Dilov.info: Параскевидекатриафобиа

Dilov.info: Параскевидекатриафобиа | StandartNews.com

Твърдят, че на медицински език така се нарича страхът от петък 13-ти. По-скоро е на гръцки, ама може и да е на медицински. То днес с езиците всичко се обърка. По-важното е, че мой познат психотерапевт лекува по следния начин параскевидекатриафобията: първо предразполага пациентите си да престанат да се страхуват не от 13-ката, а от 12. После от 11, 10, 9, 8, 7 и – така до нула. И вече от нищо не се страхуват.

Общо взето и националните ни страхове се лекуват по същия начин. Първо се страхувахме от турците – турското иго се беше превърнало за дълго в българско его. После се страхувахме от циганите (от ромите ни е по-малко страх, странно), от бежанците и т.н. Сега се страхуваме от Путин и предстои да почнем да се страхуваме от китайците или от американците - кой както предпочита. Тук в сметката изобщо не влиза изконният страх на българите да не настинат и да не се минат. Това са двата олтара на националната тревожност, пред които българското фейсбук-човечество ежедневно прави щедри дарове.

Напоследък има и модни страхове – от голите на плажа, например. В Бургас дори има нарочен инициативен комитет, събран по смисъла на чл. 47 от Закона за прякото участие на гражданите във властта. Един от разтърсващите доводи в писмото до градския общински съвет гласи: „След като Община Бургас е постановила децата да се пазят от еротиката на запис, още повече би следвало да ги пази от еротиката на живо, с която те се сблъскват на плажа и която е крайно неприемлива за родителите им."

„Еротиката на живо" е крайно неприемлива за община Бургас. Както и еротиката на запис. Изобщо – еротиката. Страхуването преминава съвсем естествено в мразене. Една от популярните акции на българското фейсбук-общество е насочена срещу таратора с настъргани краставици. Десетки инфлуенсъри се снимат с табелка: „Аз съм против таратора с настъргани краставици!". Интересно, как не са призовали Бойко Борисов още да се намеси лично в тази история. Не че той е останал без работа – функцията му на европейска линейка, която да бъде пращана на всички горещи места в европейското пограничение се разширява постоянно. Както всички забелязахме с почуда, включва вече и европейско-китайските отношения и то в един много сложен период, когато Тръмп е решил да оправи отрицателното търговско салдо на САЩ с Китай чрез драстично повишаване на митата.

Тази китайско-европейска среща в София беше наистина нещо много голямо. Не знам дали си даваме сметка още какви са възможните последствия. Извън шегата, не за пръв път Борисов си позволява да инициира политика, която не е съвсем по вкуса на френско-немското двуеначалие в ЕС. На мен това все повече започва да ми харесва. И не защото съм евроскептик, а защото – след модата с гоненето на руските дипломати, след срещата с Ердоган и след настоятелното придвижване на Западните Балкани в центъра на европейския вътрешнобщностен диалог, започваме да формираме характер. Пък бил той и ръбатия Борисов характер. Все пак е някакъв.

Защото едно интервю на Плевнелиев през седмицата ни припомни за кратко какво означава ама хич да нямаш характер... Добре де, този човек нали се обзаведе с булка наскоро?! Кажете ми на какъв меден месец трябва да си, за почувстваш спешна нужда да се изкажеш по въпросите на разединената десница. Представете си: лежите с красива синоптичка в легло и изведнъж ѝ казвате: „Абе, знаеш ли, този генерал Наско трябва да си подаде оставката като шеф на ДСБ, ако искаме нещата да се оправят. Румен Христов също. И там...третият – как му беше името... А, да! И генерал Радев ми идва малко популист...Ти как го усещаш?"

Сигурен съм, че това не е нормално състояние. Някаква фобия ще е. Като параскевидекакриафобията. Например – страх да не си се изказал по някаква тема. Това е много популярна болест. Усещам се, че и аз май проявявам симпотми в момента. Точно с този текст... И еднакво ходи и по либералите, и по националистите. Особено по националистите! Триглавата патриотична ламя вечно нещо спори помежду си, което при много силно самовнушение можем да приемем и като интелектуален вътрешен диалог. Триполярно разстройство някакво. То е по-опасно от биполярното. На биполярното хубавото му е това, че винаги, когато поискаш, можеш да си организираш тройка. Дори на „Тройката" в Бургас (само трябва да сте облечени). А при триполярното – постоянно си в тройка, ту шведска, ту руска и няма отказване...

Така де, да оставим фобиите. Те са толкова много – страх от затворени пространства, например. Вървиш към кръчмата и те е страх, че може да е затворено. Думата ни беше за характера на Борисов, който все повече се идентифицира с външната политика на България и това не е непременно лошо. Нищо че понякога – съвсем извън протокола – награбва свещеното тяло на китайския премиер и го мачка като плюшено мече. Сега, ако Борисов успее да докара и Саудитският принц в България, вече ще е голямо бинго. В една година само с Тръмп не сме влезли в особено близки отношения, но мисля – съвсем справедливо – там се оглеждаме накъде ще подхване дивият Доналд. Не вярвам нещо да се изясни след срещата му с Путин, но да мине – пак ще си почешем езиците.

Знам, че много български строителни фирми с нега гледат към възможни международни обществени поръчки за построяването на стената между Мексико и САЩ. Строенето на стени е велика метафора в историята на човешката цивилизация. Сигурен съм, че когато Меркел се е обадила на Борисов да му дърпа ушите за китайския демарш, той й е отговорил: „Китайско, китайско, ама как да ти кажа, Ангела - китайската стена е на 5000 години и още стои, а Берлинската и 50 не изкара".

Да се върна на петък 13-и. Нищо фатално няма в тази дата. Освен за Тупак Шакур, когото именно на петък 13-и го споминаха. Въпреки това американците губят над 1 милиард долара всеки път, когато се случи. А има години, когато се случва 3 пъти. За разлика от китайците, които смятат, че 13-ката носи щастие и е късметлийско число. „Воинът умира само веднъж, страхливецът – хиляди пъти", казват самите китайци, въпреки че приписват тази мисъл на Тупак. По-важно е какво казва тайландската Мария Антоанета за подобни случаи: като няма хляб, яжте ми к.... Няма да напиша какво, за да не загубя детската аудитория или да попадна под санкциите на община Бургас.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай