Неврохирургията ме научи да изслушвам хората, казва д-р Тома Спириев
Д-р Тома Спириев е на 32 г. Дипломира се през 2009 г. в Медицински университет София. Известно време работи като доброволец. В края на 2010 г. започва да специализира в „Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда", където работи и днес. Придобива специалност през 2015 г. Д-р Спириев спечели 1-во място в конкурса „Млад медик 2017", организиран от вестник „Стандарт" и Български лекарски съюз, в категория „Лекари, обучаващи се в докторантура". Провеждал е специализиции и допълнителни курсове по неврохирургия в Германия, Дания, САЩ, Франция, Япония, Холандия, Италия, Испания и Швейцария. Член е на Европейската асоциация по неврохирургия, както и на Българското дружество по Неврохирургия. Когато има свободно време, се занимава с планинско колоездене, снима пейзажи и свири на китара. Харесва чернобялата фотография.
- Д-р Спириев, вече 7 г. се занимавате с нервохирургия. Какво научихте за живота и човешкото страдание от своята професия?
- Научих се, че трябва да изслушвам. При нас идват хора с доста сериозни проблеми, така че трябва да отделиш време за това.
- С какво Вашата специалност се отличава от други хирургични специалности?
- Всяка хирургия е сложна и има своите специфики. Но това, което отличава неврохирургията от останалите, е, че е доста рискова, особено ако не се планират нещата както трябва. Тъй като ние работим с изключително функционален орган, не можем да си позволим да правим радикални резекции, каквито биха били възможни в други специалности. При нас предоперативното планиране е едно от основните неща. Това означава да обмислиш предварително какво трябва да се случи. Да си представиш всяка стъпка - как ще изглежда самата операция през перспективата на хирургичната позиция, как ще бъде позициониран пациентът, как ще изглежда през малък отвор това, което правим. Когато се видят образните изследвания, на скенера, на магнитния резонанс, следва
да построиш на тази основа триизмерен модел в главата си
да знаеш, когато погледнеш по време на операцията в определена позиция пациента, как ще изглежда всичко. Това е едно от големите предизвикателства.
- Професионалните Ви интереси са в областта на невроонкологията. Защо избрахте да се борите с една от най-тежките и трудно победими диагнози?
- Това е област от неврохирургията, която се занимава с тумори в централната нервна система. Това е интердиспилинарна специалност. Избрах това, защото смятам, че има какво да се направи. Неврохирургията има сериозна роля, тъй като първо трябва туморът да се премахне в максимална степен, за да може онколозите в последствие да приложат химиотерапевтика и лъчетерапията също да има ефект. Стремим се да запазим максимално дълго и най-важното - качеството на живот.
- Това означава ли, че при една операция не винаги е възможно да бъде отстранен изцяло туморът?
- Възможно е да не бъде отстранен изцяло туморът, защото злокачествените инвазират в самия мозък и това е заболяване на целия мозък. Ние виждаме на скенера, на магнитния резонанс само един локален процес. Но реално, когато са правени хистологични изследвания, се вижда, че има далечни клетки. Това не са метастази, защото туморите на централната нервна система не дават такива. Това са
туморни клетки, които се пръскат по влакната на мозъка
и отиват в далечни краища, които ние със съвременните възможности на образната диагностика не можем да видим.
- Тези клетки могат ли да предизвикат рецидив?
- Обикновено това са клетките, които дават рецидив на заболяването. Това, което ние правим, е, че махаме видимата на образните изследвания част от тумора, другото се атакакува с химио и лъчетерапия.
- Каква е причината за появата на тумори в мозъка?
- Точна причина не може да се посочи, макар че най-вече радиацията би могла да доведе до появата на тумори. Други конкретни прични не могат да направят причинно-следствена връзка.
- Според някои научни твърдения, редица патогенни микроорганизми са в състояние да предразположат организма към отключване на такъв тип заболявания. Така ли е?
- Това е възможно за онкологични заболявания на гастроинтестиналния тракт. За тези, които са на централната нервна система, по-скоро отговорът е не. Има данни за определени вируси, но тази област все още се изследва.
- Какви са клиничните симптоми за такова заболяване?
- Една от най-честите причини, поради които се правят образни изследвания, е главоболието. Но само 1% от главоболието като симптом е реално причинен от мозъчен тумор. За щастие този тип тумори не се появяват толкова често, колкото онкологичните заболявания на други органи и системи. Има и други симптоми, които са алармиращи. Обикновено са гадене с повръщане на определен времеви интервал, по-често сутрин. Други симптоми са неврологичен дефицит в накои от крайниците, епилептични припадъци. Тази клинична изява обикновено кара лекаря да направи образно изследване, където вече се открива заболяването.
- Какви са съвременните методи за лечение при поставена диагноза?
- Първо трябва да знаем срещу какво се борим. Тук идва нашата специалност. С всичките методи на свъвременната неврохирургия можем да осигурим резекция до степен, до която знаем, че е безопасно да отстраним тумора, защото границата е много тънка. Ако сме прекалено агресивни, може да причиним на пациента траен неврологичен дефицит.
- Каква успеваемостта на такива операции?
- Винаги зависи от предоперативното състояние на пациента. Това е най-добрият показател за това какъв ще бъде изходът от хирургичното лечение. Ако пациентът няма сериозен неврологичен дефицит преди операцията, можем да се надяваме, че тя ще има добър ефект.
- Активно работите във вашата клиника за рутинното въвеждане и развиване на интраоперативно мониториране на неврологичните функции, минимално инвазивни хирургични техники, предоперативно триизмерно планиране на операциите с помощта на специализирани компютърни програми. Разкажете малко повече за това.
- Това са методи на лечение, които ни помагат да направим хирургичната интервенция по-безопасна. Електрофизиологичното мониториране е метод, чрез който можем да проследяваме неврологичните функции на пациента по време на операциите. С помощта на специализирани апарати бихме могли да направим т. нар. картиране на мозъчната кора, да знаем къде са зоните, които движат ръката, крака, зоните за говор. Ако туморът е обхванал черепно-мозъчни нерви, можем да намерим къде точно е нервът и да знаем неговата функция по време на операцията.
- Какво представляват минимално инвазивните хирургични техники?
- Това означава, че предоперативно така трябва да се планира операцията, че достъпът да бъде минимален, но адекватен за инструментите, с които се работи и да даде възможност да се премахне туморът.
Идеята е намесата да е минимално видима за околните
– от запазването на косата на пациента, минималната травма на тъканите, до последния кожен шев.
- Защо много хора пътуват извън България, за да получат вероятно същата услуга?
- В България лекарите работят добре, но явно хората масово си мислят, че в чужбина нещата ще бъдат в пъти по-добре. Там наистина организацията е по-добра. Имат апаратури, които са доста по-качествени в сравнение с тези, които имаме тук, но разликата в лечението не я прави само апаратурата. Най-ценното в една болница са хората, екипът. Въпросът е кой седи зад машината, кой осмисля данните от магнитния резинанс, кой ще направи операцията. Това прави разликата.
- Какво у нас се явява пречка и за лекаря, и за пациента?
- Това, което е интересно да се дискутира като говорим за пречки, е начинът, по който правихме специализация. Аз специализирах по Наредба №34, според която не само, че трябваше да работим по 12 часа на ден, да поемаме отговорността за пациентите и да участваме в лечебния процес, а някрая трябваше и да плащаме. Това накара много мои колеги да изберат да работят в чужбина. Но специализантите не са просто студенти, които се обучават, а вършат изключително много работа в една клиника. Ходейки на различни специализации,
където и да кажа, че ние си плащаме за това, че работим, всички ме гледаха с недоумение
Запознах се с колеги от Кения, които ми казаха, че при тях е идентична системата. Ако специализираш, трябва да останеш за годините специализация да работиш в същата болница, или там, където държавата те прати. Кения е прекрасна страна, но все пак ние сме държава от ЕС. Сегашната наредба, дори и с някои негативи в нея, за първи път казва, че това, което специализантите правят, е труд, за него се получава заплата и практическото обучение се извършва по време на работа – т.е. за него не се дължи такса. Такса има само за теоретично обучение, т.е. лекциите извън работно време. Въпреки това много болници се опитват да въведат обвързващи клаузи в договорите за специализация, но не осъзнават, че те се конкурират за специализанти не само с болниците в България, но и с тези в целия ЕС, където такива клаузи няма. Начинът да се задържат специализантите в България е с либерализиране на системата, а не с нови рестрикции.
- Посещавал сте редица държави, получихте ли предложение да останете в някоя от тях?
- Имах честта да отида в тези държави като стипендиант по различни международни програми. Имаше места, където много ми харесваше. Да, получавал съм предложения - от Дания, от Германия. Предлагаше ми се добра заплата с възможности за кариерно развитие, но на тези пътувания съм гледал като на специализация. А когато аз отивам там, не представям само себе си, а и това, което сме ние тук. Смятам, че това е отговорно и трябва да дадеш най-доброто от себе си. Колкото и идеалистично да изглежда, аз не мога отида там и да закъснявам за работа или да си тръвам по-рано. Когато ти дадат задача, я правиш максимално добре. Условията за работа там са добри, но идеята е да вземеш най-доброто, да разбереш какви са стъпките, да гледаш малките детайли, които реално правят разликата в цялата концепция за лечението на дадено заболяване.
- Какви са потенциалните недостатъци на неврохирургията, с които бъдещите студентите трябва да се съобразят преди да започнат?
- Неврохирургията отнема безумно много време от личния живот и изисква много отдаване. Но е изключително благодатна от гледна точка на това, че има много подразделения, много възможности. Специализацията обаче е много трудна.
- Какво бихте казал на младите лекари, които са ориентирани към чуждия пазар, за да останат в България?
- Да попътуват, да видят какво е там и да си направят избор. Да отидат и да видят дали тази работа там отговаря на това, което те си представят. Бих им казал, че когато са студенти, има изключително много възможности, стипендии. Просто трябва да търсят поне по 15 минути на ден и ще намрят много възможности. Да не се отказват да кандидатстват на различни места, защото от 10 отговора, един ще е положителен. Финансиране се намира, особено ако се планира от по-рано. В България също могат да се чувстват добре. Аз се чувствам добре, защото работя с прекрасни хора, много добри специалиасти. Смятам, че всеки човек може да се чувства добре в средата, в която е.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
