"БСП си е извлякла поуките от това как трябва да правим партньорства и коалиции, особено в управлението. Има съпротива, нежелание, умора у хората, които ни подкрепят, и тръгвайки на избори, искайки доверието на хората, ние не можем да им натрапваме коалиции". Това заяви Мая Манолова пред столична телевизия. Което е заявка, че столетницата има намерение да се върне към" изворите". Или казано по ясно, към времената на тесните социалисти на Димитър Благоев, които са бил яростни противници на всякакво съглашателство с други партии, дори и по чисто тактически въпроси.
Старата поговорка гласи, че за един бит двама небити дават. Странно е само, че на "Позитано" трябваше да изядат доста бой, за да стигнат най-сетне до този елементарен извод.
Всъщност не е чак толкова странно - по силата на историческите причини на червените шамани не беше лесно да разпознаят знаците на съдбата и посланията на времето. Защото в своята вековна история предходниците на БСП доста успешно са използвали "полезните идиоти" - изразът е на самия Ленин - в осъществяването на своята политика.
Първите такива "идиоти" са земеделците, които през 1923 година се връзват на идеята за "единния фронт". Въпреки че само до преди месеци - докато са били на власт, са гонили и преследвали комунистите. Както и да е - тогава врагът е общ - режимът на Сговора.
Ловът на съюзници за създаването на народни фронтове продължава с особен размах и успех през 30-те години в борбата за възстановяване на Търновската конституция, а после, вече по времето на Втората световна война, в създаването на "спасителния Отечествен фронт". Тогава БКП не се гнуси да се съюзи и с дейците на политическия кръг "Звено", някои от които бяха сред най-кървавите техни палачи през 1923-1925 г. Но "звенарите" бяха нужни за крайната победа на Девети септември, защото армията беше в техни ръце. А след тази победа и земеделеци, и звенари, последните с отделни персонални изключения, завършиха живота си в лагерите край Белене, Скравена и Ловеч.
Институционалната памет е наистина нещо много силно. Именно тя караше в последния четвърт век БСП обезателно да се явява на изборите под формата на някаква коалиция. Включително и с недоразумения като Християнрепубликанската партия и "Ера-3". Но понеже въпросните фантомни партии не донесоха реалните гласове и съответните депутатски мандати, дойде времето за реалните коалиции в парламента. А тук вече БСП се оказа направо безпомощна. Или по точно - в името на властта и реванша склоняваше на всичко. Неизбежно дойде момента соцпартията да бъде употребявана така, като в миналото тя е използвала временните си партньори. Така през 1992 г. от "Позитано" се съгласиха на правителство с мандат на ДПС само и само да свалят от власт синия кабинет на Филип Димитров. Така се стигна и до тройната коалиция през 2005 г., негативите от чието управление н останаха основно за БСП. За последния коалиционен провал на Столетницата няма нужда да споменаваме.
Най-сетне май на "Позитано" разбраха за какво става въпрос. А именно, че ако искаш да не си автентична лява партия, а просто партия, нямаш нужда не само от предварителни "широки фронтове" с партии фантоми, но и от безпринципни коалиции в парламента. Временна загуба на някой и друг допълнителен глас може и да има, но в перспектива това гарантира, ако не пълен успех, то във всеки случай стабилно присъствие и позиции в политическия живот на нацията. Просто защото обществото винаги харесва партиите и хората с принципна позиция. Какъвто е бил и Дядото.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
