Европа загуби Е 670 млрд. от липсата на единни пазари

Данъчни стимули за частна научноизследователска и развойна дейност

Европа загуби Е 670 млрд. от липсата на единни пазари | StandartNews.com

Министри, депутати, интелектуалци и общественици събира утре във Военния клуб бившият вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков за премиерата на новата си книга "Накъде върви Европа". Икономическият труд, който отново е в съавторство с известния шведски икономист Андерс Аслунд, излезе от печат в края на миналата година с клеймото на Оксфордското университетско издателство.

На американския пазар се продава със заглавие "Europe's Growth Challenge".

"Накъде върви Европа" е един от петимата финалисти за елитната награда "Хайек" на Манхатънския институт. Тя е най-престижното отличие за икономическа литература в света. Победителят се избира от комитет от уважавани икономисти, журналисти и учени и се съобщава по време на престижна лекция в Ню Йорк. Тазгодишният носител на наградата "Хайек" ще стане ясен до края на месеца.

Нова формула за икономическия растеж в Европа дава в книгата си Симеон Дянков. Тя включва 6 обхватни мерки. Те са ограничаване на публичните разходи до 42 % от брутния вътрешен продукт, отваряне на пазарите на услуги и дигитална търговия, намаляване на данъците върху труда, подобряване качеството на средното и висшето образование заедно със създаването на условия за иновации, реформи в пенсионните системи на държавите от ЕС и финализиране на европейския енергиен съюз.

България присъства във всяка глава от книгата.

"Стандарт" публикува в предишни броеве препоръките на Симеон Дянков за намаляване на данъците върху труда и за пенсионните реформи в Европа, в частност - и у нас. Днес публикуваме откъс от книгата "Накъде върви Европа", съдържащ другите 4 обхватни мерки.

1. Ограничаване на публичните разходи до 42%от БВП

Публичните разходи в Европа са средно с 1/10 по-високи в сравнение с други развити страни. Те отиват главно за социални трансфери и трябва да бъдат затегнати, защото изкривяват стимулите. Високите публични разходи потискат растежа. Повечето страни от ЕС допуснаха публичните им разходи да набъбнат просто защото имат добра данъчна събираемост или възможност да емитират облигации, без особено задълбочаване дали разходите са от полза за растежа и благосъстоянието. По-бедните европейски държави трябва да внимават с прекомерните публични разходи, за да избегнат фискални кризи и високи нива на безработица. Ниво на публичните разходи в диапазона 35–42% от БВП изглежда оптимално за Европа. 1/3 от страните членки вече изпълняват този критерий (България, Естония, Ирландия, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, Полша и Чехия) и растежът им е по-бърз от на останалите. Предлагаме горен праг на публичните разходи в мирно време от 42% от БВП, подобно на Маастрихтските критерии за годишен бюджетен дефицит не повече от 3% и държавен дълг не повече от 60% от БВП.

2. Отваряне на пазарите за услуги и дигитална търговия

Най-големият потенциал за растеж е в пазара на услуги. Той представлява 70% от съвременните икономики, но остава фрагментиран и учудващо пренебрегван. Положението с бързо растящия пазар на дигитални услуги е още по-лошо. Според службата за изследвания към Европейския парламент най-значимите пропуснати ползи за периода 2014–2019 г. са от липсващите единен цифров пазар (340 милиарда евро, или 1,8% от БВП на ЕС) и единен пазар на услуги (330 милиарда евро, 1,8% от БВП). Европа трябва да отвори дигиталните пазари. За щастие, новите технологии и бизнес практики в онлайн търговията правят стария протекционизъм неприложим в тази област. Що се отнася до отварянето на услугите, през 2006 г. ЕС прие съответната директива, но в нея има твърде много вратички, за да бъде ефективно приложена за създаването на единен пазар на услуги. Освен това прилагането й среща голяма съпротива поради групови интереси, например регулираните професии. Многообразието от култури в Европа е в основата на разбирането, че услугите са нещо местно, в зависимост от съответната страна. Директивата на ЕС трябва да бъде разширена до почти всички услуги, с по-строги правила за отваряне на пазарите. Европа би имала полза от премахване на ненужното регулиране на професиите. Създаването на компании за услуги в други държави и въвеждането на възможности за „всичко на едно гише" би следвало да се улеснят. Ако Европейската комисия прилага Директивата за услугите по-енергично, тя може да стане ефективен инструмент за развитието на единен пазар. Много може да се постигне чрез интегрирани обществени поръчки. След като Европа започне да използва единна система за обществени поръчки за общински, национални и международни проекти, многобройните служби, ангажирани с провеждането им, също ще бъдат интегрирани.

3. Подобряване на висшето образование и създаване на по-добри условия за иновации

Европа все повече изостава в иновациите и високите технологии. Елитните университети са предпоставка за развитие. Иновациите процъфтяват в екосистемите, изградени около университетите от световна класа, които се намират до голяма степен в САЩ и Великобритания. Университетите от континентална Европа трябва да наваксат. На първо място трябва да се приеме самата цел за развитие на елитни университети. Второ, независимостта от държавата прави университетите наистина страхотни. Топ университетите изискват голямо финансиране, но то не се задушава от държавните регулации. Американските и британските университети имат значителни приходи от таксите за обучение, които трябва да бъдат въведени в останалата част на Европа. Държавното финансиране трябва да се основава на качеството. Университетите процъфтяват, когато им е позволено да се откажат от строгата регулация на заплатите и да плащат на топ преподавателите според постиженията им. Отнема време, за да се изгради университет от най-високо качество, като трябва да се намери правилната комбинация от свобода и стимули. Водещите университети трябва да развиват новаторски връзки със стартиращи компании. Трябва да имат и разумен подход към правата върху интелектуалната собственост, така че новите фирми да образуват клъстери около тях. Стартъпите изискват рисков капитал, който може да бъде само частен. Облекчени данъчни режими и регулации са за предпочитане, а привличането на таланти дава големи предимства. Европейските университети могат отново да се превърнат в центрове за иновации, каквито бяха през първите десетилетия на XX век. Повечето европейски държави харчат твърде малко за изследвания и развойна дейност. Почти единодушно международните проучвания препоръчват по-големи разходи. Един от начините за повишаването им е да се поощрява частната научноизследователска и развойна дейност чрез данъчни стимули.

4. Завършване на енергийния съюз

Еволюцията към общ европейски енергиен пазар е бавна. ЕК среща значителна съпротива от старите държавни мастодонти в енергетиката и от няколко от големите страни членки. Въпреки това Комисията предприе важни стъпки. С приемането на третия енергиен пакет през 2009 г. и на енергийния съюз през 2015 г. ЕК настоява за отворени пазари с възможности за избор от страна на потребителите и за отворени преносни мрежи. За целта е необходима адекватна инфраструктура, която да позволи пренос на енергия във всяка посока според пазарните нужди. Предизвикателството пред ЕС е да покаже, че разполага с достатъчно сила, за да го постигне. Европа е твърде толерантна към държавните енергийни мастодонти. Те може да бъдат приватизирани както във Великобритания, която се откроява като най-отворения и диверсифициран енергиен пазар – успешен, с ниски цени и сигурни доставки. Европейските страни биха имали голяма полза и от предоставянето на достъп до природни ресурси на частни предприемачи. В ЕС природните ресурси са държавна собственост. По този начин собствениците на земя са лишени от стимули да се включат в енергийния сектор. Концесионните такси остават тема на националните законодателства. Ето и нашите препоръки в обобщение: да се облекчат фискалните и регулаторни тежести върху икономиката, да се ускори завършването на общите пазари на енергия, услуги и дигитална търговия, да се стимулира развитието на образованието, високите технологии и иновациите.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай