/По БГНЕС/
Проблемът в отношенията ЕС-Турция не е в успеха по спасяване на сделката за бежанците; той е много по-дълбок. По разбираеми причини никога не съм била поддръжник на пълноправното членство на Турция в Европейския съюз. На първо място, аз съм човек реалист и никога не съм и помисляла, че това ще се случи някога. На второ място, мисля, че Турция не е част от "Европа", каквото и да значи това. Винаги съм мислила, че вид "специални отношения" би бил най-доброто определение на сегашните и бъдещи отношения между ЕС и Турция. Въпреки това никога не съм мислила и че Турция ще бъде по-добре без близки отношения с ЕС и със Запада като цяло; напротив, не е нито реалистично, нито желателно да се отслабват близките връзки с ЕС и Запада като цяло. Проблемът днес е, че Турция започна да обръща гърба си към ЕС и Запада като цяло и това не е само въпрос на промяна във външната политика. Това, което е по-лошо, е, че универсалните ценности на демокрацията и свободите започнаха да бъдат определяни като "западни ценности", които са чужди на "турската култура и история". Това означава, че влошаването на отношенията между Турция и ЕС е въпрос на нарастващата антизападна тенденция като аспект на възхода на авторитарната политика, а не е просто въпрос на външната политика. Наскоро президентът Реджеп Тайип Ердоган обяви, че "нашият път и техният път са различни", имайки предвид отношенията с ЕС и проблемите, отнасящи се до бежанската сделка. Неговите думи отразиха скептицизма му не само към Запада като цяло, но и към ценностите на демокрацията, свободите и човешките права, които са определени като "по същество западни" от него и последователите му. Турският съюз със Запада винаги е бил брак по сметка и изглежда, че бракът върви към края си според ислямистките правила. Въпреки че е страна членка на НАТО, и ден не минава без управниците на Турция и техните поддръжници да не обвинят САЩ и ЕС в подпомагане на "терористите от ПКК" и "враговете на Турция". Днес обвиненията се отнасят най-вече до западната подкрепа за Партията демократичен съюз (PYD), която е свързана с Кюрдската работническа партия (ПКК), в Сирия. Все пак една стара идея е, че западняците подхранват семената на разкъсването на Турция с подкрепата си за кюрдската политика. Западни фондации и неправителствени организации отдавна са оценявани като продължение на работата на западните разузнавания за подриване на Турция. Поради тази причина ние виждаме антизападно и свръхскептично обществено мнение, мобилизирано от политици. В действителност турският национализъм е изграден най-вече на антизападни чувства и дори светският национализъм не е пощаден. Не трябва да забравяме, че дори ултрапрозападният републиканизъм се основава на идеята за "западен въпреки Запада". Накратко ислямисткото управление може би няма да има никакви трудности при мобилизиране на дълбоко вкоренения скептицизъм по отношение на Запада и национализма като много удобни средства за постигане на своите цели. Особено в условията на въоръжения конфликт с ПКК атмосферата е много подходяща за убеждаване на хората, че Турция е изправена пред голяма заплаха.
Това е стълб на сегашната политическа линия, че кюрдите са само пионки, а реалният враг е много по-силният западен свят или "враговете на исляма" като цяло. От тази гледна точна налице е опит да се попречи на Турция по нейния път към превръщане в глобална мюсюлманска сила и да се елиминира президентът, след като той предизвиква мощния Запад. Мнозинството от населението на Турция е готово да приеме този аргумент и дори безвизовото пътуване в Европа не успя да се превърне в равнозначно искане. И, накрая, турският президент е доказал, че е повече загрижен от екзекутирането на ислямистки лидер в Бангладеш, отколкото от сделката с ЕС. Засега свалянето от власт на премиера Ахмет Давутоглу без наистина убедителни аргументи в очите дори на последователите на управляващата партия е най-слабият момент от тази реторика, доколкото той не е някой, който може да бъде лесно обвинен, че е "пионка на враговете на Турция".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
