Какво да чакаме след срещата в Сингапур

„Вярвай, но проверявай!", е добрият съвет към всички анализатори

Какво да чакаме след срещата в Сингапур | StandartNews.com

Сингапур е туристическа дестинация за богати и скучаещи, както и за пенсионери, на които не са им необходими много трайни спомени. Разбира се, това е шега. Сингапур вложи традиционно големи усилия за спокойствието и комфорта на може би най-атрактивните хора, които не си изкарват хляба с шоу бизнес - Доналд Тръмп и Ким Чен Ун.

На 12 юни 2018 година, преди още да е завършила срещата на Г-7 и няколко дни преди светът да стане футболен мондиал, в Сингапур се срещнаха два свята, две системи, две генерации. В крайна сметка, сега като обмислям всичките подходящи определения, срещнаха се двама души, които много си приличат. Трогателно беше как се опознаваха, как се наблюдаваха и със сигурност се вълнуваха. И това е човешко. Буквално за половин час те свършиха работа колкото не успяха да свършат президенти, генерали и какви ли не герои, подлагали и буквално губили животите си за разведряването в продължение на цели 65 години.

Значи и така може!

Тук се предполага, че аз трябва да съм много щастлива, защото професионално съм мечтала, че мога да бъда част от усилията за обединение на Корея, като пиша за нея.

Всъщност какво се случи. Сега, след като е минала еуфорията, спрели са светлините на камерите, които от святкането и чаткането на безброй кадри, пречеха да проследим логиката на разговора между Доналд и Ким. Дали е имало разговор, по-късно учените ще го аргументират.

Сега е време за анализи и прогнози.

Не мога да отмина заключителния коментар на Кристина Аманпур по Си Ен Ен веднага след срещата. Казвам го, за да не излезе, че имам претенции за оригиналност. Та тя каза „Вярвай, но проверявай!", каза го Роналд Рейгън по сходен исторически повод. После и други го повтаряха, но вече в изроден смисъл. По нашенски се употребява като „карай да върви". В случая журналистката Аманпур го каза сериозно и загрижено.

Точно така и аз, след като преспах и си върнах лентата назад, старателно подредих нещата „за" и „против" радостта от историческата среща и нещо познато се промъкна като смок в пролетната влага.

Вече споменах, че една работа, занемарявана 65-години, могла да се свърши само за половин час и както друга журналистка, която коментира заедно с Аманпур, изчисли, че става дума само за „три месеца и три дни подготовка"/нетипично бързо/ на срещата, ме накара да проверя знанията си из моите стари записки. Не че не се доверявам, много съм доверчива, но уважавам Аманпур.

И ето какво съм си записала през 1979 година.

Това е годината, когато беше убит Пак Джон Хи. Една легенда, основателят на икономическото могъщество на Южна Корея и баща на Пак Гъ Хе, също президент на републиката, понастоящем в затвора. Но сега ви предлагам едни изводи, които съм си правила, четейки защо Пак Джон Хи бе разстрелян от един от най-близките му, генерал Ким.

Първо, някой прозря, че с управлението си на държава, която девета година има постоянен ръст на БВП от 7-8 на сто, Пак Джон Хи се превръща в опасен диктатор и този някой реши да възстанови демокрацията – с куршум.
Второ, същият горещо искаше да предпази корейския народ от понататъшно проливане на кръв.

Трето,споменатият вече някой реши да предотврати севернокорейката агресия. А северът тогава не произвеждаше стратегическо оръжие и

там вече беше започнал сезонният глад

Четвърто, познатият ни вече от трите аргумента „някой" обяснява,че това действие напълно ще възстанови близките взаимоотношения с най-добрия приятел на Южна Корея - САЩ. По това време, заради суперлативите към Южна Корея, че е безспорен азиатски тигър, Пак се бе еманципирал леко и бе забравил, че го смятат за протеже. Този мотив е важен, защото чрез елиминирането на диктатора Пак щяха да се заздравят националните интереси. Как? Чрез по-близко сътрудничество в областта на отбраната, дипломацията и икономиката. Тогава японците много ревнуваха, защото ги беше срам да поставят въпроса за ревизия на Член 1. от Конституцията, според който Япония не произвежда, не притежава и не държи на територията си военен арсенал.

И пети мотив за убийството, но не по важност, съм записала, да възстанови честта на Корея сред международната общност, като заличи лошата й слава на диктаторска държава. И това се случи на един от най-важните хора на Корея, който вярваше, че разделената държава може да се обедини и

е знаел за себе си, че ще стане жертва на това обединение

Каза ми го лично в интервю един от неговите секретари, който работеше в малък приземен кабинет, в дъното на коридора в университета Ханянг.
За тези записки се сетих, когато се замислих какво иска да каже Кристиана Анампур с това вярвай, но проверявай.

Най-вероятно, докато видят бял свят детайлите от документа, подписан от Доналд и Ким, си е спомнила за живото предаване, което тя осъществи от Йонбьон в ядрената електроцентрала когато взривиха охладителите й в черни облаци от пепел и дим. Самата Аманпур беше обезопасена, с каска, а след време севернокорейците построиха нова, съвременна централа с помощта на иранските специалисти, защото там пък влязоха инспектори и започнаха да ги следят изкъсо.

Какъв е изводът – преди да обсипем 12 юни със суперлативи трябва да проверим дали субективните позитиви не са повече от обективните необходимости в този изчерпателен документ от хотела "Капела" в Сингапур.

Със сигурност Сингапур ще си умножи близо 20-те милиона долара, похарчени за подготовка, прехрана със смесени азиатско-европейски/защо трябваше да са европейски/ вкусове и сигурност. Сингапур отдавна е утвърдена дестинация за политически туризъм. Там се случи и срещата Пекин Тайпе, не по-малко важна и историческа за времето си. Но това е съвсем друга тема. Главното е, че отново е замесен Китай, тактично, но и драматично.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай