270 човека от шест поколения Куцарови се събраха в поморийското село Еркеч
Улицата и поляната в началото на поморийското село Козичино, по-известно като Еркеч, се изпълва по обяд с автомобили с различни регистрации - Бургас, Варна, Стара Загора, Сливен, София... Оживлението е необичайно дори за привикналите на туристи еркечани. Близо 200 потомци на големия български род Куцарови се събират за първи път - за да се опознаят, да подредят пъзела от спомени, да почетат паметта и да предадат любовта към предците и бъдещето поколение. Родословното им дърво е с над 270 човека от 6 поколения! В основата са дядо Куцар и баба Пиличка, които имат 7 деца: Аврам, Кераца, Анта, Бърна, Велико, Нейчо и Жеко. Следват 31 внуци, 62 правнуци, 94 пра-пра внуци, 75 пра-пра-пра внуци и трима пра-пра-пра-пра внуци!
Повече от шест месеца коства на журналистката Катя Лазарова да открие своите родственици и да организира тази "енергийна" среща, както тя я нарича. "Много хора ме питаха защо го правя - нямам ли друга работа, защо се занимавам с нещо, от което не се печели, а само се набутвам с разходи", обяснява Катя. Нейният отговор е: "Искам да дам пример на децата си - и в памет на няколко много духовни хора от рода, които много искаха тази среща, но не я дочакаха. Светла им памет!". Затова и Катя е тази, която посреща с топла питка и шарена сол всеки новопристигнал родственик. Сред тях е и докторът на историческите науки Петър Куцаров, автор на много статии и книги за магнетичния Еркеч и еркечани. "Името на рода води началото си от древнобългарската дума kutsi, която означава бял", разказва той.
То се съдържа в наименованието на династията Куча
управлявала град Бо през I век след новата ера. Свързано е с етнонима "кушани", които съставляват значителна част от населението, мигрирало от района на Балх и Средна Азия в областта северно от Кавказ и образували ядрото на прабългарския етнос.
Пра-пра-пра родителите на рода Нейчо и Кераца Куцарови са посрещали и помагали на руските войски, предвождани от генерал Иван Дибич Задбалкански през руско-турската война 1828-30 г. По-късно техният син и основател на рода дядо Куцар (1858-1946) посреща руските войски през 1877 г., става командир на отделение. След няколкогодишна служба като младши офицер във въоръжените сили на Източна Румелия той се демобилизира и оглавява групата за защита на родното си село от безчинствата на турския разбойник Чобан Хасан. Основателят на рода е водил сметките на селото. Проявява и качества на бизнесмен - изгражда първата мелница, покрита с керемиди, за да остане и днес наименованието на местността в топонимията на района.
Преди броени дни родът се събира в "хана за гости" в Еркеч - прочута дестинация за любителите на селски туризъм в региона. Той е собственост на Жельо Станев от рода Кесите, от който има сватови връзки с Куцарови.
Братята Димитър и Георги пристигат от Варна и носят подаръци за всички малки деца. Те са потомци на най-голямата дъщеря на Куцар и Пиличка - Кераца, родена 1890 г.
"Нашите предци са били нравствени хора - трудолюбиви, мъдри,
с чувство за достойнство, непримирими към неправдите
и всеотдайни към близките. Има на какво да се учим, като почитаме паметта им - на търпимост, отзивчивост, състрадание, на сила! Представете си каква мощ е притежавала нашата прабаба Кераца, която е родила девет деца, а е оцеляла само една дъщеря - нашата баба Желяза!", казва Димитър. Тяхната леля Кераца пристъпва бавно с помощта на бастун и прихваната от дъщеря си Живка, учителка във Варна. "Денят на баба ми и на майка ми започваше от тъмно", с вълнение разказва тя. "Най-напред мама отиваше с менците на селската чешма "Султанка", после месеше хляб, тъчеше, но през цялото време не забравяше да пее...".
"Във време, в което политиците внасят разединение, ние се събираме като род, защото както дървото се крепи с корените си, така човекът се крепи с роднините!", допълва Денка Аврамова, която активно е помагала в подреждането на връзките в пъзела на родовата памет. Тя е инженер по диполма, а нейният дядо Аврам е първият син в рода.
"В трудното и забързано всекидневие децата ни често губят ориентир за истинските стойности. За да развият и съхранят духовното в себе си, те най-много се нуждаят от уроците на миналото, от живата връзка с предходните поколения. Като познаваш корена, към който принадлежиш, си по-силен, по-мъдър и по-отговорен. И се стараеш да не го посрамиш с делата си", казва и Нина Аврамова, която има собствен сладкарски бизнес и носи торта с изобразено рододсловно дърво.
В истински празник се превръща срещата, която продължава чак до залез слънце. Възрастни братовчеди си спомнят детски лудетини. Хора на 40-50 си подават с радост ръка, за да си научат имената. А децата играят заедно щастливи, знаейки, че принадлежат към един корен. Спомените и разказите нямат край. Извитото хоро също. Богатството на багрите и прекрасната естетика в носиите, драматизмът на мелодиите и разнообразната песенна тематика правят хорото привлекателно и интересно и за младите.
Различни по професии и богатство, но с една кръв, с духовност и принадлежност! "С пари всичко можеш да купиш, но род не можеш! Родът се създава с любов и с време, той е божи дар, пазете го!", завършва Катя.
Магнетичното село Еркеч (Козичино) е кацнало на склона на Еминска Стара планина на границата между Бургаска и Варненска област. То е известно в цяла Североизточна България, защото е дало начало на 60 съседни села. Днес привлича вниманието на туристи, етнографи, езиковеди. Еркеч е древна българска дума и означава водач. Еркечани не само донасят преди 15 века името, езика и културата си, но ги съхраняват и се борят за запазването им. В селото турчин не е живял, а който се е осмелявал да замръкне, не е осъмвал. Наброявайки някога няколко хиляди души, бидейки център на община, в годините на прехода Еркеч успява да спастри своя облик. В неговата история, в богатия му автентичен фолклор и хумор и в загадъчния език, в топонимията, топографията и етнографията се съдържат отговорите за древнобългарското. От тук е една от най-старинните носии в България. В еркечкия говор са запазени всички древнобългарски думи, установени засега от науката. Академик А.Т. Балан определя Еркеч като "своеобразно езиково островче", което съхранява най-старинния говор в България, известен с ударения си квантитет и дългата гласна "е".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
