Сценарият на опозицията предвижда всички претенденти да се оттеглят в полза на Нинова
Корнелия и Илияна са най-опасните съперници на сегашния шеф на БСП
"Истинският противник на Михаил Миков излезе на ринга. Заблуждаващите маневри свършиха и мачът вече може да започне". Така източник от "Позитано" 20 коментира пред "Стандарт" издигането на Корнелия Нинова за лидер на БСП. В най-старата партия у нас интригите са достигнали съвършенството и изтънчеността на византийския императорски двор. Затова и най-запознатите с апаратните хватки и многоходовите комбинации другари се случва да объркат фатално конците.
"Има хиляди номинации за лидер в местните организации. Битката трябва да не бъде на личности, а на идеи", отбеляза вчера и партийният шеф Михаил Миков. След поредната загуба на местните избори ръководството на столетницата се обзаведе с нова сприхава вътрешна опозиция.
С председателя шпаги кръстосаха различни кланове - настоящият лидер на софийската организация - Калоян Паргов, бившият - Румен Овчаров, пловдивският - Георги Гергов, дългогодишният оргсекретар Димитър Дъбов, депутатите Драгомир Стойнев и Кирил Добрев, евродепутатът Илияна Йотова, варненският областен секретар - Красимир Янков, и други. Всички те са номинирани от различни структури за партиен лидер. Опитни играчи като тях обаче са наясно, че ако всички вкупом се кандидатират, гласовете на делегатите на 8 май ще се разпилеят и Миков ще бъде преизбран с лекота. Затова различните опозиционни лобита
влязоха в режим на тайни преговори
Временният резултат от заверите е крехко съгласие всички да оттеглят номинациите си и да подкрепят Корнелия Нинова. Според запознати единственият, който твърдо е решил да си опита късмета на конгреса, е собственикът на Пловдивския панаир и виден хотелиер Георги Гергов. Някои от влиятелните социалисти обаче още не са дали окончателен отговор.
В горчивата атмосфера от недоверие и дългогодишни лични разпри Нинова изпъква с едно основно предимство - никога открито не се е карала с никого. Напротив, винаги се е старала да печели приятели и дори да превръща яростните си критици в съюзници или поне неутрални лица.
Макар понякога да й припомнят синьото минало от 90-те и да я нарочват за лобист на едрия бизнес, в депутатското си битие тя се наложи като най-силния глас на партията наред с Мая Манолова. Двете редовно късаха нервите на премиера Борисов на парламентарния контрол, дори веднъж той го удари на молба към Станишев: "Пускай ми ги една по една, не мога и двете наведнъж".
Силното оръжие на Корнелия Нинова са точните аргументи и принципната критика, твърдят феновете й. Тя никога не изпада в самоцелни заяждания и обиди, не залита и в популистки небивалици. За разлика от масовия депутат непрекъснато обикаля избирателните си райони, среща се с хората и съдейства за решаването на техните проблеми. Притичва се на помощ както на тютюнджиите в Родопите, така и на пострадалите от наводненията в родния Северозапад. Не е за пренебрегване и способността й за пласиране в медиите, където тя майсторски дирижира дебатите. На конгреса
през 2014 г. тя получи цели 119 гласа
като изпревари дори левия корифей Янаки Стоилов.
Не е изключено женското начало силно да предопредели гласуването на делегатите - в случай, че Илияна Йотова не си направи самоотвод и се бие докрай. Тя също е един от малцината червени политици, за които е трудно да се открият компромати, гафове или конфузни изявления. Изявяваща се в Брюксел и Страсбург, Йотова не пропуска да се намеси и в българските и вътрешнопартийните дискусии. Наложи се като безапелационен авторитет и на европейската социалистическа сцена, като в центъра на вниманието й попадат загърбени от останалите теми - социалните проблеми, малцинствата наркоманията, проституцията, равенството на половете, проблемите на различни съсловия като риболовците и т.н. Обективно за Йотова ще бъде трудно да съчетава ролите на евродепутат и соцлидер, да кръстосва между Брюксел и София. тя ще бъде и извън главната гладиаторска арена - Народното събрание.
Солидните качества, натрупаният опит и доброто име обаче не са от особено значение в надпреварата. Миков влиза в състезанието с предимство - по презумпция
за него ще играят партийният апарат
винаги послушните местни ръководства и привържениците на принципа "Да не се клати лодката", които изобщо не са малко. Той наследи БСП в състояние на "будна кома" и напълно логично инкасира две изборни загуби - за парламент и местна власт. Вината за катастрофалното състояние на червените следва да се подели с дългогодишния лидер Станишев. Самият Миков поема отговорност и не рие срещу предшественика си.
Юристът от Кула се опитва да прави и невъзможното да съхрани единството на раздиращата се от идеологически, съсловни и кланови интереси. Съжителството между русофили и евроатлантици, милионери и пенсионери, столични светски лъвове и провинциални чиновници става все по-трудно. Властовите ресурси се свиха драстично, парите от спонсори пресъхнаха и за БСП е все по-трудно да опази кадровия си потенциал и да спечели нови привърженици. Във врата им дишат и амбициозните леви проекти на Георги Първанов и Татяна Дончева. В тази буря Михаил Миков се опитва да опази стогодишния кораб от подводните течения с търпение и диалогичност, които не винаги дават желания резултат.
Най-мощният му съюзник е вторият човек в партията - Янаки Стоилов, за който до този момент също виси загадката дали ще атакува лидерския пост. Лидерът на лявото крило респектира партийците с моралната си безукорност и имиджа на пазител на червените скрижали. Той е официален идеолог на "радикалния ляв завой" на БСП. Този завой, взет на въоръжение при Станишев, доведе до коалиция с Местан и Сидеров и тежка управленска катастрофа. При втория опит сега още не е ясно накъде е тръгнала соцпартията и за какво се бори.
"Преодоляването на капитализма", което се появява и изчезва в различни документи на БСП, се е превърнало в неразбираема за никого абракадабра. Извън парламентарното лустро Стоилов е слабо популярен сред собствените си избиратели, поради което често получава критики в партията. За момента изглежда по-вероятно лявото крило да застане зад Миков в опит да блокира обединяващата се опозиция.
Последният от петорка политици с реални шансове да оглавят соцпартията е Драгомир Стойнев. На форума преди две години на балотажа той отстъпи пред Миков с 333 срещу 377 гласа. Възпитаникът на Сорбоната започна кариерата си съветник на Станишев в премиерското му амплоа, после бе благословен с депутатска кариера. Противоречиви впечатления остави с работата си като икономически министър - кабинетът на Орешарски омаза проекта "Южен поток", а Стойнев с незнайно какви аргументи поръча цяла атомна електроцентрала от САЩ. Същевременно той постави начало и на положителни инициативи за реиндустриализацията на страната и нормализирането на енергийния пазар.
Петимата най-силни претенденти за "Позитано" 20 влизат в решителния етап от надпреварата. Който и да спечели, няма да е в състояние да изтегли соцпартията от блатото сам, а ще трябва да привлече конкурентите си и широки обществени кръгове за реанимирането на левицата.
Руслан Йорданов
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
