Бедните българи и закъсалите гърци

Бедните българи и закъсалите гърци | StandartNews.com

Д-р Марко Арндт, фондация "Конрад Аденауер"

Българските правителства, главно двата кабинета на Бойко Борисов (2009-2013 и от 2014 г.) следваха и следват политика на строги икономии. По тази причина икономическите и финансови показатели на България очевидно отговарят на Маастрихтските критерии, с което правителството особено се гордее. Стриктната бюджетна дисциплина обаче си има своята цена: България продължава да е сред най-бедните държави в ЕС и без европейските структурни фондове страната, и особено нейната инфраструктура, би се развивала значително по-бавно. Критики срещу тази политика досега са отправяни основно във връзка със задълбочаването на кризата в съседна Гърция. Гърция е така да се каже отрицателният пример за България, когато става дума за това докъде може да се стигне, когато една страна живее над възможностите си. Такъв паралел направи в Европарламента и Манфред Вебер, който посочи България в тази връзка като положителен пример.

Някои българи изпитват злорадство, други - съчувствие към гърците. Премиерът Борисов предложи при нужда България да окаже хуманитарна помощ на Гърция, защото гърците не бива да страдат заради грешките на своето правителството.
Хотели, ресторанти и магазини в Северна Гърция започнаха да приемат и български левове като разплащателно средство. Това не крие никакви рискове, тъй като българската валута е фиксирана към еврото. След това, срещу незначителна такса, тези суми могат да се обменят в България в евро. Много гръцки пенсионери междувременно са се преместили в България, защото издръжката на живота там е значително по-евтина. Същото важи за много гръцки по-малки фирми, изнесли седалището си в България.

Кризата може да засегне негативно и близо 120-те хиляди българи, работещи в Гърция - в случай че те загубят работата си. През лятото броят им се покачва на около 200 хиляди, защото много българи поемат сезонна работа в селското стопанство, гастрономията и туризма.

В медиите споразумението за Гърция почти не се коментира от български експерти. Преобладават оценките на чуждестранни експерти. Долавят се известна симпатия с позицията на Германия и критики към гръцката неспособност за извършване на реформи. Вестник "Стандарт" например озаглави свой материал по следния начин: "Блъди Меркел вместо узо за Ципрас", а "Труд" написа: "Меркел разпъна Ципрас на кръст". Германия, сиреч, се е наложила с настояването си за реформи.

В левите среди се забелязва разочарование от постигнатото споразумение и най-вече от това, че техният "герой" Ципрас е отстъпил. В социалните мрежи някои изразяват надежда, че все още не е късно Гърция да се откаже от реформите и мерките за икономии. В интернет анонимни потребители обаче признават, че гърците са живели над възможностите си и сега си плащат за това, докато България, въпреки трудностите, още от 1996 г. спазва строга финансова дисциплина. Могат да се прочетат и оценки за това, че въпреки кризата гърците продължават да са по-добре от българите.

Представители на българското правителство само спорадично са правили изявления за Гърция. Премиерът Бойко Борисов заяви, че България е солидарна с Гърция, но откакто ЕС се занимава само с гърците не му остава никакво време да обърне също така внимание и на бедните български региони. А според вицепремиера Дончев, Гърция трябва да изпълни исканията на ЕС за реформи и мерки за икономии. Лидерът на опозиционната БСП Миков, както и бившият президент и председател на лявата АБВ Първанов приветстваха гръцкото "не" на референдума. Според тях то било отхвърляне на "неолибералния диктат за икономии". Удивително е, че въпреки политиката на строги икономии в България не е възникнала партия, подобна на "Сириза".

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай