Антисистемен играч ще разбие политическия картел

Антисистемен играч ще разбие политическия картел | StandartNews.com

Стоимен Тошев,
Лондон - София
Специално за "Стандарт"

България. 21 век. Бедни хора, измъчени лица, отчаяни погледи, пропилени животи. Не, това не е апокалиптична картина. Това е реалността у нас. Такава, каквато я виждат хората като мен, които живеят повече време зад граница и всеки път, когато се приберат за някоя друга седмица у нас. 113-то място в класацията за свобода на словото, 129-о място в подреждането на най-нещастните държави в света. На дъното по почти всички показатели на икономическо развитие в ЕС. Това ли е нашата България?

На фона на този песимизъм, който се вижда май само зад границите на Родината, на 111-те хиляди квадратни километра кипи усилен пиар. Предстоят президентски избори. С изключение на това, че не знаем на кого се прави пиарът. За пръв през тази седмица в медиите се заговори за реални кандидати, след като досега всички спрягани имена си правеха самоотвод или пък бяха неглижирани.

Всичко това затвърди усещането, че президентската институция е дотолкова обезличена, че няма накъде повече. Основните играчи бягат от отговорността да бъдат мажоритарни кандидати, защото свикнаха да се скатават в безнаказаността на колективните решения, или скрити зад големия гръб на лидера. Лидерите пък свикнаха да бъдат окъпани с власт, да бъдат несменяеми, да бъдат единствени и неповторими. И ето как се формира политическият картел. Всеки, домогнал се до властта, се старае да овладее статуквото в собствения си периметър и да извлече максимума от него, да заеме удобна позиция и да оправя ресурса, който му е даден. Политическата система отдавна не политическа, нито пък е система. Първото - защото отдавна няма ценности и идеология на партийния пазар. Леви и десни гласуват заедно, политически и лични конуренти (че и врагове) се прегръщат в името на своето лично благо. И това се нарича картел.

Рано или късно тази политическа "тенджера" ще заври. И народът ще реагира. Въпросът е дали клиентът за "супата" - народът, е готов да духа, докато тя изстине, или ще предпочете да я остави да загори, след което да я изхвърли и да си купи нова. Явно ни е нужен нов тип политическа и обществена система и ще трябва да се вгледаме в пространството за нови възможности. Но откъде?

Интересното в случая е заявката за участие в президентската битка на антисистемни играчи, известни с други сфери на обичайната си дейност и несвързвани с политиката.

Да разгледаме какво искат хората, според социологическите проучвания, които преминаха през пространството в последните няколко седмици. Категорично е, че нацията се нуждае от обединител. 80% от българите искат точно такава фигура. 70% искат президентът да е коректив на управлението, а не негов придатък. 60% искат да е социално отговорен, 50% настояват той да е в тандем с жена за вицепрезидент. Близо 40% пък очакват да е твърд, решителен, безкомпромисен. Всички гореизброени искат президентът да е направил нещо за народа си, а не да е давал празни обещания. Хайде да помислим колко от спряганите за президентския пост отговарят на тях. Очевидно кандидатът няма как да е депутат, еврокомисар, министър или друга тяснопартийна фигура. За опции пред ГЕРБ са спрягани имената на Цветан Цветанов, Цецка Цачева, Димитър Николов, Йорданка Фандъкова, че и самият Бойко Борисов. Всички те обаче са тяснопартийни фигури и дългогодишни строители на структурата на премиера.

БСП наскоро проведе вътрешно допитване и установи, че кандидатът и ще бъде тясно партиен. Това не попречи на левицата да започне преговори с АБВ и Движение 21 на Татяна Дончева. В групата на БСП може да бъде хвърлена и Мая Манолова, която обаче беше избрана за омбудсман с подкрепата на ГЕРБ. Най-малко по два критерия всички изброени "червени" лица са аут. АБВ упорито бутат напред вече изхабените лица на Георги Първанов и Ивайло Калфин. Тук критериите за отказ за още повече. Още по-объркана е ситуацията в Реформаторският блок. Там също, не знаят какъв искат да е кандидатът им и дали да не е общ с ГЕРБ. СДС май скоро ще бъде погълнато от партията на Борисов, ДСБ се клатушка, а ДБГ натиска скулптора проф. Велислав Минеков, който напусна партията на Кунева със скандал.

Патриотичният фронт вероятно ще застане зад Красимир Каракачанов, в едно с Атака, но и самият Каракачанов, освен с дългия си политически път (тоест принадлежност към системата), също е известен с любовта си към силните на деня, което го прави изпадащ.

Май само една личност от обявените кандидати за президент отговаря изцяло на критериите. В появилите се през последните месеци непубликувани изследвания, бизнесменът Веселин Марешки е предпочитан пред обичайните заподозрени, и затвърждава усещането за възможен пробив в политическото статукво. "Галъп" отчете изключително ниските 5% НЕразпознаваемост за него в цялата страна. (Това социолозите са странно нещо. Когато някой не им харесва - хайде малко обърнати цифри. Та - да ви преведа - 5% НЕразпознаваемост означава 95% разпознаваемост). Марешки освен че отговаря на всички критерии, трупа и симпатии с дейността си в областта на горивата. Което се оценява от хората. Но той пък не е кандидат за президент. Засега?

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай