Времето е назряло в ЕС да започне дискусия относно перспективите за неговото по- нататъшно развитие – особено след Брекзит и нарастването на влиянието на популистките партии, процес, който подкопава единството на Съюза и де факто създава условия за неговото разпадане.
Същевременно е изключително важно да не се изисква взимането на бързо решение, още по-малко да се поставят ултиматуми, което като че ли се усеща в изказванията на някои лидери в ЕС. Същевременно предстоят важни избори в редица възлови страни на ЕС и е много важно ЕК да не форсира дискусия, която да подхрани популистките претенции срещу „диктата" на Брюксел и да предизвика обратен ефект. „Бялата книга" на ЕК създава впечатление, че предложенията за 5-те сценария са идея на най-големите и богати страни в ЕС и особено на Германия, които проявяват известно нетърпение, след като редица държави, особено от Източна и Централна Европа, станаха особено критични напоследък към действията и политиките, предлагани от Брюксел и хладно възприемат по-нататъшната интеграция в рамките на ЕС. Самата Бяла книга подчертава, че дискусията трябва да е максимално широка и да стигне до гражданите на всички страни на ЕС и подчертава нуждата да се чуе тяхното мнение.
Много е важно, също така, тази дискусия да не създаде впечатление за евентуалното маргинализиране на редица държави при по-нанатъшната интеграция в рамките на съюза, тъй като имат по-ограничен капацитет и възможности за това. Не можем да сравняваме новите страни в ЕС със старите членки относно подготовката и потенциала им за по нататъшна интеграция, тъй като тяхното изостававане е обективен феномен и не трябва да стане пречка за конструктивното им включаване в интеграционните процеси, ако те действително искат това.
Затова считам, че преди да се дискутира по 5-те сценария, е нужно да се разговаря принципно за това – кои страни биха подкрепили по-нататъшната интеграция, с перспектива федерализация или оставането на ЕС като съюз на национални държави. ЕС би могла да бъде гъвкава форма на съюз със страни, приемащи да са част от процеса на по- нататъшна интеграция и такива, оставащи членове на ЕС, в рамките на това, което имаме днес.
Същевременно е изключително важно тази дискусия за стратегическото развитие на ЕС да не отклони съюза от разговора по темите, които в момента го изправят пред много сериозни предизвикателства – бежанския проблем, особено на фона на влошаването на отношенията с Турция, тероризма, политиката на Тръмп и перспективите на политиката на сигурност на Европа, отношенията с Русия и др., които имат възлово значение за неговото развитие през идващите месеци и години.
Много е важно също така дискусията да не избегне възловия въпрос за демократичния дефицит в ЕС, който е основна причина за кризата на легитимността, за която се споменава и в Бялата книга. Именно по темата в нея не се казва нищо за вътрешните реформи, но те ще са крайно необходими за всяка стратегия на обновление на ЕС.
Какъв е интересът на България? Според мен, България има интерес да е сред страните, подкрепящи по-нататъшната интеграция на ЕС /условно третия сценарий на диференцираната интеграция/, но на равни начала с останалите и с ясна „пътна карта" на този процес в различните сфери – икономика, финансова политика, политика на сигурност и пр. Това е продиктувано от жизнените интереси на България, както от гледна точна на деликатната геополитическа ситуация, при която се намираме и растяшите претенции на Турция и Русия към региона, така и от вътрешното й развитие, което се нуждае от подкрепата и солидарността на страните от ЕС, тъй като нашата демокрация и пазарна икономика са все още неконсолидирани и с много дефекти. Без солидарността на ЕС рискуваме да останем трайно в периферията на Европа и подложени на множество рискове, породени от вътрешнополитически и външнополитически фактори. Същевремено трябва да сме активен фактор в дискусията за бъдещето на ЕС с ясни позиции и претенции, както да очертаем нашия принос в общоевропейската политика. Част от тази позиция трябва да е подкрепата за интегрирането в ЕС на страните от балканския регион – особено Сърбия.
В крайна сметка не трябва да се забравя, че освен икономически проект, ЕС е също така, дори преди всичко, уникален политически проект, гарантиращ мира и сигурността на европейските народи и всеки опит за неговото подкопаване ще ни върне към едно отминало време на конфликти и разделения.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
