Посланик Макаров: Младите да не забравят кой спаси Европа от фашизма
Властелинът на птиците живее в гърменско село






08:15 ч.

09.05.17

10 мин.

0

25

0

Европа щеше да е на колене, ако не беше 9 май

от Оля АЛ-АХМЕД |

Европа щеше да е на колене, ако не беше 9 май

Воювах в авиацията, но се наложи да правя и фронтовия вестник, казва столетникът Яков Ломко


 


Столетникът Яков Алексеевич Ломко пази спомени за три войни. Роден е през 1917 г. в Донецк, тогава град Юзовка. Връстник е на Октомврийската революция. По време на Великата Отечествена Война служи в авиацията, участва в Сталинградската операция, щурма на блокадата на Ленинград, форсирането на Днепър и освобождаването на Белорусия, Литва и Полша. Непосредствен участник е в боевете за Кьонигсберг (днешния Калининград) и Берлин.
След войната е бил заместник-председател на Совинформбюро (информационно-пропагандното ведомство на СССР) и главен редактор на "Московские новости". До ден днешен се занимава с преподавателскай дейност. Има множество награди, сред които няколко от България, в това число от Съюза на българските журналисти.


- Яков Алексеевич, какво е за Вас 9 май?
- За мен Денят на победата е началото на един нов живот! Ако не беше 9 май, Европа щеше да се свлече напълно и да падне на колене пред мракобесието на фашизма. Светът щеше да е съвсем друг. Страшен! Господството на фашистката идеология напълно отрича правото на другите народи на живот! Те щяха да бъдат превърнати в слугинаж. А това е недопустимо. Моето поколение израстна с неуморимата и достойна борба против фашизма. Когато хитлеристка Германия се надигна като облак от чума над света, ние, руснаците, много бързо проумяхме какво ще стане, ако този облак се изсипе. И не го допуснахме! Така, че 9 май е датата на прераждането на света. И хората по цялата земя трябва да приемат факта, че ако не беше тази наша велика победа, сега тях нямаше да ги има.
- Как попаднахте на фронта и къде сте воювал?
- Попаднах на фронта точно на 22 навършени години. Воювах в авиацията, при бомбардировачите. По образование съм математик -физик. Завършил съм Висшия физико-математически Университет. Първоначално искаха да ме пратят да служа като щурман, но военното командване реши, че щурман може да бъде подготвен за 6 месеца, а пред тях стои един готов физик, който е напълно наясно с атмосферата и полетите и е готов кадър за авиацията. И така попаднах в подразделението на бомбардировачите. Бързо ме повишиха в длъжност. От началник на синоптическата група ме направиха командир на дивизията. Бях отговорен за това, как се развиват процесите в атмосферата, с други думи– какво става там горе в небето. Съответно кога може да се излети без проблеми и кога има риск. И въпреки, че бях едва на 23 години подчинени ми бяха лейтенанти. Аз самият започнах като обикновен редник, после станах инженер-капитан и завърших службата си със звание инженер-полковник.
- Какъв е първият ви спомен от войната ?
- Всъщност аз съм преживял три войни. За пръв път видях войната когато бях едва на две годинки. Това беше през 1919 година. Седях с мама до прозореца и видях как английските танкове минават и вървят по града ни. Бях много мъничък. Посочих към огромните страшни машини с пръстче, а мама се разплака. Това беше началото на Първата Световна война. Случи се в родния ми Донецк, който по това време се казваше Юзовка, после стана Сталин, и най-накрая се преименува в Донецк. От там е целият ми майчин род. И така на две годинки добих представа какво е да има война. Гледах огромните страшни машини, които приличаха на метални кутии с хобот. Когато минаваха пред нас, къщата се тресеше. Обзе ме страх.
Втората война, която помня е Съветско-финската война (1939-1940). По онова време точно завършвах университета. Имах изпитна сесия. Никой нищо не говореше, живеехме в пълно затъмнение. Прозорците ни бяха облепени с тъмно фолио, заради авиационните набези и бомбардировките. След което последва Втората Световна война, която за руснаците винаги ще бъде Великата Отечествена война. Няколко пъти бях във военно–полевата болница, но за щастие, ето ме сега на 100 години пред Вас.
Беше ужасно трудно. Това дори не можеше да се нарече живот. Нямахме чиста питейна вода, ядяхме каквото ни падне по време на блокадите. Бил съм в над 20 военни летища по време на войната. Бойната част, в която служих, се местеше непрекъснато, в зависимост от нуждите на фронта.
- Колко ордена и медала имате?
- Имам 9 ордена и 80 медала. Другите награди не ги слагам в сметката.
- Знам, че не сте безразличен към България?
- Да, така е! Много обичам България. Моето първо докасване с вашата страна беше още непосредствено след войната, когато нарекохме едно от средните гимназиални училища „Георги Димитров".
- Вие сте удостоен с няколко награди от България. Разкажете ми за какво са те?
- Носител съм на една от най-престижните награди от СБЖ – „Златното перо на България" . Тази награда я заслужих с една статия относно външната ни политика, която беше публикувана в българската преса. Имам и орден „130 г. от освобождението на България", а също така съм носител и на почетния знак „1300 г. България". И други награди имам от България, но не си ги спомням вече всичките.
- С какво най-много сте запомнили България?
- Бил съм четири-пет пъти във вашата прекрасна страна като политик и още няколко пъти в качеството си на журналист. Запомнил съм страната ви с топлото слънчево време и прекрасната кухня. Но най-запомнящи мигове са били срещите с видните тогавашни политици и хората на изкуството. Лично съм се срещал неведнъж с Тодор Живков, с когото съм имал дълги разговори. Това бе в началото на политическата ми кариера през периода, когато бях заместник-председател на Совинформбюро. През 1960 година нашият съюз заедно с други такива международни организации бяхме на откриването на почивната станция на журналистите във Варна. Ние също имаме принос в неговото изграждане. През 1980 г. бях избран за зам.- председател на Съюза на журналистите на СССР. В това си качество аз често идвах на форуми и симпозиуми, които се провеждаха във Варна. Идвал съм и на почивка в станцията на журналистите на „Златни пясъци". Именно там, във Варна, съдбата ме е срещала с невероятни личности и интересни хора. Точно там се запознах с известните наши поети Евгений Евтушенко и Расул Гамзатов. По онова време обожавах поезията на Гамзатов и го рецитирах наизуст на различните вечеринки. Не съм и предполагал, че ще се запозная с любимия си поет именно на българска земя, и то на морето. Гамзатов бе дошъл в състава на голяма делегация от руски поети за среща с техни български събратя по перо. Това беше през 1960 г. Когато видях Гамзатов в градината на почивната станция на журналистите, аз застанах пред него и изрецитирах неговото великолепно и вечно произведение „Журавли" което и до ден днешен помня наизуст :


„Мне кажется порою, что солдаты,
С кровавых не пришедшие полей,
Не в землю эту полегли когда-то,
А превратились в белых журавлей.
Они до сей поры с времен тех дальних
Летят и подают нам голоса.
Не потому ль так часто и печально
Мы замолкаем, глядя в небеса?...."


Това стихотворение се превърна в една от най-сърцераздирателните песни, посветени на войната и жертвите. На българска земя съм се запознал и с изключителни световни имена в журналистиката и публицистиката. А за един журналист, и то международник, това е от изключителна важност и приоритет. Така, че за мен България е мястото на най-интересните ми срещи.
- Какво е най-важното за журналист, отразяващ международната политика?
— Най-главното нещо е да знае в детайли фактологическата страна на въпросите. Когато победихме Хитлер и фашистка Германия падна, тогава журналистите имаха пред себе си ясна картина, която описваха и отразяваха. Сега светът е много объркан и е наложително да се отсее истината, която да бъде показана, а не нейната сянка.
Сега много повече държави са свързани по един или друг начин, но липсва доверието между тях. Това прави журналистиката необективна и нестабилна. Което е меко казано – страшно! От една страна има повече възможности за създаване на международни контакти, а от друга по-малко доверие, което е противоречиво. В момента сме на етап, когато построяването на човечно общество вече е мит. Не всяка страна е способна да направи спътници и космически кораби и да ги пусне в орбитата с изследователски цели, както това е правила и продължава да прави Русия. Не всяка страна си дава сметка за крайните цели на нейното промишлено производство. Преди години САЩ отправяха страшни критики към СССР, говореха, че страната – победител във Втората световна война живее много бедно. Дори си спомням материал, в който сравняваха какво може да купи от ежедневната си надница един работник в САЩ и в СССР. В отговор на тази статия ние пуснахме един цял брой, който посветихме на възможностите на съветския човек като цяло. Разгънахме темата така, че показахме всичките приоритети на гражданина на страната – победител. Показахме стойността на билетите в Болшой театър, на градския транспорт. Разказахме за безплатното образование и здравеопазване. При това ние работихме с изключително точни факти. Запомнете едно от мен: във външнополитическата пропаганда няма нужда да хвалиш себе си – необходимо е само да разказваш истината.
- Как се запалихте по журналистиката?
—�Журналистиката за мен започна много отдавна, още през 1930 година. Тогава бях секретар на комсомолския комитет в училище. Един ден от Москва в командировка при нас в Донецк дойде кореспондентът на „Комсомолска правда" Минкин. На него му беше поръчено да провери готовността на училищата за зимата. Той ни събра нас, ръководителите и учениците, и ни пусна на тройки да събираме материали за статията му. Стана така, че именно материал на нашата бригада той публикува в най- престижния по онова време вестник. Малко по-късно, вече по време на войната отново се сблъсках очи в очи с журналистиката. Извика ме командира на дивизията, и ми нареди да се заема с вестника
„За боевата тревога". Това издание се беше появило още през мирно време, затова и носеше това странно име. Съдържанието на вестника изобщо не съответстваше на реалното военно време. Предвидено бе този вестник да отговаря на нуждите на летците и бойните екипажи. Бях назначен за заместник-главен редактор. Пет месеца реално управлявах този вестник и напълно бях отговорен за информацията в него. Но по време на Сталинградската битка бяха ранен и попаднах в полевата болница. Цял месец лежах в тежко състояние, а през това време всички дивизионни вестници бяха вече закрити. Нямаше средства за походни типографии. Остана само един действащ вестник за авиацията – „Червеният сокол"
- В момента светът отново не е спокоен. Какъв е вашият коментар?
- Много е сложно на този етап да се коментира международното положение и стабилността на света като цяло. Великите държави, които се смятат отговорни за стабилността на света, трябва да си променят мисленето и поведението. Не да се надпреварват, а да си сътрудничат. Великите държави трябва да проумеят, че докато не започнат реално да си сътрудничат в посока укрепване на световния мир, същевременно уважавайки суверинитета на всички останали страни, само тогава би могло да се постигне нещо реално, а не само на думи.
Това е моята рецепта за световния ред: Великите държави да уважават мнението на останалите и да си сътрудничат. Без това взаимно уважение и разбирателство човечеството ще загине. А надпреварата за надмощие чрез унищожение, на което сме свидетели ежедневно, ще доведе до фатален и необратим край.
- Как се чувствате сега, на 100 години? Каква е Вашата рецепта за дълголетие?
- Нямам определена рецепта за дълголетието ми. И все пак – винаги съм се борил със суетата на комерсиалния свят. От ранно детство и до ден днешен всяка сутрин правя задължителна гимнастика. В гимназията бях най-добрият спортист. Покрих с отличен норматива по начална военна подготовка и стрелба. Дори ми лепнаха прякора "Ворошиловский стрелок" заради безупречната стрелба.
Чувствам се прекрасно на 100 години! Роден съм на 13 ноември 1917 година. Аз съм абсолютен връстник на Октомврийската революция! Щастлив съм, че доживях да видя деца, внуци и правнуци. Със съпругата ми, която вече е покойница, живяхме щастливо и в разбирателство цели 58 години. Жена ми беше специалист по хуманитарните науки, обожаваше литературата. Беше невероятен лингвист–филолог, тесен специалист по Индия. Владееше в съвършенство хинди и урду, беше дългогодишен преподавател в Московският университет. Радвам се, че един от правнуците е наследил моите умения и се очертава да бъде много перспективен инженер- математик. Другият ми внук завърши Московския институт на танко-строенето. Радвам се на достойната ми смяна!
- Според Вас какво място заема Русия в сегашния световен ред ?
- Русия заема достойното си място в световен мащаб, което не веднъж го е доказала!
Русия притежава огромни простори, които на някои им се струваха едва ли не само снежни пустини. Русия, много повече от която и да било страна в този свят, е готова да посрещне условията, които са се създали в резултат от неизбежната и напираща глобализация. За съжаление човечеството с нещо наподобява дневните молци. Приличаме на тях, когато си поставяме неправилните задачи. Лутаме се без посока и се удряме в стените. Човечеството отслабва, когато робува на печалбарството, по този начин унищожава възможността за придвижване напред.
- Днес е 9 май. Какво ще пожелаете на младото поколение и на цялото човечество в този ден?
- Младото поколение трябва да разбере, �че главното преимущество в настъпилата епоха е балансираните междунационални отношения. Народите трябва да не се борят за надмощие, а да се държат рамо до рамо. Трябва да отстояват своите права и суверенитет. Принципът "Разделяй и владей" трябва да престане да е играе ръководна роля. Това са някакви приоритети на 16-17 век! Крайно време е световната общественост да се опомни. Хората от младото поколение трябва да се обичат и уважават един друг. Напълно трябва да се прекратят религиозните разпри. Само тогава войните ще спрат и човечеството ще оцелее.
Най-важното ми пожелание е никога да няма повече война !
Специално към България - приемете моя сърдечен поклон! Българите са творчески и много весел народ. Никога не бъдете посърнали и унили ! Толкова мъка сте изтърпяли по време на Османското робство и въпреки всичко сте запазили националната си принадлежност и православната вяра. Бъдете горди с това велико качество на вашия малък народ!


Информационна Агенция standartnews.com по никакъв начин не влияе на коментарите под статиите и на гласуването за тях и трие коментари само и единствено в случаите, в които не са написани на кирилица или в които сме получили оплаквания от читатели за неуместни коментари.

Потребител · 13:10 · 17.05.2017
Да не дава Господ по-долните плювачи да преживеят това,което е преживял този мъдър дърдорко,а и тези,които са преживели войната.Тогава този посерко,разбирко,нямаше да му се струва,че статията е тъпа,бездарна,клише и т.н..Такива тъпанари,съзнателно,или платено,с повърхностните,неверни и прибързани оценки,приличат на първокурсници по медицина,които вече се смятат за лекари-специалисти.Тревата,която в момента пасат,ние отдавна сме срали по нея.Тъпанари!
Потребител · 13:52 · 11.05.2017
Ако спрат и мангите на Сорос,няма да има пари и за клакьорите-помияри.
Потребител · 13:50 · 11.05.2017
Всички имат заслуги,но руснаците най-много.Да,били сме слуги /и роби/ на султана.На Русия и СССР сме признателни/по-голямата част от българите/.Сега сме слуги на САЩ и Запада.Благодарение на тях /и нашите марионетки/България в момента е най-бедната в Европа и сме страхотно зле.Трябва веднага да се смени този "ин витро" създаден "елит".който се самовъзпроизвежда.Но до време.Брюксел ще спре кохезионните фондове и тяхната хранилка вече ще е празна Да му мислят!
Потребител · 15:05 · 10.05.2017
Дъра, бъра...Хитлер си е заминал, защото и от Изток , и от Запад са го погнали.Победата над този зъл откачалник и гений е за всички. Не само на руснаците.
Потребител · 11:16 · 10.05.2017
Какво става с България след този катаклизъм е също интересна тема."Народен"съд,опустошение,съветизация -кретенизация и т.н.Днес потомците на съветските слуги са новите капиталисти.Със съответния слугинаж,който пише статии за победата.Лицемерие,другари.
Потребител · 11:13 · 10.05.2017
Бездарна статия.Клишета,лозунги,тъпо до немай-къде.

Историята я пишат победителите,винаги ще бъде така.
Щом несъвместими фактори -САЩ и Великобритания от една страна и СССР от друга се обединяват като военна сила,значи действително проблемът е бил от значение,надхвърлящ различията им.
Потребител · 07:42 · 10.05.2017
Къде са чехите къде сме ние. Народа е важен ,матеряла.много лош и прост матерял сме си ние. Злобни и завистни. Народа е един отбор, замислете се.
БЪЛГАРИН · 09:57 · 10.05.2017
@Потребител Проста е руската ти майка проститутка!
Потребител · 00:28 · 10.05.2017
Без да омаловажавам руския принос, но как мислите, атомните бомби в Хирошима къде щяха да се стоварят, ако Хитлер още не беше капут?
Потребител · 18:16 · 09.05.2017
Не коментирам един "Мъдър " руски дъдорко.Вярно е че СССР. изнесе на плещите си по-голяма част от втората св.война. Но не трябва да се подценява заслугата и на другите страни -особено на САЩ .
Потребител · 21:28 · 09.05.2017
@Потребител Русофилитe в България смятат руснацитe за супeр сила,но нито тогава нито днeс са на таково равнищe.
Потребител · 16:24 · 09.05.2017
Да, СССР побeди И това e истината. Разбирам защо на западнитe мeкeрeта по-долу им e мuчно. Но историата си e историа.
Потребител · 21:26 · 09.05.2017
@Потребител Бeз Англия и Амeрика ,руснацитe до дeн днeшeн щяха да бъдат под Хитлeристко робство.
Потребител · 08:34 · 10.05.2017
@Потребител Не руснаците а цяла Европа би била! Само че руският народ даде много жертви за да има сега ЕС!
Потребител · 22:47 · 11.05.2017
@Потребител Руският народ е дал много жертви през втората световна война (повече дори от германците), до голяма степен поради военния "гений" на Сталин.
Потребител · 15:17 · 09.05.2017
И аз искам дeвeти сeптeмври да сe чeства като празник дeн на свободата.
Потребител · 15:15 · 09.05.2017
Ако 9 маи e толкова важeн за Европа,питам къдe остана нашия 9 сeптeмври, нали по врeмe на комунизма чeствахмe всяка година.Датитe на освободитeлнитe празници можe ли да сe измeнят спорeд ръководството на eдна страна.
Потребител · 14:26 · 09.05.2017
Много хубаво интервю с един наистина достоен и мъдър човек! Жалко, че коментиращите по-долу не осъзнават това!
Потребител · 10:44 · 09.05.2017
Няма по~страшна Чума от Алкашката.
Потребител · 16:20 · 09.05.2017
@Потребител Имаш напрeдвид сeбe си.
Потребител · 10:28 · 09.05.2017
НЕ ОЧАКВАХ ТАКОВА БРУТАЛНО ЗАГЛАВИЕ ! За някакво си журналистче, глобално и глупаво изопачаване на историята на Европа!
опетков · 09:43 · 09.05.2017
На Девети Май 1945г Сталин е обиден и не приема парада, защото не се е изпълнил плана за световно болшевивко господство. Половин Европа пак си беше на колене почти 50г. под най-жестокото и ретроградно господство, маскирано с красиви фрази и безброй лъжи.
опетков · 09:39 · 09.05.2017
Ако не беше 9 Май България щеше да бъде на страната на победителите и нямаше да сме принудени да четем подобни бълвочи. Девети Май донесе на България половин вековно робсво и връщане назад в развитието.
Потребител · 10:15 · 09.05.2017
@опетков Сега напред в развитието ли сме? И в образованието? И в здравеопазването? И няма безработица? И народът не се стопи с 3 милиона за 27 години? Я се събуди от съня дълбок или си изпии хапчетата!
123 · 14:03 · 09.05.2017
@Потребител Сега ни управляват наследниците на другарите. Пълно е с комуняги и техни деца и внуци при гербаджиите. Подобно беше положението едно време в СДС.
Условия за писане на коментари
Напиши коментар Напиши Facebook коментар Кирилизирай



Новините навсякъде с вас


По всяко време, където и да се намирате, не пропускайте новините и събитията, които Ви интересуват. Изтеглете удобните и лесни за използване мобилни апликации за iPhone и iPad на Стандарт.


Standartnews for iPhone Standartnews for iPad
www.standartnews.com © всички права запазени За нас Контакти Условия за ползване Редакция Интернет реклама Реклама във в-к Стандарт Абонамент