Десетки мъркащи красавици живеят в музея на Хемингуей, а Буковски ги обичал повече от хората
За благоприятното въздействие на котките е написано много - но и много е написаното, и то от най-великите литературни произведения, в присъствието на котки. Един от най-големите автори в световната история разчитали на котката за какво ли не: питомник, мъдрец, утеха. Достатъчно е човек малко да понаблюдава царицата на животните, за да схване смисъла на битието, твърдят Хемингуей, Марк Твен, Буковски и много други. В често тежките им биографии, включващи десетки разочарования, провали и болки, до най-големите пера неизменно обаче оставал един вечен приятел. Ето какво казват за котките си писателите от най-висок ранг.
Хемингуей дава име на порода
Ърнест Хемингуей е един от най-големите почитатели на котките сред писателите. Винаги, когато застава зад пишещата машина - изправен, както винаги го прави, за да не се разглези със седене на стола - до него е и любимата му котка. "Котката има абсолютна емоционална честност: хората, поради една или друга причина крият чувствата си, котката обаче не", казва нобелистът.
Първата си котка той взема от капитан на кораб във Флорида, където живее за няколко години. Котката имала пет, а не четири пръста на лапите, т.нар. "полидактил", особеност, към която по-късно Хемингуей развива особена пристрастност. Днес, както е посочил в негово завещание, в къщата му, превърната в музей, живеят близо 60 котки, половината от които са полидактили, както първата му. Освен всичко някои от тях са наследнички на онази, която взел от кораба. Хемингуей обикновено ги кръщавал на филмови звезди или на герои от книгата си. А страстта му към полидактилите е толкова известна, че често просто ги наричат "Котки Хемингуей".
Марк Твен: Кучето е надценено
"Когато знам, че някой човек обича котките, аз веднага му ставам приятел и другар. Тази причина ми е достатъчна", казвал Марк Твен, чиято страст към котките е пословично известна. Който твърдял, че мъркащите питомци са толкова интелигентни, че "може да ги научиш дори да извършат престъпления". Твен ценял най-вече тяхната независимост и аристократичност. "От всички божии създания има само едно, което не може да се бъде превърнато в роб на каишка. И това е котката. Ако можеше човек да бъде кръстосван с котка, това щеше да подобри човека, но щеше да развали котката. По каква причина кучето винаги е считано за благородно животно? Кучетата са брутални и жестоки. Колкото си по-суров към тях, толкова по-безропотни роби ти стават. Котката е много по-интелигентна - само веднъж да бъдеш лош към нея, тя никога няма да си върне доверието към теб", казва още един от най-големите майстори на хумора. Твен много обичал да слага на билярдната маса котката си и да играе заедно с нея на любимата си игра.
Буковски: Те са моите учители
В едно от стихотворенията си Буковски пише:
I study these
creatures.
they are my
teachers.
(Изучавам тези същества.
Те са моите учители.)
Скандалният майстор на прозата и поезията можел да наблюдава с часове котките си и никога не живеел без любим питомник наоколо. Приятелите му пък се шегували с него, че обичал котките много повече от хората: констатация, на която Буковски отвръщал с "Да". В друга своя поема пък твърди, че две неща са най-добрите примери за стил: стил е начинът, по който Хемингуей изстрелва патрон от пушката към главата си; стил е начинът, по който котката се придвижва от едно място към друго. Любимият му котарак е чисто бял и се казва Минкс.
Бродски сменя жените, но не и котката
Голямата драма в живота на Йосиф Бродски - изневярата на любимата му Марина Басманова, го довежда до ситуация, в която единствената любов, която може да изпита, е към котката си. Като отмъщение за предателството й сменя жените си като носни кърпички. И не се уморява да повтаря, че не би могъл да живее под един покрив с никого освен с любимата си котка Мисисипи, която успокоявала и без това изопнатите му до краен предел нерви.
Рей Бредбъри:
В тях е тайната на творчеството
Най-голямата тайна на творчеството е да мислите за идеите като за котки. Трябва да направите така, че да ви последват. И също като при котките, не е никак лесно. Това е рецептата, която Рей Бредбъри предлага на начинаещите писатели в "Дзен и изкуството на писането". Майсторът на фантастиката отгледал няколко поколения домашни любимци и често си почивал от писането, докато ги гушка.
Уилям Бъроуз: Носят просветление
Уилям Бъроуз е от онези писатели, чието дълголетие изглеждало като пълна загадка: злоупотребата му с тежки наркотици и алкохол по всички изчисления на докторите трябвало да го прекършат още съвсем млад. Авторът на скандалната "Голият обяд" хранел огромна симпатия към котките и също като останалите автори виждал в тях нещо повече от малки сладки животинчета. Казва така: "Моите отношения с котките ме спасиха от смъртоносно, упорито невежество". И добавя: "Котката не предлага услуги както кучето. Тя се предлага цялата".
Олдъс Хъксли: Чрез тях разбирам хората
Един от най-големите майстори на антиутопиите - авторът на "Прекрасният нов свят" Олдъс Хъксли, твърди, че дължи на котките голяма част от своята проницателност. "Ако искаш да бъдеш автор, който да разбира от психологията на героите си, винаги дръж в къщата си две котки. Наблюдавай ги често. Това е всичко", казва Хъксли.
Керуак обожавал персиец
Говорителят на цяло поколение Джак Керуак винаги имал няколко мъркащи сладурани около себе си. Любимият му обаче бил Тайк - голям и красив жълт персиец. "Дълго време ме тормозеше самотата. Но самотата е най-прекрасното чувство, когато си прегърнал котката си. Тогава е чудесно, вълнуващо е да си сам", казва авторът на "По пътя". Когато Тайк умира, Керуак му пише дълго писмо, в което звучи като човек изгубил най-добрия си приятел. "Обичах Тайк с цялото си сърце, той беше моето бебе, което винаги остана бебе. Имаше ми пълно доверие. Когато излизах от вкъщи, го целувах и му казвах, че ще ми липсва и че ще се върна скоро. Достатъчно бе да го прегърна, за да изчезнат всичките ми тревоги", казва Керуак.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
