Славка Бозукова
Как се стига до върха, скъпи читателю? Най-добре знае Александър Милушев. Един от 250-те хиляди българи, които всеки ден четат "Стандарт" на хартия и в интернет. През 2010 г. той покори Монблан. Заедно с колегите си алпинисти те носеха две неща - българския трикольор и в. "Стандарт".
Гордееха се, че оставят на най-високия връх на Алпите двата символа на България. Олицетворението на мечтата за свободна държава и за свободна преса. Двете неща, без които демокрацията е невъзможна. Пътят към върха е труден. Катериш отвесни скали, не ти достига въздух.
Понякога нямаш обезопасително въже и разчиташ само на подадената от приятел ръка. Но не се отказваш. За нас, скъпи читателю, този път започна преди 20 години. На 10 август 1992 г. Тогава издадохме първия брой от голямата мечта за свободна преса в България. Тя беше синя.
Защото тогава това бе цветът на промяната. На новото начало. Малки вестникопродавци държаха в ръцете си Синия вестник, тичаха по тротоарите и развълнувано крещяха: "Стандарт", "Стандарт!" Прощъпалникът на вестника съвпадна с изграждането на новия елит в България.
Хората, които днес са на върха на пирамидата в политиката и бизнеса, тогава бяха обикновени студенти, асистенти. Или просто забравени от Партията и Комсомола кадри, останали на улицата без работа след краха на системата. През далечната 1992 г. вестниците никнеха като гъби всеки ден. И изглеждаше немислимо едно различно издание да достигне размерите на тогавашните официози "Труд", "Дума" и "Демокрация".
Но още тогава Синият вестник пое по нов път. И вече 20 години има свой собствен облик. Вестникът на хората, които загърбват статуквото и са носители на промяната. Съвсем естествено "Стандарт" бе в основата на първата бизнес организация "Г-13". Заедно с Дарик радио бяхме медията на милионите българи, които излязоха на улиците, за да се отърват от Виденовата зима.
Хората ни вярват, защото 20 години защитаваме техния интерес, а не на групировките.Бием камбаната първи при всички опити за разграбване на държавата. Разкрихме, че пощенската кутия "Клар Инис" иска да сложи ръка върху "Булгартабак", и накарахме държавата да отмени приватизацията.
Първи показахме скандалната схема за продажба на БТК. Първи започнахме да изобличаваме грешките на Иван Костов, и то във време, когато никой друг не смееше да казва това. С факти доказахме, че царят се интересува повече от личните си имоти, а не от съдбата на държавата.
Докато всички други възхваляваха Станишев, ние първи извадихме на бял свят злоупотребите на Тройната коалиция. Бонусите, които си бе раздала в края на мандата. И схемите за източване на хазната с магистрала "Тракия"."Стандарт" е първият европейски вестник, който направи международна кампания за спасяването на българските медици в Либия. Никога няма да забравя деня, когато заведох роднините на медиците ни при Саркози.
Пет дни преди да спечели изборите за президент на Франция. Тогава разбрах какво е държавник. Докато политиците у нас 9 години не знаеха какво да направят, Саркози само за минути прие българската кауза за своя и два месеца по-късно освободи сестрите. Опитът от "Не сте сами" ни превърна в абсолютен лидер в обществените кампании. Днес няма мисия, която може да се направи без наше участие.
"Не сте сами" ни накара да разберем силата на добрата новина. Докато другите все още търсят тираж в скандала, трагедията и жълтата сензация, ние залагаме на позитивната вест и добрия пример. Не жалим страници, когато трябва да разкажем историята на баща, който дарява 5 млн. за нова болница. Или когато искаме да покажем пътя на успели хора. Защото за нас богат не е равно на мошеник. Така естествено се утвърдихме като вестника на средната класа, която е основата на всяко общество.
Стотици са примерите, в които сме помогнали на бизнеса в България да развие и наложи идеите си. "Стандарт" е единственият вестник, който не просто има специализирана рубрика "Гласът на бизнеса". Но и единственият, който организира дискусии в страната, на които събира власт и предприемачи, за да се решат конкретни проблеми.
Затова и над 90% от едрия капитал у нас и над 60 на сто от малките фирми са всекидневни читатели на "Стандарт".Много отдавна разбрахме, че вестникът вече не е просто средство за съобщаване на новини. Битката на пазара вече не е кой ще даде първи новината, а кой ще я развие най-добре - с коментари, анализи, репортажи, допълнителна информация. Имаме самочувствието, че сме най-добрите, защото на страниците ни се появяват авторитетни личности не само от България, но и от целия свят.
Но най-важното е, че "Стандарт" е школа, която създаде много от авторитетните коментатори, давайки шанс на нови, млади имена. Когато поех отговорността за "Стандарт" преди 7 години, тиражът на вестника бе 29 000, а основните ни конкуренти печатаха и продаваха над 5 пъти повече. Още тогава вярвах, че "Стандарт" ще се превърне в безспорния лидер. Но не очаквах, че това ще се случи толкова скоро.
Истината е, че докато ние вървяхме стъпка по стъпка към върха, другите се унищожаваха взаимно в безмислени медийни войни. Днес фактите са безмилостни: "Стандарт" продава повече от "Труд" и "24 часа" и е първи по влияние в страната. Никога не забравям, че е по-лесно да стигнеш до върха, отколкото да се задържиш на него. Затова и пред нас са нови предизвикателства - да бъдем максимално обективни, балансирани, отворени за чуждото мнение и отговорни. С две думи: да държим високия стандарт.
Предстои ни най-важната задача - да утвърдим формулата за вестника на ХХI век. А тя е продукт две в едно. Кросмедия. Информационна агенция, която първа да съобщава новините. И вестник, който да ги развива с всички гледни точки, да ги обяснява с коментарите на специалисти. "Стандарт" е първият, който вече го прави. Остава ни да се затвърдим като кросмедия номер 1.
Знам, че ще успеем, защото при нас са най-добрите професионалисти. А и защото докато другите работят за предизвестен край на вестниците, ние се борим за тяхното възкресение.Не съжалявам за нито един миг от 19-те години, които прекарах в "Стандарт". Той ме научи да се боря всеки ден, за да бъда по-добрата. Отне ми много от съня, от личното време за сина ми и приятелите, които загубих заради вестника. Но ми даде свободата да участвам в обществения живот и отговорността да го променям, за да живеем в една по-добра страна. Като мениджър се научих, че се управляват само пари и активи. Хората се вдъхновяват. Затова искам всеки ден чрез "Стандарт" да те вдъхновявам, скъпи читателю.
Честит юбилей!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
