Законът да се спазва, но ромите трябва да имат алтернатива
Наводненията в Аспарухово, засегнали главно незаконни ромски жилища, и вчерашната акция на старозагорската община срещу циганската махала извадиха на бял свят най-острия в момента етнически проблем в България. Става въпрос за ромските квартали, несъвсем правилно наричани гета. Авторът на тези редове е ходил и той тук-там из Европа. И дори е живял една седмица в Париж в квартала, наричащ се и днес "Вил Жюив" - "еврейския град". Защото там е било някога еврейското гето, оградено със стени и железни вериги на единствения изход. Такива гета е имало във всеки средновековен град на Европа. В тях евреите са живели в нещо като домашен арест - без право да излизат нощем вън от тези стени.
В България това не го е имало. Евреи, арменци, роми - всички наистина са живеели в повече или по-малко обособени квартали, скупчени около съответния храм. Но никой не е ограничавал тяхното движение или правото да придобиват собственост където си искат или да живеят някъде другаде. Нашата столица е класически пример за това. Да, повечето от евреите наистина са живеели в Ючбунар, но по-заможните и успелите да получат съответното образование се нанасят в кооперациите по "Струма" и "Сердика", врата до варта с българските си сънародници - най-често колеги по професия.
С ромите наистина нещата са по-различни. Трудно е за един номадски до вчера народ да се впише изведнъж в модерния градски живот.
По времето на соца бяха правени не малко опити
да се размешат мургавите ни сънародници с българите по панелите. Не се получи - дори тогава, когато цели блокове бяха изцяло ромски. Развалините на подобна сграда в Ямбол дори влязоха в световните медии.
Преходът от гетото към интеграцията не е лесен. Показва го и световният опит. На Америка й трябваше тъкмо един век след Гражданската война и отмяната на робството, за да приключи формално с расовата дискриминация. И още половин столетие, за да влезе чернокож президент в Белия дом. Но и там все още по-бедното мнозинство от афроамериканците живее в обособени квартали като нюйоркския Бронкс.
Проблемите с българските роми са в значителна степен идентични. И проблемът не е това, че съществуват ромски махали, а в това какво представляват те.
Булдозерите не са решение. Така, както танковете не са решение на проблемите на Украйна или Ивицата Газа. Ясно е, че нашите роми още дълго време ще живеят обособено.
Въпросът е да се направи този живот по-поносим
И поне донякъде съответстващ за жителите на една държава, биеща се иначе в гърдите, че е неделима част от европейската цивилизация - с ток, вода, канализация, с регулирани парцели и жилища. В които да живеят хора, притежаващи съответните документи за собственост. За да имат някаква сигурност и стимул да направят нещо повече за децата си. Тогава вече ще дойде ред и на, общо взето, поносимото съжителство с българите. Столичният квартал "Христо Ботев" е най-добрият пример в това отношение.
Всичко това, разбира се, пак опира до пари. Но време за губене няма. В противен случай заканите "Българите на сапун", издигнати от старозагорските роми, могат да се превърнат в ужасяваща реалност. Макар и не в буквалния смисъл. Когато човек няма какво да губи и на какво да се надява, е готов на всичко.
Аргументите, че най-после се е намерил един смел кмет да приложи закона, са разбираеми. Но все пак на ромите от съборените къщи трябва да им се предложи някаква алтернатива. В противен случай се задава екшън без край, който родните политици няма да пропуснат да яхнат.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
