Въпросът не е да се напише нов учебник, а да се смени представата за него
"Къде се е скрил червеният цвят на светофара? Началникът го е откраднал, за да си построи вилата". Вярвате или не, това учат децата ви, ако са ученици във втори клас. Въпросното твърдение е част от разказче, което би трябвало не само да научи второкласниците да четат правилно, а и да обогати познанията им за света. Има го само в един от учебниците, но стига, за да се замислим за това какво точно очакваме от образованието и дали действително знаем как да бъде постигнато. Защото по традиция недоволството от учебниците винаги спира до "бисерите", които всеки министър с охота "чисти", за да се хареса на родители и учители. Само за да установи в края на мандата си, че въпросните бисери са неизтребими.
Същото се кани да направи и сегашният образователен министър Тодор Танев. И има основание - защото едва ли очакванията ни образованието да подготвя децата за реалността включват точно идеята да обясняваме на осемгодишните, че е нормално началникът да краде. Или, съгласно друг пример от учебниците по музика отпреди няколко години, че
е нормално водачът на джип Кумчо-Вълчо да корумпира журито
за да може "Кума-Лиска да стане миска".
Винаги след като подобни цитати обиколят медии и социални мрежи, се започва едно кършене на ръце какви безобразия учат децата ни и кога най-сетне ще бъдат пренаписани учебниците им. По-големият проблем обаче е, че и да бъдат пренаписани, те най-вероятно отново ще будят точно същото недоволство. Просто защото ще ги напишат почти същите авторски колективи, сменяйки цитати и примери, заменяйки тук-там, където е възможно, термини и чуждици с български думи и получавайки на финала същите трудно достъпни текстове, които децата упорито не искат да четат. За да променим учебника, първо трябва да променим нещо, което условно можем да наречем "чип" - тоест представата си за образование.
Защото самите поколения, които влизат в класните стаи, вече възприемат света по различен начин от този, който им поднася официалният учебник. Включително и информацията, която получават. Те вече имат проблем не с нейното намиране, а с осмислянето, анализирането и отсяването й, и никой не ги учи на сложното изкуство как да направят това. Учебниците продължават да поднасят фактите по начина, по който са го правили преди години, сякаш без да си дават сметка за радикалната промяна, която понесе светът в последните десетилетия и за това как тя уязви сърцевината на самата ни представа и за знание, и за образование. Неотдавна дори и директорът на ЦЕРН Ролф Хойер при посещение у нас коментира, че преподаването на физиката от години е организирано по начин, който поднася на децата знанията за тази наука в една историческа
перспектива, която по-скоро ги отблъсква
Че не може в един свят, в който се променя цялата ни представа за Вселената, да започваш преподаването на физиката от дяла, свързан с механиката, който по-скоро отчуждава учениците от онова, което може да бъде определено като магия в науката. А ако успееш да ги запалиш за магията, половината работа на образованието е свършена.
В момента всички учебници са подчинени на тромавото държавно изискване да осигурят максимум знания, понякога неприложими на практика, и минимум възможност детето да тества наученото. Не на последно място и поради факта, че в много от училищата лаборатории няма. Просто самото училище, въпреки претенциите на политици и чиновници, че вече ще формира не знания и умения, а "компетентности", не знае как се формира компетентност.
Дори и да запишем въпросното изискване в новия образователен закон. Няма как да формират компетентност хора, които не притежават такава. И които продължават да считат, че върховното достижение, до което трябва да стигне всеки ученик, е възпроизвеждането на колкото може повече дати, цифри и факти. В учебниците те са насипани в безобразен вид, съобразени едновременно с изискванията за краткост, изчерпателност и формиране на практически умения - изисквания, които се изключват взаимно.
До степен децата да не схванат нищо от механично предадената им фактология. И се разчита единствено на способността на учителя да превъзмогне написаното в учебника и да разясни просто и достъпно новите знания по начин, който да накара децата да достигнат до същината им. Колко учители го могат? Всъщност в момента те не виждат и смисъл да преподават по друг начин, тъй като на финала изпитваме децата с тестове, в които примерно трябва да посочат кое е сложното съставно изречение с подчинено обстоятелствено, но не и да съставят собствен текст, в който да употребят въпросното изречение.
Цялата ни образователна система е насочена към това децата да възпроизвеждат и ограждат кръгчета в тотото, наречено национално външно оценяване и матура. При това направихме тази реорганизация в системата точно в момент, когато образованието по света започна да се съмнява, че тестовете са чак пък точно толкова добро средство за оценяване. Но ние винаги внасяме отвън промени в образованието си точно когато светът започва да се съмнява в тях. В резултат напълно отучихме децата от това да боравят с текст, защото съвременната ни образователна система не го смята за необходимо.
Пропиляхме няколко поколения в образователни експерименти, писане на "бисери" и "чистене на бисери", докато израснаха хора, които прекрасно се изразяват на английски и трудно формулират мислите си на родния език. Гимназистите ни продължават да учат науки, в които всеки ден се откриват вълнуващи и нови неща, по учебници на 15 и дори повече години.
Затова и учениците, които наистина успяват да заобичат един учебен предмет, го правят въпреки, а не заради учебниците. И може би въпреки, а не заради училището. Но неговият чип не се сменя, когато чисто и просто решиш да задраскаш в закона съвсем не лошите думи "знания и умения", замениш го с вдъхновеното евробюрократично "компетентности" и наречеш това реформа.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
