България поиска да бъде диспечер, а не периферия

България поиска да бъде диспечер, а не периферия | StandartNews.com

В Париж и Берлин Борисов каза ясно, че не желаем да останем във втората цедка на ЕС, казва Първан Симеонов

Бойко Борисов заяви след срещата си с Ангела Меркел, че ще положи всички усилия да нормализира отношенията между Германия и Турция. Три причини обуславят ролята на българския премиер като посредник. Едната е
мястото на България, намираме се на кръстопът и понякога трябва да водим такава политика. Втората причина са личните топли отношения на Борисов с турския президент Ердоган. И на трето място е фактът, че Борисов има същите топли отношения и с Германия.
И най-важното, че политическият инстинкт на Борисов е да балансира и да посредничи. Понякога разделя, за да обедини.
България има едно неоценено предимство, че сме в добри отношения с всичките формирали се лагери в Европейския съюз, както и с Ердоган и с Русия. Вратата на Борисов към Москва не е затворена. Има даже проруски съставки в кабинета и то за втори път. И това е търсено.
България е естествен партньор и на Западните Балкани, да не говорим за Македония, която е държава, с която споделяме общо историческо минало.
В същото време България по естествен път е близо до Вишеградската група. Но пък е и много близо до Германия, респективно- до Франция, защото

Берлин и Париж звучат абсолютно на един глас след победата на Макрон

С други думи България някак си може да намери общ език с всичките формирали се оси на разделение в Европейския съюз и това е голямо предимство. „
С последните си визити във Франция и Германия Борисов иска да излезе от ролята на лидер на периферия на ЕС и да се нагърби с ролята на диспечер, на мост, на посредник.
Второто, което се опитва да направи с тези посещения, е България най-накрая да се определи. И Борисов го направи пределно ясно, казвайки: Искаме в първата скорост. Вишеград си е Вишеград, но искаме с Германия и Франция. Това значи борба за еврозоната, борба за Шенген и споделяне плановете за обща европейска отбрана. Третото, което Борисов направи, е че
показа опит за визионерско управление и присъствие. Определено от прекалено балансиране някой път се губи фокуса, а сега фокусът е ясен. България иска да е в първата скорост на ЕС, за да не остане във втората цедка.
Що се касае до отношенията Турция-Германия,
където Борисов ще се опита да посредници,
много ценностно несъвместими изглеждат в момента двете държави. И това е основният проблем. От едната страна светският либерален стожер Меркел, която някак си все едно продължава линията на Обама за западния либерален свят, точно когато в самите Щати тази
линия е подложена на преоценка, благодарение на действията на Доналд Тръмп.
От друга страна виждаме Ердоган, който настоятелно води Турция в новата посока, която мнозина определят като неоосманизъм.
Дори да се намери някаква формула на политически компромис между тези две неща, самото съжителство ще е трудно и ще създава проблеми в идните десетилетия. Иначе - да, може да се намери формула и мисля, че

Борисов може да помогне това да се случи

Напрежението между Турция и Германия ще се отрази на напрежението между Турция и целия ЕС.
Аз мисля, че отношенията между Брюксел и Анкара можеха да бъдат и по-лоши. През есента на миналата година имаше доста сериозна тревога дали Турция ще продължи да изпълни ангажиментите си по споразумението с ЕС за
мигрантите. Поне засега тази опасност изглежда, ако не разсеяна, то поне отложена.
Имам чувството, че по-вярната посока за Европа е да вдигне малко гарда, вместо да допуска либерализация на визовия режим за Турция.
ЕС като икономика и като социална система е чудесно място, но като политическа роля в света е доста хилава система. А без единна обща отбрана, единна външна политика Европа е обречена да бъде заложник на източни или на западни интереси. И Европа очевидно осъзнава това, че трябва да излъчва малко повече сила в съвременния свят, за да може да се съобразяват с нея и да запази това, което има. Както Щатите пазят своите достояния със стени, с доста труден достъп до американско жителство. Европа като че ли разбира, че нейната красива претенция не може да е универсална и ще трябва да я защити за себе си. Очевидно има много народи, които не държат да получават европейския опит, демокрация, ценности, макар те да са много красиви за нас. Мисля, че Европа по-скоро попива в момента дози консерватизъм и излъчва все повече послания, които са ориентирани към сигурност и идентичност.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай