Устремският манастир "Св. Троица", известен още като Вакъфски или Хайдушки манастир, се намира в Сакар планина на около 3 км от с. Устрем (наричало се с. Вакъф до 1934 г.).
Ако се идва от Тополовград, след с. Мрамор вдясно има отклонение за манастира. Пътят от Ямбол към обителта минава край с. Срем, кацнало на левия бряг на Тунджа. Надясно се очертават първите височини на Сакар. Отклонението за манастира се отбива наляво от пътя от с. Устрем за Тополовград.
Предполага се, че манастирът бил основан през Втората българска държава, а в началото на XV в. името му се среща в османски документи.
Недалеч от сегашния манастир се намира пещера, дълбока 5 метра и висока и широка около 4 м, в която се е помещавала първата църква на обителта. Поверието гласи, че един човек на име Петър дошъл при пещерата (после наречена "Вехтата" църква и Каракольовата дупка) с две икони - "Св. Троица" и "Св. апостоли Петър и Павел", оставил иконите вътре, заживял около нея и пасял козите си. По-късно след съновидение той продал стадото си и с помощта на жителите от близките села, построил през 1725 г. параклиса "Св. апостоли Петър и Павел", на чието място е издигната сегашната манастирска църква.
Вероятно в началото на кърджалийските размирици параклисът и манастирът пострадали сериозно. Към края на XVIII век и началото на XIX в. тия места попаднали под временната закрила на Индже войвода, който се погрижил и за Вакъфския манастир. Твърде възможно е самият той да е изпратил известния хайдутин Христо войвода, който вече бил на възраст и изпитвал желание да напусне мирския живот, да възстанови обителта. Според някои исторически сведения, Христо войвода се замонашил под името Хрисант и първоначално живял в познатата ни вече пещера. Тогава той приканил жителите на околните села Вакъф (Устрем), Ново село (Мрамор), Срем и др., да започнат възстановяването на манастира. Оттук произлиза и едно от имената на манастира – Хайдушки.
Съборена била първата (Петрова) църква и на нейно място била построена нова, която била посветена пак на Св. апостоли Петър и Павел. Направили и две чешми, като едната имала каменна плоча с образите на свети апостоли Петър и Павел. Тази плоча в момента се намира в Националния исторически музей в София. Манастирът бил наречен на името на близкото село Вакъф и Хрисант станал негов игумен.
С течение на времето Вакъфският манастир се превърнал в най-голямото духовно средище на околността. През 1918 г. поради върлуващата чума, мнозина, за да спасят живота си, дошли в манастира и оставили доста богатства. С тези средства по-късно били направени хамбари, готварница и долните (северните и източните) стаи, които през 1951 г. са обхванати от пожар и са изгорели.
През 1836 г. монасите от позамогналия се манастир решили да постоят по-голяма църква. Изкусни майстори вградили в новата църква, наречена "Св. Троица", параклиса "Св. апостоли Петър и Павел". Новият иконостас на църквата бил изработен по образец на стария иконостас.
До 1909 г. манастирът е бил мъжки. В средата на август 1909 г. в него се настаняват около 50 монахини от с. Студена, Елховско. Игуменката Евпраксия странствувала почти из цяла България и Русия и донесла много парични помощи, с които изплатила огромните манастирски дългове.
В момента се доизгражда изгорялото из основи през 1951 г. източно крило на манастирската сграда. Все още се събират необходимите средства за довършване на ремонта.
Манастирът целогодишно приема гости от цялата страна. Разполага с капацитет от 40 легла. Всяка година през месец юни (на 16-ти юни) хора от близки и далечни села и градове се стичат за манастирския събор.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
