Безумие е да не се използва ядрения потенциал на България

Янко Янков, бивш шеф на Агенцията за ядрено регулиране и настоящ експерт на Международната агенция за атомна енергия във Виена, и Хогер Рогнер, финансов експерт към Международната агенция за атомна енергия във Виена, участват в разработването и написването на доклад за необходимостта от строителство на нова ядрена мощност в България, разработен от Виенския независим център за ядрена компетентност на базата на договор между "Булатом" и тази организация. Двамата експерти коментираха специално за "Стандарт" темата за ядрената енергетика и нейното бъдеще.

- За­що де­ба­тът за яд­ре­на­та енер­ге­ти­ка ту из­ли­за, ту се връ­ща. За­що при­мер­но про­ек­тът за "Бе­ле­не" пе­ри­о­дич­но се връ­ща на днев­ния ред на на­ши­те пра­ви­тел­ства?
- Ян­ко Ян­ков:"Бе­ле­не" е един из­клю­чи­тел­но ва­жен про­ект за Бъл­га­рия. При­чи­на­та е прос­та. Бе­ле­не е ре­ал­но­то про­дъл­же­ние на яд­ре­на­та прог­ра­ма на Бъл­га­рия. Бъл­га­рия е ед­на от 30-те дър­жа­ви в све­та, ко­я­то има дос­тъп до яд­ре­ни тех­но­ло­гии. По­ня­ко­га на­ши­те по­ли­ти­ци тряб­ва да раз­бе­рат кое е важ­но­то в на­ша­та дър­жа­ва. Дос­тъ­път до яд­ре­ни тех­но­ло­гии е ед­но от не­що­то, ко­е­то не вся­ка дър­жа­ва има пра­во в нас­то­я­щия мо­мент.
То­ва е клуб на бо­га­ти­те дър­жа­ви, ко­и­то са бо­га­ти не са­мо на па­ри и на ре­сур­си, но са бо­га­ти на зна­ния и на ком­пе­тен­ция. Тъй ка­то да уп­рав­ля­ваш яд­ре­на тех­но­ло­гия на те­бе ти тряб­ват не­ве­ро­ят­на сис­те­ма на об­ра­зо­ва­ние, обу­че­ние, ви­со­ко ква­ли­фи­ци­ран ин­же­не­рен пер­со­нал. Ав­стрия, нап­ри­мер, ко­я­то ние та­ка гле­да­ме със за­вист, ня­ма та­зи ком­пе­тен­ция и ня­ма те­зи въз­мож­нос­ти.
- Холгер Рог­нер: Яд­ре­на­та енер­ге­ти­ка е ед­на про­ти­во­ре­чи­ва тех­но­ло­гия. И ви­на­ги то­ва про­ти­во­ре­чие из­плу­ва на по­вър­хнос­тта, ко­га­то има да се взе­мат се­ри­оз­ни ре­ше­ния или са се слу­чи­ли ня­как­ви се­ри­оз­ни бе­ли или ин­ци­ден­ти. И се­га Бъл­га­рия тряб­ва да взе­ме ед­но из­клю­чи­тел­но важ­но ре­ше­ние, тъй ка­то ин­вес­ти­ци­я­та, ко­я­то тряб­ва да се нап­ра­ви в Бъл­га­рия е ог­ром­на за раз­ме­ри­те на та­зи стра­на и оче­вид­но то­ва съз­да­ва се­ри­оз­ни въп­ро­си, ко­и­то се за­да­ват. Но то не е по-раз­лич­но от па­за­ра на нефт. Ако из­не­над­ва­що па­за­рът на нефт ско­чи и це­ни­те, как­то се каз­ва, ми­нат през пок­ри­ва, то там съ­що се по­лу­ча­ват по­до­бен род си­ту­а­ции, в ко­и­то тряб­ва да се взи­мат слож­ни ре­ше­ния. То­ва е един нор­ма­лен ци­къл на енер­гий­на­та по­ли­ти­ка.

- Ка­то го­во­рим за ци­къл и за пе­ри­о­ди­ка, с как­во се­га ус­ло­ви­я­та се раз­ли­ча­ват от те­зи през 2002 го­ди­на, ко­га­то про­ек­тът бе­ше за вто­ри път въ­зоб­но­вен, а през 2012 за вто­ри път спрян? Как­во го ва­ди от­но­во на
по­вър­хнос­тта?
-Х.Р. : То­ва, ко­е­то е раз­лич­но, е, че све­тът се про­ме­ни за те­зи 15 го­ди­ни и си­ту­а­ци­я­та в енер­гий­на­та об­ласт съ­що е дос­та про­ме­не­на.
Оче­вид­но фо­ку­сът на Ев­ро­па се из­мес­тва нас­тра­ни от се­ри­оз­ни­те го­ле­ми тех­но­ло­гии. Въ­зоб­но­вя­е­ми­те из­точ­ни­ци на енер­гия, вя­тър и слън­це, са по­ли­ти­чес­ки под­кре­пя­ни­те из­точ­ни­ци. И то­ва, ко­е­то ние пос­те­пен­но, но бав­но поч­ва­ме да раз­би­ра­ме, е, че съв­ре­мен­но­то със­то­я­ние мо­же би не е най-доб­ро­то. Суб­си­дия на въ­зоб­но­вя­е­ми­те из­точ­ни­ци не мо­же да бъ­де ре­ше­ни­е­то на проб­ле­ма. И то­ва в мо­мен­та во­ди до про­мя­на в от­но­ше­ни­е­то към въ­зоб­но­вя­е­ми­те из­точ­ни­ци. То­ва, че "Бе­ле­не" се по­я­вя­ва от­но­во на дне­вен ред е пър­во, за­що­то за­гу­бих­те ар­бит­ра­жа в Па­риж и бях­те осъ­де­ни да пла­ти­те 600 ми­ли­о­на на про­из­во­ди­те­ли­те на обо­руд­ва­не­то от "Ро­са­том". Ес­тес­тве­но ид­ва въп­ро­сът - как­во да пра­вим с то­ва обо­руд­ва­не, ко­е­то ве­че е дос­та­ве­но на пло­щад­ка­та на "Бе­ле­не".
- Я.Я.: Ще до­ба­вя, че за пло­щад­ка­та са нуж­ни де­сет­ки го­ди­ни под­го­тов­ка, за да се при­гот­ви т. нар. въз­глав­ни­ца на ре­ак­то­ра. В мо­мен­та тя е го­то­ва за за­поч­ва­не на из­ли­ва­не на бе­тон, ко­е­то е един из­клю­чи­тел­но скъп про­цес.

- Хо­ра­та каз­ват за "Бе­ле­не", че там са на­ле­ти, вка­ра­ни в зе­мя­та, ми­ли­о­ни. Как оба­че осъ­щес­твя­ва­не­то на то­зи про­ект ще се от­ра­зи на обик­но­ве­ния чо­век и то по­ло­жи­тел­но.
-Х.Р.: Пър­во, аз смя­там, че стра­на­та се нуж­дае от нов ка­па­ци­тет, но­ва ге­не­ри­ра­ща мощ­ност. И тя се нуж­дае от чист из­точ­ник на енер­гия, ко­я­то не еми­ти­ра ни­то въг­ле­ро­ден дву­о­кис, ни­то вред­ни еми­сии. И цен­тра­ли­те на "Ма­ри­ца Из­ток" ед­ва ли ще ус­пе­ят да про­жи­ве­ят мно­го дъл­го след 2020 г., ко­га­то вли­зат в си­ла окон­ча­тел­но всич­ки изис­ква­ния на Ев­ро­пей­ския съ­юз по от­но­ше­ние на еми­сии за го­ле­ми­те го­рив­ни ин­ста­ла­ции. Пол­за­та за от­дел­ния чо­век е в си­гур­нос­тта в дос­тав­ка­та на елек­тро­е­нер­гия, т.е. елек­три­чес­тво­то ня­ма да гас­не, ще има­ме един из­точ­ник, в кой­то ня­ма да се връ­ща­ме в ре­жим на елек­тро­е­нер­гия. И ед­но от най-важ­ни­те не­ща е дъл­гос­роч­ни ста­бил­ни це­ни на елек­тро­е­нер­ги­я­та.

- Мо­же би тук тряб­ва да се за­си­ли и ва­ша­та ро­ля, на ек­спер­ти­те ка­то ра­зяс­ни­те­ли. За­що­то на ре­фе­рен­ду­ма за "Бе­ле­не" из­ля­зо­ха да гла­су­ват са­мо 22 % от из­би­ра­те­ли­те, ко­е­то го­во­ри и за не­за­ин­те­ре­со­ва­ност и сла­ба кул­ту­ра по те­ма­та.
- Я. Я.: Виж­те, и два­ма­та сме учас­тва­ли в то­зи ре­фе­рен­дум, опит­ва­ли сме се то­га­ва да из­на­ся­ме лек­ции, да раз­каз­ва­ме. Об­лас­тта на яд­ре­на­та енер­ге­ти­ка е дос­та слож­на за обик­но­ве­ния чо­век.
То­га­ва си спом­ням, че хо­ра­та каз­ва­ха: "За­що нас ни пи­та­те, ние не раз­би­ра­ме от то­ва, не­ка ек­спер­ти­те да ре­шат." Тук въп­ро­сът е друг, тряб­ва да се об­яс­ня­ва на обик­но­вен, дос­тъ­пен език, а не да ра­зяс­ня­ва­ме слож­ни­те въп­ро­си на яд­ре­на­та фи­зи­ка и тех­но­ло­гия.
Въ­веж­да­не­то на един та­къв ста­би­лен, с прог­но­зи­ру­е­ми це­ни, из­точ­ник на елек­тро­е­нер­гия е из­клю­чи­тел­но ва­жен за ин­дус­три­я­та. В мо­мен­та Фин­лан­дия строи атом­ни цен­тра­ли, за­що­то стра­на­та е най-доб­ри­ят про­из­во­ди­тел в све­та на ви­со­ко­ка­чес­тве­на хар­тия, къ­де­то 80 % от стой­нос­тта е елек­тро­е­нер­ги­я­та. За­то­ва финландските пред­при­е­ма­чи­ ис­кат да зна­ят след 10 го­ди­ни кол­ко ще стру­ва елек­тро­е­нер­ги­я­та. Да не го­во­рим за то­ва, че при стро­и­тел­ство­то на елек­тро­цен­тра­ла­та там на оп­ре­де­ле­ни мо­мен­ти до 10 хи­ля­ди ду­ши ра­бо­тят на то­зи обект.
А то­ва са все­ки ден 10 хи­ля­ди са­ла­ти, 10 хи­ля­ди пор­ции, ако ще­те, ке­бап­че­та, 10 хи­ля­ди хля­ба. То­ва е не­ве­ро­я­тен бум за ло­кал­на­та ин­дус­трия, пък и за ця­ла­та стра­на.

- И ако това се случи у нас, ще се случи в ре­ги­он, кой­то ние го на­ри­ча­ме Се­ве­ро­за­пад­нал. За­що­то зна­ем как­ви са ре­ал­нос­ти­те във Вра­чан­ско...
- Я.Я.: Раз­би­ра се. Там ще ра­бо­тят над 1000 ви­со­кос­пе­ци­а­ли­зи­ра­ни хо­ра, ко­и­то в мо­мен­та са на За­пад. Ако яд­ре­на­та цен­тра­ла се строи, мно­го от тях ще пред­по­че­тат да се вър­нат. Аз лич­но поз­на­вам яд­ре­ни ин­же­не­ри, ко­и­то ра­бо­тят в Ка­на­да и не знам къ­де си. За­що ще хо­дят там, ко­га­то мо­гат да ра­бо­тят на соб­стве­ния си обект. И нак­рая е до­ка­за­но, че по­доб­ни стро­и­тел­ни ги­га­о­бек­ти, уве­ли­ча­ват на­ци­о­нал­ния до­ход. Пред­ста­ве­те си, че в Бъл­га­рия ще тряб­ва да се по­хар­чат 10 ми­ли­ар­да. Те не се по­хар­чват и не оти­ват в джо­ба на ня­кой, те се хар­чат за ус­лу­ги, за ин­же­нер­но раз­ви­тие, ако ще­те за об­ра­зо­ва­ние. Ако про­ек­тът ра­бо­ти, ми­нис­три­те на об­ра­зо­ва­ни­е­то в след­ва­щи­те го­ди­ни ще тряб­ва да се за­мис­лят как ще ра­бо­ти МЕИ, кол­ко ин­же­не­ри ще про­из­ве­де и т.н. Та­ка че ако "Фай­ней­шъл тайм­с" или друг на­пи­ше: "Бъл­га­рия за­поч­на стро­и­те­лен обект, къ­де­то ще бъ­де нап­ра­ве­на ин­вес­ти­ция от 10 ми­ли­ар­да", пред­ста­вя­те ли си как­во ще бъ­де от­но­ше­ни­е­то към всич­ки ос­та­на­ли фи­нан­со­ви, по­ли­ти­чес­ки и дру­ги ин­сти­ту­ции, към стра­на­та. Чуж­дес­тран­ни­те ин­вес­ти­то­ри счи­тат, че та­зи дър­жа­ва е пра­вил­на за ин­вес­ти­ции. Ето то­ва е ог­ром­ни­ят ефект !

- Как­ва е цел­та на док­ла­да, кой­то вие из­гот­вих­те?
- Х.Р.: Ос­нов­на­та цел е да на­ка­ра или да да­де въз­мож­ност на бъл­гар­ско­то пра­ви­тел­ство и на те­зи, ко­и­то взе­мат ре­ше­ния, да взе­мат ре­ше­ние за АЕЦ "Бе­ле­не".
- За­що в док­ла­да не се го­во­ри за це­на­та на бъ­де­ща­та АЕЦ? То­ва е ос­нов­на­та ли­ния, меж­ду дру­го­то, ко­я­то е раз­ви­та - в друг док­ла­д на Бъл­гар­ска­та ака­де­мия на на­у­ки­те.
-Х.Р.: Ние счи­та­ме, че в нас­то­я­щия мо­мент да се го­во­ри за це­на е неп­ра­вил­но, тъй ка­то то­зи про­ект е бло­ки­ран от пар­ла­мен­та.
Ед­ва ко­га­то той бъ­де за­вър­шен, а ние каз­ва­ме как­ви са оп­ци­и­те то­ва да ста­не, то­га­ва мо­жеш да оти­деш в бан­ки и при по­тен­ци­ал­ни ин­вес­ти­то­ри, за да да­деш ед­на ре­ал­на оцен­ка за це­на­та.
Как­то каз­ва Джор­дж Кокс, из­вес­тен бри­тан­ски спе­ци­а­лист в об­лас­тта на ста­тис­ти­ка­та, всич­ки мо­де­ли по пра­ви­ло са греш­ни. Е, ня­кои са по­лез­ни, дру­ги по-мал­ко. Ние счи­та­ме, че то­ва, ко­е­то нап­ра­ви БАН е по­ле­зен ре­зул­тат, но вся­ка ед­на циф­ра мо­же да бъ­де вед­на­га ата­ку­ва­на да­ли е та­ка или не е та­ка. За­то­ва на то­зи етап не е пра­вил­но да се го­во­ри за це­ни, а тряб­ва да се тръг­не и да се раз­ви­ва про­ек­тът.

- Г-н Янев, кол­ко ду­ши учас­твах­те в раз­ра­бот­ва­не­то, са­мо ав­стрий­ски и бъл­гар­ски ек­спер­ти ли бя­ха или еки­път е ме­жду­на­ро­ден?
-Я.Я.: Аз ис­кам да нап­ра­вя ед­на мал­ка ко­рек­ция. Док­ла­дът е раз­ра­бо­тен от Ви­ен­ския меж­ду­на­ро­ден цен­тър за яд­ре­на ком­пе­тен­тност, ко­е­то е неп­ра­ви­тел­стве­на ор­га­ни­за­ция, в ко­я­то чле­ну­ват во­де­щи ек­спер­ти от цял свят, за­поч­вай­ки от САЩ, Ев­ро­па, Япо­ния и дру­ги, след ко­е­то док­ла­дът бе­ше под­ло­жен на меж­ду­на­род­на оцен­ка. Пе­ти­ма ре­цен­зен­ти, из­клю­чи­тел­ни спе­ци­а­лис­ти в сво­я­та об­ласт, раз­гле­да­ха то­зи док­лад и да­до­ха сво­е­то мне­ние. Спо­ред не­го док­ла­дът е из­клю­чи­тел­но по­ле­зен за те­зи, ко­и­то ще тряб­ва да взе­мат ре­ше­ние.

- Ка­къв е под­хо­дът на то­зи док­лад за оцен­ка­та от не­об­хо­ди­мос­тта за стро­и­тел­ство на но­ва­та яд­ре­на мощ­ност в Бъл­га­рия и за­що точ­но то­зи под­ход е из­бран от вас ?
-Я.Я.: За­що­то под­хо­дът е прост. Ние оп­ре­де­ля­ме рис­ка на то­ва то­зи про­ект да бъ­де до­вър­шен и как­во да се пра­ви с обо­руд­ва­не­то. Да­ва­ме че­ти­ри оп­ции - или ос­та­ве­те то­ва обо­руд­ва­не да из­гние и го про­дай­те ка­то стар ме­тал, или пос­трой­те цен­тра­ла­та ка­то соб­стве­ност 100 % бъл­гар­ска, за да мо­же­те да я уп­рав­ля­ва­те след то­ва, или на­ме­ре­те меж­ду­на­ро­ден пар­тньор, с кой­то да раз­де­ли­те рис­ка, или се опи­тай­те да я про­да­де­те, как­то чес­то се под­хвър­ля тук в об­щес­тве­но­то прос­тран­ство. Ако дър­жа­ва­та въ­об­ще не ис­ка да учас­тва в то­зи про­ект, та­ко­ва не­що ще се слу­чи за пър­ви път в све­та и за нас то­ва е мал­ко ве­ро­ят­но.
Всич­ки те­зи въз­мож­нос­ти са раз­гле­да­ни, как­то да се строи на "Бе­ле­не", та­ка и на коз­ло­дуйс­ка­та пло­щад­ка. Оче­вид­но вто­ри­ят ва­ри­ант е по-скъп и ще за­ба­ви про­ек­та. Да не го­во­ри­ме за то­ва, че ед­на пло­щад­ка, на­то­ва­ре­на в мо­мен­та с 6 ре­ак­то­ра (4 се из­веж­дат, 2 ра­бо­тят) и 2 хра­ни­ли­ща за от­ра­бо­те­но го­ри­во е мно­го слож­на. Меж­ду­на­род­но­то мне­ние е, че та­ки­ва пло­щад­ки са по-опас­ни от дру­ги­те.
Един от клю­чо­ви­те въп­ро­си, кой­то ние раз­глеж­да­ме, е ка­къв е по­ли­ти­чес­ки­ят риск при лип­са­та на кон­сен­сус в дър­жа­ва­та по то­зи въп­рос, как­ва е лип­са­та на поз­на­ни­е­то сред на­се­ле­ни­е­то. Та­къв риск има, раз­би­ра се. Ние сме де­мок­ра­тич­на дър­жа­ва и ако на­се­ле­ни­е­то не раз­би­ра пол­за­та от яд­ре­на­та енер­ге­ти­ка, ут­ре ще сед­не и ще нап­ра­ви друг вид ре­фе­рен­дум и ще ка­же: "Не ис­ка­ме". Та­ки­ва слу­чаи има­ше в Ев­ро­па мно­го и стра­ни­те се­га съ­жа­ля­ват за то­ва. В Бел­гия, Швей­ца­рия и дру­ги стра­ни взе­ха та­ки­ва ре­ше­ния и се­га в мо­мен­та сто­ят пред ед­на из­клю­чи­тел­но слож­на ди­ле­ма - как­во да пра­вят, ако зат­во­рят атом­ни­те цен­тра­ли. Та­ка че, то­ва е док­ла­дът по съ­щес­тво. Той ня­ма за цел да да­де ня­как­во на­път­ствие, а да пред­ло­жи как­ви са по­зи­ти­ви­те и не­га­ти­ви­те на вся­ко ед­но ре­ше­ние.

- Доб­ре, да чу­ем ос­нов­ни­те пре­по­ръ­ки, ко­и­то док­ла­дът да­ва към бъл­гар­ски­те офи­ци­ал­ни влас­ти.
- Х.Р.: Най-съ­щес­тве­на­та пре­по­ръ­ка е: взе­ме­те ре­ше­ние. Нев­зе­ма­не­то на ре­ше­ние е най-го­ля­ма­та за­гу­ба. Ако взе­ме­те ре­ше­ние, то­га­ва ще за­поч­нем да гле­да­ме от­дел­ни­те ва­ри­ан­ти, ве­че в де­тай­ли, за да мо­же по-на­та­тък да се из­бе­ре един от те­зи ва­ри­ан­ти.

- Още мал­ко за из­во­ди­те, нап­ра­ве­ни от ре­цен­зен­ти­те на док­ла­да. Меж­ду дру­го­то, въз­мо­жен ли е ва­ри­ант да раз­де­лим рис­ка, и па­ри­те, и всич­ко, с Ру­мъ­ния.
- Я.Я.: Виж­те, Ру­мъ­ния има соб­стве­на яд­ре­на прог­ра­ма, тя се раз­ви­ва по дру­ги пъ­ти­ща и с друг тип тех­но­ло­гия. Ста­ва въп­рос за ка­над­ска, теж­ко­вод­на тех­но­ло­гия. Ру­мъ­ния в мо­мен­та вър­ви мно­го се­ри­оз­но нап­ред с тре­ти блок на "Чер­на во­да", а пре­ди ед­на сед­ми­ца бе­ше по­ка­зан док­ла­дът за въз­дейс­твие на окол­на­та сре­да, на­чал­ни­ят етап за яд­ре­ния про­ект на "Си­ноп" на Чер­но мо­ре. Ако ние още мал­ко по­се­дим и не взе­мем ни­как­во ре­ше­ние, ще има­ме още ед­на ру­мън­ска атом­на цен­тра­ла на се­вер­на­та ни гра­ни­ца, ще има­ме още ед­на тур­ска цен­тра­ла на юж­на­та ни гра­ни­ца и в един мо­мент на­ша­та цен­тра­ла ще ста­не без­мис­ле­на.

- За­що смя­та­те, че стро­и­тел­ство­то на но­ва яд­ре­на мощ­ност в Бъл­га­рия е бе­зал­тер­на­тив­но?
- Х.Р.: Пред вас ви­на­ги съ­щес­тву­ва ал­тер­на­ти­ва­та да не го пос­тро­и­те. Но вие до тук сте по­хар­чи­ли мно­го па­ри, под­гот­ви­ли сте пло­щад­ка­та, за­ку­пи­ли сте обо­руд­ва­не­то. Най-съ­щес­тве­но­то е, че вие има­те об­ра­зо­ва­на ра­бот­на си­ла, ко­я­то мо­же да уп­рав­ля­ва атом­ни цен­тра­ли и 40-го­ди­шен ус­пе­шен опит в то­ва от­но­ше­ние. Вие ня­ма­те се­ри­оз­но про­ти­во­ре­чие в об­щес­тво­то. По съ­щес­тво от бъл­гар­ския ре­фе­рен­дум има по­зи­тив­но от­но­ше­ние към яд­ре­на­та енер­ге­ти­ка, осо­бе­но ако пра­вил­но се об­яс­ни, че то­ва ще ста­би­ли­зи­ра це­ни­те и т.н. И на вас ви е не­об­хо­дим ба­зов то­вар. Пос­лед­ни­те 15 го­ди­ни са до­ми­ни­ра­ни от та­ка на­ре­че­ни­те плу­ва­щи из­точ­ни­ци на елек­тро­е­нер­гия, ко­и­то по съ­щес­тво са вя­тър и слън­це. И ако аз се замисля за една нощ преди седмица в София, когато беше ми­нус 11 гра­ду­са, ня­ма слън­це през нощ­та, ня­ма вя­тър, за­що­то е мно­го ти­хо. От­къ­де ид­ва елек­тро­е­нер­ги­я­та то­га­ва!!

- Как­ви са ва­ши­те лич­ни виж­да­ния по то­зи въп­рос и пре­по­ръ­ки към бъл­гар­ско­то пра­ви­тел­ство? Мо­же би мал­ко раз­лич­ни от не­за­ви­си­мия Ви­ен­ски меж­ду­на­ро­ден цен­тър за яд­ре­на ком­пе­тен­тност.
-Х.Р.: Мо­е­то лич­но мне­ние е, при те­зи ус­ло­вия, ко­и­то в мо­мен­та са ве­че нат­ру­па­ни, вър­ве­те, дви­же­те се нап­ред и се опи­тай­те да до­вър­ши­те то­зи про­ект при ус­ло­ви­я­та, ко­и­то са най-удач­ни за стра­на­та.
- Я.Я.: А аз бих ка­зал, че ние поч­ти ня­ма­ме дру­га въз­мож­ност. Мо­же да се ока­же, че след 5 или 10 го­ди­ни, ко­га­то или тряб­ва да спи­ра­ме ня­кои от го­ле­ми­те го­рив­ни ин­ста­ла­ции, или мо­же да се слу­чи та­ка, че да се про­ме­нят изис­ква­ни­я­та към ре­ак­то­ри­те от вто­ро по­ко­ле­ние, как­ви­то са пе­ти и шес­ти блок и да се на­ло­жи ние или мощ­но да ги ре­кон­стру­и­ра­ме или да ги спи­ра­ме, то то­га­ва ще бъ­де къс­но за взе­ма­не на ре­ше­ние. Ако днес взе­мем ре­ше­ние, след 10 го­ди­ни ние ще има­ме 2000 ра­бо­те­щи ме­га­ва­та, ко­и­то ще фун­кци­о­ни­рат още 70-80 го­ди­ни.
Ако Бъл­га­рия то­ку-що за­поч­ва­ше с яд­ре­на енер­ге­ти­ка, аз мо­же би ня­ма­ше да нап­ра­вя та­ка­ва пре­по­ръ­ка. Но Бъл­га­рия 40 го­ди­ни ве­че е в то­зи клуб и би би­ло бе­зу­мие ние да не оце­ним не­ве­ро­ят­ния чо­веш­ки ин­те­лек­ту­а­лен по­тен­ци­ал, кой­то ние има­ме в то­ва от­но­ше­ние.

- Вие пред­ста­вих­те док­ла­да пър­во пред ми­нис­тъ­ра на енер­ге­ти­ка­та Те­ме­нуж­ка Пет­ко­ва. Как­во бе­ше ней­но­то мне­ние, ко­мен­та­ри­те й по док­ла­да?
- Х.Р.: Тя ни изслуша много внимателно, ре­а­ги­ра мно­го ра­ци­о­нал­но, за­да­де мно­го ум­ни въп­ро­си и аз лич­но счи­там, че тя е с по­зи­тив­но от­но­ше­ние към то­зи про­ект.

- А, гос­по­дин Янев, ва­ше­то мне­ние за сре­ща­та?
- Я.Я.: - Приб­ли­зи­тел­но съ­що­то. Гос­по­жа Пет­ко­ва все пак е чо­век фи­нан­сист, ос­нов­но я ин­те­ре­су­ват въп­ро­си­те кол­ко ще стру­ва. И ние ка­зах­ме, на то­зи етап кой­то как­ви­то и чис­ла да й да­де, то не е вяр­но. За ис­тин­ска­та це­на на елек­тро­е­нер­ги­я­та тряб­ва да е яс­но с ко­го или са­ми ще пос­тро­и­те цен­тра­ла­та, да оти­де­те в бан­ка­та, да взе­ме­те про­цен­та на кре­ди­та, на лих­ва­та, ко­я­то ще пла­ща­те, да ви­ди­те кол­ко ще е до­го­во­рът за пос­тро­я­ва­не на цен­тра­ла­та и ед­ва то­га­ва мо­же­те да съ­бе­ре­те тия чис­ла и да ка­же­те, ето, тол­ко­ва ще бъ­де. Се­га в мо­мен­та то­ва са мо­дел­ни из­след­ва­ния. Вяр­но, аз пак ка­зах, те са по­лез­ни, но те не са край­ни­те. Не съм съг­ла­сен да се срав­ня­ва бъл­гар­ския про­ект с то­зи на Ун­га­рия за АЕЦ "Пакш", за­що­то ние мо­жем да пос­тиг­нем мно­го по-доб­ри ре­зул­та­ти. Ние сме го­ди­ни нап­ред, с обо­руд­ва­не, с пло­щад­ка. Ета­пи, ко­и­то "Пакш" те­пър­ва ще пре­ми­на­ва. И не на пос­лед­но мяс­то, ние се ше­гу­ва­ме с д-р Рог­нер от вре­ме на вре­ме, но ние ня­ма­ме Ав­стрия за съ­сед от дру­га­та стра­на на гра­ни­ца­та. Те­пър­ва Ав­стрия ще пре­чи на про­ек­та, ще го пра­ща в съ­да, ще се за­ни­ма­ва с вся­ка­къв род та­ки­ва не­ща, ко­и­то за­ба­вят про­ек­та. А вся­ко ед­но за­ба­вя­не в край­на смет­ка е по­ве­че па­ри.

- Пре­ди сед­ми­ца вие нап­ра­вих­те и още не­що за пър­ви път, пред­ста­вих­те док­ла­да пред енер­гий­на­та ко­ми­сия в пар­ла­мен­та, пред всич­ки по­ли­ти­чес­ки си­ли. Как ми­на там из­слуш­ва­не­то?
- Х.Р.: Аз имах мно­го по­зи­тив­но чув­ство след пред­ста­вя­не­то на док­ла­да, за­да­ва­ха се ин­те­рес­ни въп­ро­си, свър­за­ни с еми­си­и­те. Има­ше ня­как­во нас­ло­е­но мне­ние, че яд­ре­на­та енер­ге­ти­ка ед­ва ли ще по­мог­не за ре­ша­ва­не на еми­си­он­ни­те проб­ле­ми на Бъл­га­рия, ко­и­то в край­на смет­ка са фи­нан­со­ви, за­що­то ние или ще спрем цен­тра­ли­те на въг­ли­ща, или ще пла­тим еми­си­и­те. Ху­ба­во е да по­ис­ка­ме та­зи де­ро­га­ция, т.е. то­ва от­ла­га­не на спи­ра­не­то на цен­тра­ли­те, но във всич­ки слу­чаи, ако про­ек­тът "Бе­ле­не" ра­бо­ти, то­га­ва ние спо­кой­но мо­жем да ка­жем на Ев­ро­пейс­ка­та ко­ми­сия - ето след 5 или 10 го­ди­ни на­ша­та чис­та енер­ге­ти­ка, ко­я­то ня­ма да еми­ти­ра. Мо­ля ви, поз­во­ле­те ни през то­ва вре­ме да мо­жем да под­дър­жа­ме та­зи дър­жа­ва. Раз­би­ра се, те­зи 10 го­ди­ни ще бъ­дат не­об­хо­ди­ми и на пра­ви­тел­ства­та пос­те­пен­но да ре­шат и чо­веш­кия проб­лем. Ако ние прес­та­нем да из­пол­зва­ме ма­риш­ки­те въг­ли­ща, да се пре­о­ри­ен­ти­рат те­зи хо­ра, ко­и­то ра­бо­тят там. В край­на смет­ка то­ва не е най-доб­ра­та ра­бо­та в све­та да си ми­ньор. Тя е мно­го опас­на, ина­че е мно­го поч­те­на ра­бо­та. Но те­зи проб­ле­ми тряб­ва да бъ­дат ре­ше­ни.

- Яв­но то­ва е на­ча­ло на един дъ­лъг раз­го­вор, на един дъ­лъг път. Го­то­ви ли сте да го из­вър­ви­те до края, да със­та­ви­те още та­ки­ва док­ла­ди, да съ­вет­ва­те, да про­па­ган­ди­ра­те?
- Х.Р.: Ако, раз­би­ра се, нас ни по­мо­лят или ни прив­ле­кат за учас­тие, Ви­ен­ски­ят цен­тър за яд­ре­на ком­пе­тен­тност раз­по­ла­га с меж­ду­на­род­ни ек­спер­ти от мно­го ви­сок клас.
- Я.Я.: За как­во е, важ­но учас­ти­е­то на по­доб­ни ек­спер­ти ? За­що­то ко­га­то то­зи док­лад, кой­то е на­пи­сан на два ези­ка, за да мо­же да бъ­де че­тим във всич­ки час­ти на све­та, го да­де­те на един по­тен­ци­а­лен ин­вес­ти­тор - бан­ка или чуж­да ком­па­ния, той ще пог­лед­не кой е пи­сал док­ла­да, кои са ре­цен­зен­ти­те и мо­же ли на те­зи хо­ра да се вяр­ва. В све­та всич­ки не­ща се гра­дят вър­ху до­ве­ри­е­то и ко­га­то са си сло­жи­ли име­то та­ки­ва приз­на­ти ек­спер­ти, ко­и­то не пи­шат ре­ко­мен­да­ции прос­то за да по­лу­чат ня­как­ви па­ри или не­що от то­зи род. Те мно­го вни­ма­тел­но гле­дат и каз­ват, да, то­зи док­лад ще бъ­де мно­го по­ле­зен за бъл­гар­ски­те ди­си­жън мей­къ­ри, ко­и­то ще взе­мат ре­ше­ни­е­то. Да пог­лед­нат рис­ка, да ви­дят плю­со­ве­те и от там на­та­тък да взе­мат ре­ше­ние. Кол­ко, как и как­во ще стру­ва то­зи про­ект е вто­ри­ят въп­рос. Пър­ви­ят въп­рос е ще го пра­вим или ня­ма да го пра­вим.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com