Глобализацията на тероризма

Глобализацията на тероризма | StandartNews.com

Войната в ХХI век не е толкова за територии, колкото за хора

Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения

Човечеството отново е във война. Само със себе си. То се оказва неподготвено за собствения си прогрес. И не успява да намери верния отговор на един простичък на пръв поглед въпрос: как да живеем заедно - в един различен, нов, отворен свят, където става все по-трудно да се скриеш зад стените на собствения си дом или държава. Защото вратите, респективно границите, зеят широко отворени за всички предизвикателства на глобалния свят.
Атентатът в Париж ужаси Франция, шокира Европа. Неутешителният извод е, че няма сериозни основания този акт да се счита за нещо изолирано или извънредно. Има натрупване на достатъчно дълга поредица от събития, позволяващи да се говори за ескалация на атаките - започвайки с взривяването на Световния търговски център в Ню Йорк, преминавайки през атентатите в лондонското метро и мадридската гара и стигайки до "Шарли Ебдо". Засега.

Натрапващият се въпрос вече не е "дали", а "къде" и "кога"

Всичко това е логичен резултат от процесите в световен план и причините са много по-дълбоки от удобните обяснения за нетолерантността на исляма. Християнството и ислямът съжителстват от векове. Миграция също винаги е имало. Какво се случи, което така рязко промени картината? Отговорът не е особено сложен - бариерите между държавите падат, разделителните линии между хората остават. Парадоксално, но размиването на национално-държавното разделение не води до повече взаимно разбирателство и сигурност - напротив, изчезнаха политическите амортисьори и сблъсъкът между ценности, идеи, култури, религии става пряк, премества се на по-ниско стъпало - на ниво група и нидивид. От друга страна, полето на противопоставяне рязко се разшири - то вече не е лимитирано в границите на една държава, конфликтите се регионализират (пример - събитията в Близкия изток) при сериозна опасност за тяхното глобализиране.
Ако можеше да се направи карта на политическите разломи на планетата, то днес Земята сигурно би изглеждала като огромна паяжина от пропасти. При това за разлика от обикновените политически карти на света те рядко биха съвпадали с държавните граници. Днес

разломите минават вътре в държавите

през самите общества, разделят и противопоставят хората. Тероризмът на "Ислямска държава" е не само международен проблем в Близкия изток, но и вътрешен проблем на всяка една европейска държава и не случайно десетки хиляди европейски граждани са сред нейните бойци.

Националната държава стана първата жертва на процесите на глобализация. До такава степен, че вече не са изключение страните, където или самата държавност е поставена под въпрос (Йемен, Сомалия, Либия, Ирак, Сирия, Судан и т.н.), или съществуват сериозни проблеми с нейното унитарно функциониране - дори и в Европа (и тук Украйна и други страни от постсъветското пространство не са единственият пример). Информационната и комуникационна революция превърнаха границите в лесно преодолимо препятствие, направиха ги осмотични. Същото до голяма степен се отнася и за движението на капитали и стоки. И, естествено, на хора.

От една страна, тези процеси направиха много видими социалните неравенства - но вече не в национален, а в глобален мащаб. Глобализацията глобализира и социалните проблеми - гладът, бедността, безработицата, еболата и други пандемии вече не са проблем само на Африка, но в не по-малка степен и на Европа. На индивидуално ниво решението изглежда достатъчно естествено - емиграция към по-богатия свят. Опитите да се решават новите глобални проблеми със стари национални инструменти обаче изначално са осъдени на провал - няма национална социална система, която да може да издържи на такъв натиск върху здравните, пенсионни или образователни фондове.

От друга страна, те шоково извадиха европейските общества от привичния уют на икономическата стабилност и политическата предвидимост, накараха гражданите да се чувстват уязвими и беззащитни. Фрагментацията на обществата се оказа обратната страна на глобализацията на икономиката. Хората започват да търсят загубената сигурност на по-ниско, под-държавно ниво, на базата на общност на етнос, религия, култура, бит. Което постепенно води до затваряне, изолиране, дори гетоизиране на големи етнически и социални групи, до неприемане на другия, на различния. Оттук крачката до агресията и тероризма е много малка. Като винаги може да се намери под ръка необходимата идеологическа опаковка.

Най-лесният, крайно десен отговор на тези процеси е национализмът и ксенофобията, присъстващ вече в цяла Европа.

ПЕГИДА със своите антиислямски демонстрации направи Дрезден символ на падането на общественото вето срещу расизма и национализма и в Германия, която най-дълго се съпротивляваше срещу тази вълна. Призивите да се затворят границите днес не могат да бъдат по-ефективни от опитите преди два века да се спре промишлената революция като се чупят машините, отнемаща хляба на хората.

За разлика от войните на ХХ век, войната в глобалния свят не е толкова за територии, колкото за хора. Тя се води не по границите, а в градовете - в метрото, офис сградите, редакциите, пощите. И по тази причина, в отличие от досегашните конфликти, във войната срещу "Ислямска държава" и ислямския тероризъм не може да има политическо решение. Тук няма поле (доколкото самата философия на ислямския тероризъм предполага унищожение на "врага") и партньор за преговори (предвид отсъствието на международно признат и отговорен субект). С други думи - войната срещу международния тероризъм може да бъде само война до край.Основният риск днес е войната срещу ислямския тероризъм да се трансформира в глобална война между религиите. И отговорностите тук са и на двете страни. Всяко действие, водещо до допълнително напрежение между общностите, всяко поставяне на знак за равенство между исляма и тероризма е контрапродуктивно, то допълнително задълбочава антагонизмите и създава среда, позволяваща ежедневно да се рекрутират нови и нови джихадисти. Тероризмът се храни от конфронтацията. Затова светът може да разчита на успех в тази война единствено ако активно ангажиран съюзник в нея е широката международна ислямска общност.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай