- Господин Тодоров, каква картина ще покажат предсрочните избори?
- Очаквам предсрочните избори да покажат една не съвсем очаквана картина. ГЕРБ, разбира се, загубиха президентските избори. За тях това беше сериозно изпитание. Дали ще могат да излязат от него до голяма степен ще зависи от поведението им в момента. Първоначалните реакции на, извинете за израза, сърдито дете, не беше добра заявка за поведение. Ако ГЕРБ обаче приеме малко по-спокойно ситуацията, може би нещата няма да завършат толкова зле за тях.
- Не избързаха ли БСП с обявената от тях гордост от победата?
- Несъмнено от БСП имат основания да са доволни от резултата на избора. Кандидатът, подкрепен от БСП, беше избран, и то със значително мнозинство. БСП наистина трябва да си даде сметка, че гласовете, подадени за Румен Радев не само на втория тур, но и на първия, не могат да се обърнат автоматично в гласове за кандидатите на БСП, ако тя е сама, а не в някаква по-широка коалиция, на предсрочни парламентарни избори. Затова БСП трябва да прецени доколко е готова за предсрочни избори и дали те сами по себе си й гарантират победа. Наистина победата на Радев ще даде тласък в мобилизацията на подкрепата за БСП, но дали тя ще надхвърли рамките, които социологическите агенции обичайно даваха през цялата година за подкрепа на партията, е въпрос, който няма толкова еднозначен отговор.
- Има сериозно забързване изборната система да се промени според въпросите от референдума. Последиците от подобен ход?
- Много е лошо, ако прибързано се приемат промени, които се отнасят до такива фундаментални устройствени закони като изборния. Да се правят прибързано промени в Изборния закон води най-често до лоши последици за тези, които ги предприемат. Измененията трябва да се обмислят внимателно, но най-вече трябва да се дискутират. С бързина политически играчи и партии в парламента приеха резултатите на референдума като меродавни – наистина те са значителни – средно 2,5 милиона граждани гласуваха с „Да" на трите въпроса, поставени в референдума. Но това не значи, че въпросите трябва да бъдат обърнати в законодателство такива, каквито са. Защото като се каже „мажоритарна система в два тура с абсолютно мнозинство" – това е доста прибързана формула. Има много различни възможности за въвеждане на мажоритарен избор без това впоследствие да променя толкова радикално политическата система, че в крайна сметка всички да останат недоволни.
- От АБВ издигнаха тезата за необходимостта от президентска република. Такава ще сработи ли у нас?
- Зависи какво точно имат предвид от АБВ под „президентска република". Ако имат предвид политически режим като в САЩ, където президентът е ръководител на изпълнителната власт и няма министър-председател, това би било гигантска промяна на политическата система, но не вярвам в България това наистина да сработи. Навярно под „президентска република" те разбират парламентарна като сегашната ни република, но с президент с малко повече правомощия като например правомощията на президента във Франция.
(Пред Фокус, със съкращения)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
