Изборите като мач на партийни агитки

Изборите като мач на партийни агитки | StandartNews.com

Дори скандали и компромати няма да доведат до изненади на 6 ноември

Страхил Делийски,
Изследователски център "Тренд"

Предизборната кампания стартира, но не извади българите от политическата апатия. Отсега е ясно, че не можем да очакваме изненади на 6 ноември. Партийните електорати са строго парцелирани. Имаме едно достатъчно дълбоко разделено общество, което трудно би позволило обединяването на различните парчета по начин, по който да се получи някаква сериозна изненада на тези избори. На второ място идва ниската температура на кампанията. Изобщо не може да се каже, че българският гражданин е на изборен режим. Вотът е напълно неглижиран. Самият факт, че кандидатът на ГЕРБ бе обявен едва миналата седмица, достатъчно добре говори, че липсва този тип поведение, което да вкара публиката и избирателите в един по-политизиран климат. Ако ние бяхме в ситуация, в която да ври и да кипи, тогава бихме могли да очакваме да се случи някаква изненада на вота, но на този етап нещата изглеждат съвсем подредени.

Няма как да се стигне до революционна ситуация

В смисъл не че няма причини българските граждани да гласуват интересно, но едно е да има системни основния, друго е да има такъв тип фактори, които да превърнат тези основания в реалност и в конкретно действие

А оттук нататък остава много малко време.

Като цяло тази кампания е много къса и тук вината е в конкурентите на ГЕРБ. Те не успяха да произведат някакъв смислен публичен дебат, преди да се появи кандидатът на управляващите и по този начин да го вкарат в техен собствен сценарий. Това не се случи. Просто за по-малко от месец има време най-много за един-два скандала и нищо повече. А пък за да може един скандал да придобие по-решителни измерения, да натовари по някакъв начин резултата, да му повлияе, трябва малко повече време. Като погледнем кандидатите, повечето са познати, с изключение на Румен Радев. Но никога не е било в стила на ГЕРБ, поне на публично равнище, да се занимава с компромати. За останалите кандидати вече всичко е казано. Толкова е безинтересна тази кампания като че ли, че дори вече и компроматите не могат да събудят въображението на избирателите.

Кандидатите са хора, за които вече всичко е казано

А пък си мисля, че един от най-големите проблеми на българската политическа система и в същото време, един от най-сериозните фактори, които да доведат до някакви изненади в тази система, е натрапчивото усещане сред избирателите, че тя не произвежда нищо, освен да възпроизвежда определен тип елитни зависимости. Изборите някак си попадат в това разбиране. Обикновено изборите са момент, в който в най-чист вид се случва разговорът между избиратели и представители, което задава параметрите на бъдещите политически предложения. Това нещо не се случва. В оставащото време до изборите това, което ще направят кандидатите, е да си извъртят политическата реклама, която имат. Тя е всичко друго, но не и инструмент за задълбочени политически предложения. Ще се опитат и максимално да мобилизират своите ядра. Споменавам думата ядра, но не периферия. Защото обикновено този месец, в горещата фаза на кампания, е кампания на периферията по избора, която може да наклони везните в една или друга посока. Сега при толкова много кандидати все още никой не работи за периферията, което е странно. Но пък проблемът показва и едно усещане сред политическия елит, че му е все по-трудно да говори на хора, които

не припадат от възторг по същия този елит

С номинацията на Цецка Цачева ГЕРБ дадоха абсолютен знак, че тук се цели най-вече твърдото партийно ядро. И с останалите кандидатури е така. Така че това е един от залозите на тези избори, дали някой в крайна сметка ще съумее да привлече по-голяма периферия, която да му даде по-сериозни сили.

Опцията "Не подкрепям никого" беше задължително да присъства, защото при задължително гласуване е мародерство, ако не ти дадат вариант да не подкрепиш никого. Само че начинът, по който тази опция е записано да бъде реализирана в Изборния кодекс, е малко абсурден. В един момент се оказва, че това формално няма да се броят като действителни гласове и резултатите ще се калкулират след изваждането на тези гласове. Така че на първи тур аз не виждам някакъв особен смисъл. На втори тур нещата изглеждат по друг начин. Обикновено опцията "Не подкрепям никого" се прилага, за да се избегнат изкуствени коалиции. Във Франция това често се прави на президентските избори. Просто симпатизантите на определена партия, чиито представител не е на втори тур, се въздържат и използват тази опция като ясен знак, че там няма някаква политическа договорка. Така че при евентуален втори тур, който на този етап е много вероятен, ще бъде много интересно как ще заработи тази опция.

Записа Антония КЮМЮРДЖИЕВА

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай