Джихадистите като фашисти

Джихадистите като фашисти | StandartNews.com

Проф. Георги Карасимеонов
политолог

Събитията в Париж представляват нова фаза на битката с тероризма, зад който стои "Ислямска държава" (ИД). Те накараха политици да се освободят от редица илюзии и най-вече от очакването, че съвременният тероризъм ще може да бъде овладян краткосрочно и че досегашната тактика на военни действия "от въздуха" ще са достатъчни. Също така, че само военните усилия на неговата територия ще победят групировката и с това ще приключат нещата.

Първо, трябва да се освободим от илюзията, че ИД е явление, ограничено предимно в региона на Близкия Изток и отвреме-навреме изнасящо тероризъм в развитите демокрации. То е вече световна мрежа, ръководена от едно завоевателно движение, основано на фанатична религия и идеология, непримирима към всички другомислещи, използващи насилието и терора като основни средства за постигане на световно господство. Неговата социална основа са предимно млади хора от всички части на света, които поради различни причини са

натрупали омраза към "богатия и различен свят"

в Европа и Америка. Това не са само фанатици от Близкия изток, чийто мотиви са предимно да наложат своята вяра, и опиращи се главно на сунитите от Ирак. Ислямът служи като обхватна идеология за хора, по едни или други причини маргинализирани в развитите страни, с нереализирани амбиции и частично отхвърлени от средата, в която живеят и натрупали желание за мъст. Някои са крайно бедни и безпросветни, други са престъпници. Но има и такива, произлезли от "средната класа", чиито мотиви да се включат в радикалното движение са напълно рационални. Те са водещите фигури в ИД и основните мозъци, разработващи стратегията и тактиката на ИД в световната битка срещу врага - "западния свят" и неговите ценности. Подобни радикални движения с претенции за световно господство познава недалечното минало. И комунистическата, и фашистката идеология, въпреки разликата в идеите и целите с ИД, също се базираха на всеобхватната омраза към демократичните ценности и зловредния капитализъм, с претенции за световно господство по пътя на терора и насилието. Те също рекрутираха маргинализирани групи, особено в страни с голяма бедност и изостаналост, като Русия, или намиращи се в дълбока криза и геополитически трансформации вследствие на Първата световна война, като Германия. Подобни геополитически трансформации преживява Близкия изток през последните години, като много режими в региона се разпаднаха след падането на редица диктатури и непремерената и недобре обмислена намеса на западните сили - особено САЩ, с което

допринесоха за засилване на радикалния ислямизъм

и новите движения основани на него.
Второ, засилването на терора в сърцето на западните демокрации поставя по нов начин въпроса за сигурността на страните в Европа и особено Евросъюза (ЕС). За гражданите на ЕС няма да е приятно да нарушат част от комфорта на своя живот и използването на широки права и свободи, свързано с утвърждаването на Съюза като "отворено" пространство за свободно движение на хора. Мнозина забравиха факта, че демокрацията - и по-специално либералната демокрация, е крехка конструкция, разчитаща на доброволното спазване на нейните ценности от гражданите. Същевременно тя има потенциал да се защитава от посегателства - това показа на времето нагледно правителството на канцлера Хелмут Шмит в Германия през 70-те, когато бе обект на атаките на терористични групи като "Баадер Майнхоф". Италия също взе мерки и спечели битката срещу "Червените бригади". А САЩ са пример за успешна битка срещу религиозния тероризъм след 2001-а. Показването на безсилие и нерешителност срещу тероризма е най-голямата заплаха за нашите свободи.

Има ли обаче опасност да се преминат определени граници, които ще доведат до подкопаване на правата на гражданите? Има, ако борбата срещу тероризма се използва за

параван за установяване на полицейска държава

Но това не би било възможно при демократични режими. Принципът на правовата държава служи като гаранция срещу подобни опити. Но опасността е другаде - ако на власт дойдат популистки партии с авторитарни програми и призиви, използвайки терористичната заплаха и нарастващата бежанска вълна. Тогава рискът от пробив в демокрацията е реален. С други думи, Европа е изправена пред най-сериозното си предизвикателство след Втората световна война, свързано не само борбата срещу тероризма, но и срещу подкопаването на устоите на либералната демокрация от враждебни на нея популистки движения. А те набират скорост в редица държави, известни със своята либерална и толерантна политика - като Швеция например.

Трето, нужна е нова форма на солидарна борба на демокрациите срещу глобалния тероризъм на ИД. Става дума за нови функции на НАТО и ООН, изискващи адаптация към специфичния тип война, която водят радикалните ислямисти. Особено важна е борбата за използване на новите технологии, на Интернет, който е мощен фактор на влияние и рекрутиране на нови привърженици на ИД. Това е деликатна сфера, за която има малко правна регламентация. Изисква се своеобразна адаптация на войната вътре в градовете, където ислямистите концентрират своите усилия. Нужна е инфилтрация в средите на радикалите и придобиването на навременна информация за подготвяни атаки. В този контекст особено важно е западните демокрации да преосмислят отношенията си с Русия и други държави, склонни да участват в глобалните усилия за ограничаване на ИД - като Иран например. Видно е, че изострянето на отношенията между Русия и Запада трябва да бъде преодоляно с включването на Москва в антитерористичната коалиция, която самата страда и тепърва ще търпи последиците на ислямския радикализъм вътре в страната и в държавите от бившия Съветски съюз. Това може да облекчи и решаването на украинския казус във взаимен интерес на Украйна, Запада и Русия. Забелязва се нова компромисност от Москва - например готовност за разсрочване на украинския дълг. Същото се отнася за сирийския казус, където фигурата на Башар Асад не трябва да е пречка за солидарни действия на основните държави в региона. Голямо дипломатическо изкуство е необходимо за да се преодолеят местните противоречия и конфликти, които отклоняват от основното направление на борбата срещу ИД. В този смисъл се изисква се и нов подход към режимите, които де факто подкрепят ИД - като Саудитска Арабия например. Но без създаването на фронт сред самите държави от региона срещу Ислямска държава - борбата срещу радикалите ще бъде много затруднена.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай