Класната стая на Чичиков

Класната стая на Чичиков | StandartNews.com

Преди време ми разказваха история, случила се в едно от западащите професионални школа, в което заплатите и дори щатът на учителите всяка година висят на косъм. Въпросният косъм се нарича делегиран бюджет, който директорите връзват с всевъзможни фокуси, за да успеят да приемат поне едва-две паралелки и да спасят училищата си от закриване. Та в същото това училище имало ученик в последния клас, който никой не бил виждал от началото на учебната година. По-точно - от края на миналата, защото момчето, като всеки уважаващ себе си дванайсетокласник, пропуснало и първия учебен ден. Въпреки това на всички учители било наредено не просто да не му пишат отсъствия, а и да му поставят оценки, за да изглежда, че младежът е бил в клас.

При това - оценки, различни от двойки, защото ако има слаба бележка, младежът ще трябва да се яви на поправителен, а за тази цел ще се наложи да бъде издирен и закаран в класната стая. Починът на Чичиков впрочем скоро се разпрострял и върху доста други младежи, видели, че колкото повече отсъстваш, толкова по-лесно връзваш тройката. И така, докато в един прекрасен ден директорът не свикал педагогически съвет по спешност - оказало се, че ученикът, на когото щедро пропускали да пишат неизвинени, е обявен за общодържавно издирване. Макар че според дневника той всеки ден е бил на чина в класната стая. Наложило се отсъствията му да бъдат написани със задна дата.

Сетих се за почина в тази гимназия, след като вчера и МОН констатира, че директори все по-често водят в състава на класовете си "мъртви души", за да не бъдат орязани парите им. Естествено, става дума не за най-големите училища, където такъв въпрос не съществува. А за позападнали и стоящи в разкрачено положение бивши техникуми, които са тръгнали наникъде. Защото бизнес, за който се подготвят техните кадри, не е останал. Защото учениците вече не търсят тежки и трудни специалности, свързани с производството. Защото държавата с години не прави нищо, за да реши този проблем, и оставя всички да се спасяват както могат. Десетки директори на подобни школа например разиграват истинска алъш-вериш с дипломи за основно образование, "пазарувайки" в ромските махали ученици, които никога няма да видят класна стая. Чисто и просто вземат номерата на дипломите им и ги записват в девети клас. След което стриктно ги водят за ученици до 12-ти, когато отпадат поради обективна невъзможност да се явят на матура. Чувала съм за случаи, в които роми дори се пазарили с школските шефове колко точно да им платят, за да изтъргуват докопаната с адски мъки диплома на ромската булка на онзи, който предложи най-много. През всички тези години просветното министерство си затваря очите за този проблем, който съществува не само в едно-две изолирани училища. Делегираните бюджети са добър вариант за големите и желани гимназии, но в малките водят не просто до порочни практики, а и до толериране на тоталната неграмотност.

Никой не смее да изключи ученик, който не знае. А след като на такъв човек се напише тройка, от само себе си се разбира, че на заслужилите три трябва да бъде поставена четворка. Така самата идея за образование се изражда, защото е подчинена единствено на това да задържим ученика в списъка. Не в класната стая, а именно в бумагите, които явно са най-значимата част от съществуването на българското училище. Главната задача отдавна вече не е този ученик да бъде научен. Което обяснява и многото двойки на матурите, получени от хора, които не просто не са отваряли учебник, а нерядко не са влизали и в клас. Този проблем няма как да бъде решен просто с по-строг контрол над директорите, защото самата система е прогнила. И решението за нейния ремонт трябва да бъде на експертите, не на политиците. Иначе скоро патрон на цялото ни образование ще стане героят на Гогол.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай