Последното проучване на "Отворено общество", и по-точно един от въпросите в анкетата "На коя страна искате да прилича България?", разби на пух и прах доста стари и нови митове относно българската народопсихология.
Нашенецът по традиция е обвиняван, и не без основание, в сателитизъм. В смисъл, че разчита преди всичко на бившия или настоящ Голям брат.
Оказа се обаче, че ние като народ може и да разчитаме на Великите сили, но не искаме да живеем като тях. Защото за мнозинството от анкетираните - 40 на сто, идеалът не е Америка, а Германия! След нея се нареждат с по 14 процента Швейцария и Обединеното кралство. За ужас на троловете от социалните мрежи, които пеят дитирамби на Москва или на Вашингтон, Русия е образец за подражание едва на 5%, а САЩ - на 6.
А всъщност изненада няма. Европа е идеал на българина още от Възраждането. Той може да е чакал свободата си от Дядо Иван, но още тогава е искал да учи във Виена, Париж и Лайпциг.
И е искал да уреди бъдещата си държава именно в духа на тогавашните либерални конституции от страните на стария континент.
А защо все пак Германия? Тук вече явно са се мултиплицирали доста фактори - както от историческо, така и от народопсихологическо естество.
Първите са ясни - бяхме съюзници с Берлин през двете световни войни, като изключим последните месеци от втората. Този съюз продължи и през годините на Студената война, поне с едната част от бившия Райх - Германската демократична република. Но и със Западната, уж вражеска Федерална република, отношенията не бяха никак зле, що се отнасяше до икономическите връзки.
А вторият фактор е вече наистина въпрос на психология. Всъщност под Европа българинът е разбирал именно Средна Европа - Германия и тогавашна Австро-Унгария, която си е била част от немския политически и културен кръг.
Немска дисциплина, организация, обществен ред, равнище на науката и индустрията, стандарт на живот - всичко това е респектирало и импонирало на идващия от ориенталската анархия, бедност и мърлявщина българин. Той е завиждал, но и е искал да бъде поне отчасти такъв. Явно и до днес.
Съвсем закономерно е и второто място на Швейцария, която също е предимно "немски тип" страна. Ако не за друго, то поради сигурността на тамошните банки.
И ако има изненада в анкетата, то това са 14-те процента, "подадени" за Великобритания. В българското общество - пак още от Възраждането са се трупали негативни нагласи към Албиона, като всички негови политици - от Биконсфийлд до Чърчил - са обвиняване за българските провали и поражения. Но явно през последния четвърт век, навярно и благодарение на все по-нарастващия брой наши имигранти на Острова, тези стереотипи са се поразчупили. Освен ако повечето от тези 14 процента не са просто привърженици на монархическата форма на управление.
И така - българинът може да разчита на Дядо Иван или Чичо Сам, но би искал да живее като Клайн Михел*. И въобще като европеец - подредено и най-вече уютно. Явно не го блазнят нито руските степи, нито американските прерии.
---
*"Малкият Михел - нарицателно за обикновения германец
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
