Всички носим вина за превръщането на насилието в рейтинг
Ханибал. Чикатило. Станислав. От няколко дни България записа името си в най-зловещата митология. Колкото и да не ни се иска, оттук нататък името на бащата, убил и сготвил четиригодишната си дъщеря, ще е етикетът, с който светът дълго ще ни отъждествява. Донякъде както Брайвик в един период се бе превърнал в етикет за Норвегия.
Въпреки че патологията, която е в основата на подобен чудовищен акт, няма националност. Тя е обаче донякъде рожба на извратеното време, в което живеем. И в което хорър снимките, изобилстващи с кръв и насилие, са най-продаващото нещо в медии и социални мрежи. Време, в което те могат да бъдат "лайквани" и споделяни, за да обиколят за по-малко от минута глобалното село, което нарича всичко това "информация". Все едно с какъв знак. Поведението на българския гурбетчия в Гърция Станислав е патология, която най-вероятно не подлежи на рационално обяснение, каквито и профайлъри да се ровят отсега нататък в главата му. Като всеки тумор обаче, и то има в основата си подходящата среда, която е позволила той да бъде подхранван и да нараства,
докато един ден извърши немислимото от човешка гледна точка деяние
А в тази среда, за жалост, всички имаме пръст. Само преди седмица акушерка малтретира новородено дете и кадрите, запечатали станалото, обиколиха социалните мрежи. Преди два дни момиченце бе прието в болница с тежки наранявания, нанесени от майка му. Появят ли се снимки на бито дете или кученце, интернет пощурява. Това е все насилие, което не просто ескалира, а което медии и социални мрежи превръщат в рейтинг, без да си дават сметка, че разпространено многократно, то предизвиква не само справедливо възмущение. То достига до хора с изкривена психика, с нулеви задръжки и проблематични ценности, които компенсират личните си кризи, страхове и крахове с копиране на насилието от социалните мрежи. А в България, за жалост, разпадащите се устои на обществото позволяват тези хора да се множат. Изпод руините на някогашните ценности, които по някакъв начин са формирали света ни, изпълзяват маргинализирани чудовища, които се хранят от злото. И когато им го поднасяме на тепсия с кулинарните уточнения дали убиецът е сготвил детето си с картофи или ориз, трябва да си даваме сметка, че храним чудовищата. Подобни феномени са характерни за всяко патологично деяние - независимо дали човек посяга на себе си или на друг. Достатъчно е
да си спомним зловещата вълна от самозапалвания
която с охота превърнахме в знаме на някакъв имагинерен протест, и благодарение на която нови и нови хора се заливаха с туби бензин, което иначе едва ли биха и помисляли да сторят. Психиатрията има обяснение за това. Както и за глада на съвсем обикновени иначе хора, които могат един час да гледат запис, в който акушерка удря дете, само за да могат накрая да се възмутят в коментар под линия. Впрочем коментарите относно прословутия български Чикатило са не по-малко притеснителни - в тях постъпателно пълзи някакъв много странен национализъм, изобилстват декларации, че убиецът не е от нашия етнос. Сякаш, като поставим етническата демаркационна линия, ще изчистим себе си от натрапливата близост с подобно ужасяващо деяние, което всъщност няма етнически произход. И именно това е опасното - да стоварваме на главата на един отделен етнос нещо, което всъщност произхожда от свят на демони, над които нямаме власт. Имаме власт обаче над друго - да не допускаме този свят да се възпроизвежда отново и отново. Да не го заселваме в нашия. Да не го лайкваме в интернет, за да преминем набързо след това към видео на кученце, свирещо на пиано, което също да лайкнем с лекота. Защото винаги има хора, които ще пропуснат кученцето, за да изберат демоните.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
