Калпав метеж или фалшив преврат

Калпав метеж или фалшив преврат | StandartNews.com

Този път аскерът действа неадекватно, а хората тръгнаха срещу танковете

Калпав метеж или фалшив преврат. Между тези две хипотези се люшкат повечето коментари след тревожната нощ в Турция. Страховитите сцени с танковете по улиците и кръжащите хеликоптери върнаха спомените за армията, която сваля и качва управници. Този път развръзката беше в полза на властта. При това бързо и решително в рамките на няколко часа. Президентът Ердоган ликува, метежниците хвърлиха оръжието и напълниха арестите. Опозицията също не каза гък, а Великите сили удариха рамо на победителя. Диктатор или не, Ердоган е законно избран с 52% от гласовете на турските граждани и всеки опит насилствено да бъде свален е брутално погазване на демокрацията, обобщиха повечето авторитетни наблюдатели. Тюхкането, че превратаджиите не успяха да катурнат новия султан, остана само за личните блогове и препирните във Фейсбук.

Какво обаче накара експертите да видят в проваления опит за държавен преврат белези на самодейност?
Историческият опит в това отношение, включително и у нас, е категоричен как се действа в такива случаи. Задача номер 1 е

залавяне и неутрализиране на управляващия лидер

особено ако той е харизматична личност, каквато безспорно е Ердоган. По възможност заедно с повечето министри. Така действат нашите деветоюнци през 1923 г., така се опитват да направят и заговорниците против Хитлер на 20 юли 1944 г. Втора задача е да се овладеят комуникациите - държавната телевизия и радио, по които излиза манифест. Обръщението към нацията обяснява целите на преврата и представя новото ръководство на държавата. Блокират се също банките и се затварят границите, в наше време преди всичко летищата, за да не могат важните фигури от досегашния режим да избягат.
Но за да стане всичко това, трябва преди всичко да е спечелена, ако не цялата, то поне една значителна част от армията, или задължително нейното командване. Затова успяват и двата "класически" преврата в Турция през 1960 и 1980 г. Този път всичко това липсваше. Да завземат властта се опитаха неколкостотин войници и младши офицери, водени от полковник. Генералитетът като цяло, макар и драстично подменен в последните години, остана лоялен към Ердоган. Разбунтувалият се аскер извърши някои напълно безсмислени действия - бомбардира празните сгради на парламента и президентството. Кадрите по интернет със стрелящите по мирни граждани войници пък окончателно сринаха спорния авторитет на организаторите на метежа.

В крайна сметка, който и да стои зад дилетантския опит /или имитация/ за преврат, той не се съобрази и с един много важен фактор.

А това е нежеланието на турския народ като цяло

да допусне отново военната хунта да се разпорежда с властта

В нощта срещу неделя хората лягаха пред танковете и тръгваха с националните знамена срещу войниците.
При военните преврати от 1960, 1971 и 1980 г. беше различно. Тогава по-голямата част от населението приветства действията на генералите. Дори само заради това мисията имаше успех. Така беше и през 1997 г., когато само вербални закани на Генералния щаб доведоха до свалянето от власт на ислямиста Ербакан. Десет години по-късно обаче това не беше достатъчно. Турците помнят жестоките репресии и хилядите осъдени официално или безследно изчезнали, когато хунтата поеме държавното кормило.

И са готови да приемат религиозните ограничения, които налагат сегашните управляващи, в името на сигурността и стабилността. Реджеп Ердоган схвана това и призова хората да излязат по улиците. И те го направиха, опълчвайки се на метежниците. Което пък удивително припомня уличните сцени от провалилия се пуч в Москва през 1991 г. Ходжите също отвориха джамиите и призоваваха към молитви и съпротива през цялата нощ.

Улицата въстана срещу метежа и предреши изхода на драматичната нощ. След време може и да разберем дали това е по предварително писан сценарий, или наистина Ердоган е изиграл перфектно картите си.

Това, което вълнува вече повече всички, а най-вече българите като съседи на Турция, е какви ще бъдат следващите стъпки на силния човек край Босфора. Едната прогноза е, че той ще направи решителна крачка към избираема авторитарна диктатура, която ще дойде със смяна на Конституцията и превръщането на страната в президентска република. Другата надежда е, че макар и потушен, метежът ще направи Ердоган по-внимателен и сговорчив. И в двата случая обаче за България е важно да запази добросъседските си отношения с Турция. Която е последната бариера пред вълната от няколко милиона бежанци. И единствената страна, която ни разделя от огромния фронт, отворен от Ислямска държава.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай