Давос по Тръмп

Икономиките процъфтяват, но са лесно уязвими, са оценките на анализаторите на форума

Завиден растеж на икономиката, жизнерадостни политици и финансисти, но с добре прикрити страхове за бъдещето. Така изглежда светът дни след като приключи събитието, което среща маркетмейкърите на планетата всеки януари - Световният икономически форум в Давос. И ако миналата година в центъра на събитието бе китайският президент Си Дзинпин, който представи мащабния си проект за глобализация на света, то тази година всичко на форума се въртеше около американския му колега Доналд Тръмп и острия завой за връщане на протекционистичната му политика. И независимо от внушителното присъствие на лидерите на всичките 7 големи икономики, на важното присъствие на страните от Далечния и Близкия изток, от Канада, Латинска Америка, та чак до новия президент на Зимбабве, стана ясно, че бъдещето на света зависи от отговорите на два основни въпроса, касаещи два континента - Америка и Азия. Първият е политически - ще има ли война между САЩ и Северна Корея. А вторият е икономически - ще има ли търговска война между Америка и Китай.
Но ако това са две неизвестни за близкото или далечното бъдеще, настоящето е повече от обнадеждаващо. Жизнерадостно, както го оприличиха десетки от банкерите и финансовите брокери по света.

За първи път от 10 г. акулите на пазара пият спокойно шампанско

и си позволяват дълги почивки. Кошмарът от фалита на американската "Лемън брадърс", който през 2008 г. завъртя света в нова финансова криза, вече е почти забравен. Най-широкият и синхронизиращ ръст за последните 8 години в света обяви шефката на МВФ Кристин Лагард, която заедно с още 7 нейни колежки бяха допуснати до мъжкия форум след призивите на стотици милионерки по света, че жените са умишлено държани встрани от най-високата финансова среща на платената. Данните на фонда са наистина впечатляващо оптимистични: 3,7% е ръстът на световната икономика, 3,9% се чака тази година. Увеличение има и при развитите или развиващите се икономики, и при новите пазари. За първи път от десетилетие растат икономиките на всичките 45 държави, които се следят от организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Европейски държави с трайни проблеми като Испания, податливите на външни влияния - като Япония, също отбелязват устойчив тренд. Страховете, че Китай ще се задъха от двуцифрен ръст, също се оказаха безпричинни. Пазарите вървят нагоре редом с националните ръстове. Акциите на американските и европейски компании скачат с 20%, дори руските компании на борсата бележат двуцифрен ръст. Златото поскъпва, петролът също, биткойнът вече е с оценка - задоволителен. Единственият пазарен проблем си остава ниският долар, но това може да е проблем за други, не и за Тръмп.
Зад успехите в световната икономика винаги стоят лидерите - победители. Затова и американският президент очаквано се появи в Давос с повече от 100 човека, измежду които държавният секретар Тилърсен, финансовият министър Мнучин, даже и зетят Джаред Кушнер. Не го спряха нито протестите, нито коментарите на финансовите акули от "Голдмън Сакс". Още по-малко критиките на доскорошния гуру в Давос Джордж Сорос за загърбването на глобализацията от някои държави и похода към национализъм и протекеионизъм, които са заплаха за световния мир. Американският финансов динозавър Тръмп с нищо не показа, че е засегнат. И ако Сорос се е надявал Тръмп да бъде подтиснат заради неприетия му бюджет от конгреса, то е бил напълно разочарован. Американският президент дойде за заключителната реч на форума и обяви две неща. Първо - инвестирайте в САЩ, сега е моментът. Второ - справедливостта в търговската система трябва да се възстанови. Той обяви и целта от своята програма като световен приоритет - всеки да може да просперира и да няма нито едно болно дете, което има страхове.
Речта на Тръмп запали финансовите и политически страсти. Големият бизнес го приветства за данъчната политика, финансовите му опоненти напуснаха залата. На много от политиците им се отвори спешна работа в техните държави и излетяха от Швейцария още преди президенският самолет да кацне в Давос. Но лидерите, които останаха, го слушаха много внимателно. Защото знаят, че от данъчната и търговската политика на Тръмп зависи и тяхното бъдеще. Няма как Европа да не е притеснена от свалянето на корпоративния данък в Америка от 35 на 21%, защото във Франция процентът остава 34, в Германия е 30. Евролидерите са щастливи от мерките на Тръмп срещу осветяването на офшорките, но са искрено притеснени от въвеждането на нов налог върху вътрешнофирмени трансфери извън Америка. В същото време

Европа вече не е болното икономическо дете на света

с отчайващи негативни тенденции и несменяеми лидери. Европа е в подем и едно от новите лица на промяната е именно френският президент Макрон, който в тандем с Меркел, дори без Тереза Мей, си остава финансовата алтернатива за големите западни компании. И ако отношението на корпоративния елит към Тръмп е противоречиво, то новият френски президент пожъна голям успех. Събра двойно повече компании на обяда си във Версай, отколкото Тръмп на вечерята си в Давос. И докато американският президент завършваше речта си с думите: "Америка никога не е била по-силна и просперираща", Макрон вече беше казал на инвеститорите: елате във Франция. А Меркел намекна за сваляне на данъците и на Стария континент. Разбира се, в спора между големите лидери кой е конкурентноспособен трябва да се четат цифри, а не да се слушат слова. Защото от изнесения в Давос основен доклад става ясно, че и сега, и преди, това е Швейцария, а най-големите ръстове във финансовото движение на дружество нагоре отново се регистрира от нейна компания - "Новартис". Което само доказва правилото, че парите не обичат шума. А лидерите говорят, за да правят политика, от която се правят пари. Както стана с изказването на американския финансов министър и после опровергаването му от Тръмп за ниския долар. Докато това се случи, американската валута направи пирует и остави поредното усещане, че пазарите не са самостоятелни играчи. Че просто следват тренда на макроикономическите ръстове, а няма да са червена лампа за бъдещи финансови беди от британските и американски финансови анализатори. В своите доклади те потвърждават, че в световен план икономиката е в растеж, но са притеснени, че паричната система сякаш е в депресия. Според доклада на Световната банка пикът на растежа вече е постигнат, а спирачките са много - демографските проблеми, намаляващите преки инвестиции, забавения ръст на производителността. С една дума - икономиките процъфтяват, но са лесно уязвими. За експертите от МВФ съществен проблем са и натрупаните дългове на държавите и необходимостта от затягане на паричната политика. Както и фактът, че растежът продължава да е в ръцете не на инвеститорите, а на централните банкери. Оксфордските финансисти са категорични, че се вдигнат тази година лихвите и много световни бизнесмени няма да могат да обслужват заемите си. Защото, както твърди един от водещите анализатори на Уолстрийт, пазарите не са заложили в цената тази възможност. А шефът на Ситигруп намали еуфорията с изказването си, че няма идея как изчезването на лесните пари от централните банки ще рефлектира върху пазарите. И вгорчи вкуса на шампанското с мрачната прогноза, че

ако има нов спад, а такъв ще има, той ще бъде много по-рязък от досегашните

защото в последните 10 години е нямало изпускане на парата. Колоритният Нобелов лауреат Робърт Шилър почти преповтори тезата с акцента, че пазарите могат да се обърнат без видима причина. Успокояващо е само това, че засега финансовият елит не вижда белези за промяна в негативен план. "Много хубаво не е на хубаво", беше коментарът на повечето банкери и политици, докато се наслаждаваха на Енрике Иглесиас, брояха снайперистите по покривите на хотелите и одумваха патетата по чорапите на Трюдо. Типичен Давос по Тръмп!