"Западни Балкани" е нещо като технически термин, който се употребява от 17 г. насам. Това събирателно име обхваща държавите от бившата Югославия - без Словения, но плюс Албания. Един регион, който на Запад има лоша слава, също както и по-широкото определение "Балкани". И обратно - в тези страни самият Запад има не само почитатели. Зад този факт се крие дълга предистория, която днес произвежда добре познатите клишета: едните смятат, че Балканите са хронично назадничави, другите пък - че Западът е хронично арогантен и циничен.
На срещата във Виена за тези клишета няма да се говори. Там всички ще се преструват, че просто повтарят Берлинската среща от миналата година, чиято цел беше по-бързото приобщаване на региона към ЕС. Истината обаче е друга. Германия и останалите европейци нямат желание в обозримо бъдеще да приемат в ЕС тези недоправени и бедни държави. Но продължават неуморно да им повтарят формулировката, измислена още през 2003 г. на срещата на върха на ЕС в Солун: "Бъдещето на балканските държави е в ЕС". В западните столици отдавна се опасяват, че когато настъпи този момент, в ЕС ще влязат държави с твърде съмнителна бюджетна дисциплина по гръцки образец.
Недай си Боже, пък да се доберат до еврозоната! На Запад се страхуват още, че тези кандидати за членство също имат малцинства, които - подобно на много роми от България и Румъния днес - един ден ще предпочетат да живеят в Дортмунд, вместо у дома си, където са маргинализирани и ужасно бедни.
Нито една страна от Западните Балкани не е достигнала икономическото си равнище от 1989 г. Дори в новата еврочленка Хърватия от 2009 г. насам икономиката се свива, а там, където стопанските показатели са малко по-добри - както е например в Черна гора и в Македония - структурите на властта, които се смятат за непогрешими, направо парализират политическия живот. А ако погледнем днешното положение в Босна и Херцеговина, с основание трябва да се запитаме: какво всъщност свърши там Западът за 20 г.?
Тази държава не може да се похвали нито с политическа стабилност, нито с работеща икономика. Явно има някаква грешка - и то от двете страни на уравнението. В момента отношенията между Запада и Западните Балкани наистина приличат на някакъв безкраен валс, в който партньори са арогантността и назадничавостта. Но за това не се говори. Разменят се само комплименти. В същото време зад кулисите на срещата във Виена доминира една тема: бежанците. Представителите на балканските страни са разтревожени от хаоса по трасето между Гърция и Унгария: какво да правят държавите от Западните Балкани, които се оказват транзитни по маршрута на бежанците от една еврочленка (Гърция) към друга еврочленка (Унгария)?
Германия пък поставя съвсем друг проблем: над 40% от кандидатите за политическо убежище в страната идват от Западните Балкани.
Но каквото и да излезе в крайна сметка от този сложен политически танц във Виена, Западните Балкани няма да получат очакваните нови икономически импулси. Според едно изследване на университета в Ница, до 2020 г. регионът има нужда от поне 110 млрд. евро инвестиции. За такъв "помощен пакет" в Западна Европа няма консенсус. Така се получава порочен кръг: "Като не искаш да инвестираш при мен, аз пък ще ти дойда на крака".
От близо две десетилетия Западът е главният икономически и политически актьор на Западните Балкани. Но след провала на някогашна Югославия сега в региона се очертава и провал на ЕС. Това е един предизвестен провал, за който обаче във Виена няма да стане дума. Но все някога тази дискусия трябва да се проведе, на всяка цена.
(Със съкращения)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
