Преди да погребем жертвите от Горни Лом, гръмна цех в Мъглиж
По думите на Чехов, ако в първо действие на сцената има пушка, тя непременно ще гръмне до края на представлението. А според логиката на българската приватизация, ако в първото действие имаме държавен военно-промишлен комплекс, то във второто ще гледаме как всяко продадено предприятие гръмва поне по веднъж. При това - с трагични последици.
Горни Лом все още не е погребал всички жертви от взрива на завода, където робите от най-бедното гето на Европа обезвреждаха боеприпаси за пари, които средният европеец пуска в паничките на просяците. Докато близките на загиналите спускаха в ковчезите дрехи, точно преди Коледа отекна следващият взрив - в Мъглиж. Първата реакция на институциите беше, че той няма връзка с военното ведомство. На местните власти - че заводът е бил част от секретния военно-промишлен комплекс и те не знаят какво произвежда. Оказа се, че е възможно на крачка от всеки български град да дими дуло, за което никой освен собственикът му не носи отговорност. Не е общинско - местните управници може и да не знаят дали вътре се правят патрони, пиратки или тенджери, или и трите заедно. Не е държавно - държавата си е измила ръцете още с продажбата му. Не е проблемно - през есента заводът е бил проверяван и не са установени нарушения. Както впрочем
напоследък се случва при всички паднали асансьори
взривени газови бутилки и при останалите инциденти, след които държавата се сеща единствено да брои. Да брои жертви, издадени лицензи и най-вече некачествени съоръжения, които кой знае защо е пропуснала при предишното броене. "Прокуратурата започва проверка как се издават лицензите за търговия и продажба на боеприпаси" - това гласи съобщение не от вчерашния ден, а от деня, когато гръмна Горни Лом. Може би след новия взрив все пак ще благоволят да ни съобщят и какво е открила. Ако, разбира се, проверката е приключила. Но по-вероятно е тя да завърши със създаване на работна група, анкетна комисия, агенция или някакъв друг орган с размита колективна отговорност, който от временен ще стане постоянен и ще си получава заплатите, докато гръмне и последният подобен завод.
Бегъл поглед в "черната хроника" показва, че след подобни "инциденти", белязани със смърт, в съда рядко влизат обвинителни актове. И още по-рядко след тях следват присъди. Живеем в държава с часовников механизъм, на която не й пука за човешкия живот. Когато някой мастит работодател
се впусне да прави икономии, пести първо от живота ни
Общото правило е, че "безопасност на труда" са най-мръсните думички на българския капитализъм. Взаимно заменяемите роби, на които не им се налага да държат "интервю" и да пишат CV, за да бъдат наети на работа, имат живот, оценен на жълти стотинки. Колкото струва рушветът на един трудов инспектор или, в по-идеалния случай, глобата за работодателя, ако инспекторът се случи честен. Никой няма да затвори предприятие за взрив, по-дребен от този в Горни Лом, което означава, че човешките животи струват повечко, само взети накуп. Поотделно са просто косвени жертви на възхода на местната икономика, за която "фирмаджията" е бог, спасител и инвеститор номер едно. Как ще наложиш глоби на човек, който създава работни места? Работните места са новата мантра на буксуващата ни държава, на техния олтар тя е готова да пожертва и безопасността на хората, и дългосрочната им перспектива - разбирай осигуреността им за старини и здраве, и чистотата на въздуха, който дишат и те, и всички около тях. В малките градчета такива инвеститори се пазят като зеницата на окото - само и само да не "аутсорснат" бизнеса си и да не хукнат да създават работни места в някоя друга община. Няма как да знаем, поне засега, каква е причината за взрива в Мъглиж - но дано поне я научим. И по-важното - дано някой понесе отговорност за станалото. Проблемът е, че няма кой да понесе отговорността на онези, които заложиха часовниковия механизъм в основите на самата ни държава - и днес просто слушат тиктакането.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
