Бернд Ригерт, Дойче веле
Становищата на Германия и Франция по въпросите на икономическата и бюджетна политика са коренно противоположни. Това всъщност не е нито ново, нито драматично. Франция иска да прави повече дългове, за да направлява конюнктурата. Германия пък залага на изравнени държавни бюджети и структурни реформи. От встъпването в длъжност на Франсоа Оланд канцлерът Ангела Меркел и френският президент постоянно спорят за правилния курс. В политическото ежедневие и двете страни си отправят взаимни критики. Но и това е част от политиката.
От тези факти не бива да вадим заключението, че идва краят на германско-френското приятелство. В тези отношения винаги е имало и препъникамъни. Оланд и Меркел не се обичат, но винаги досега са намирали подход един към друг. Меркел говори повече за насърчаване на стопанския ръст и предостави повече време на Франция за съкращаване на дефицита на страната. Канцлерът приема с усмивка или не обръща внимание на атаките срещу нейния "ужасен курс на икономии" от страна на френските социалисти, както и от останалите кризисни страни от Южна Европа.
Правителствената криза във Франция обаче изостри дискусията. Очевидно френският президент не е в състояние да озапти лявото крило на своята партия, нито да наложи плавно икономическите реформи или да санира държавния бюджет. Камо ли пък да държи в шах десните популисти от "Национален фронт". Оланд е притиснат до стената.
Към цялата бъркотия се прибавя и един кадрови въпрос. Франция иска бившият финансов министър Пиер Московиси да стане еврокомисар по валутните въпроси. В такъв случай той ще отговаря за стабилността на еврото и за контрола върху националните бюджети. Федералният министър на финансите Волфганг Шойбле още преди седмици наложи своето вето. Той нямал нищо против Московиси, но не можело за такъв пост да бъде номиниран представител на кризисна държава. Ако Оланд продължава да държи на своята номинация за този ресор в ЕК, ще избухне скандал с Германия и другите северни страни членки на ЕС. От друга страна той ще загуби доверие у дома, ако се откаже от номинацията си. Сложна дилема.
Германското правителство трябва да стори всичко възможно на предстоящите преговори в Брюксел, за да не бъде отслабен френският президент още повече. Нито Германия, нито Европа имат интерес от недееспособен и разклатен френски президент. Това може да доведе до непоправими щети за германско-френското сътрудничество и до разпадането на сегашния тандем.
Какъв е изходът? Меркел вече се опитва да изгради нов мост, за да предотврати истинските щети извън ежедневните скандални критики. Тя иска испанският министър на финансите Луис де Гиндос да стане председател на Еврогрупата. По този начин една от кризисните страни от Южна Европа ще получи подобаващ висок финансов пост. Франция би могла да получи друг важен икономически ресор като вътрешния пазар или търговията, а пък някой представител на северните европейски държави ще стане еврокомисар по валутните въпроси.
Новото френско правителство вече подава определени сигнали. Новият министър на икономиката и финансите Еманюел Макрон се захваща с казуса за 35-часовата работна седмица. Нито един негов предшественик досега не се осмеляваше на такъв ход. В крайна сметка Германия и Франция трябва да постигнат компромис в рамките на цялостен кадрови пакет за постовете в ЕК. Само така могат да бъдат предотвратени щетите за тандема Франция-Германия. В краткосрочна перспектива нито Германия, нито Франция, нито пък Московиси и Де Гиндос могат да разрешат проблемите на ЕС за стопанския ръст, бюджетните дефицити и ниската инфлация. Почти всичко зависи от един италианец - шефа на ЕЦБ Марио Драги. Той би могъл да изкупи държавни облигации от кризисните страни и чрез паричната политика да увеличи инфлацията. Всички пазари са обърнали поглед към ЕЦБ. А германско-френският спор за постовете в ЕК е от второстепенно значение.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
