Археологът агент на Изгряващото слънце

Археологът агент на Изгряващото слънце | StandartNews.com

Японецът Отани извършва фундаментални изследвания в Централна Азия

Проф. дин Николай Овчаров

При неколкократните си посещения в средновековната столица на Япония, Киото, аз видях интересен манастир. Това е Ниси Хоган-Дзи - главно средище на японския будизъм от школата Дзьодо-Синсю. Именно там научих името на Отани Кодзуй, 22-ри настоятел на важната обител през първото десетилетие на миналия век. В Европа често го наричали "граф Отани" поради древния аристократичен произход на рода му.

Той е роден през 1876 г., получава блестящо образование в Лондон и обикаля из цяла Европа. При тези пътувания се запознава с видни пътешественици като Свен Гедин, Аурел Щайн и Алберт фон Льо Кок. Тема на разговорите с тях са главно древните тайни на Средна и Централна Азия. Тези срещи насочват японеца към серия експедиции, в част от които участва лично, а останалите финансира.

Първата експедиция е през 1902-1904 г. Отани заминава от Лондон за Санкт Петербург, където събира своите съмишленици. Групата поема през Баку, Самарканд, Андиджан и пристига на 21 септември 1902 г. в Кашгар. Там проучвателите се разделят на две групи, наречени условно Индийска и Централноазиатска. Снабдената с 3 коня и 14 камили първа група прави огромен преход към Индия през прохода Минтака и достига Кашмир, откъдето се прехвърля в Япония. Много по-интересна е съдбата на втората група, чиято цел са древните градове в сърцето на Азия. В продължение на 40 дни японците провеждат разкопки на няколко градища в Хотан. После се връщат в Кашгар и през април 1903 г. достигат Куча. Тук изследователите прекарват четири месеца, изследвайки археологически паметници от Източна и Западна Субаша, както и в пещерите Кизил и Кумтура. След разкопките групата прекосява цял Китай и се връща в Япония.

Това е единствената експедиция, в която Отани участва лично. През 1903 г. той

получава съобщение за смъртта на баща си

Тъй като настоятелството на Ниси Хоган-Дзи е семейно задължение от векове, "графът" трябва да се върне в Киото. През следващите години той приема монашеското име Кьоньо и започва модернизация на школата Дзьодо-Синсю. Отани обаче не забравя за проучванията в Азия и продължава да ги финансира.

Втората експедиция се извършва през 1908-1909 г. Тук се очертава ролята на близкия съратник на Отани Татибана Дзуитьо. Този път изследователите се отправят от Пекин през Вътрешна Монголия и на 15 ноември пристигат в Турфан. После продължават към познатите от първото пътуване будистки пещери Кизил и Кумтура. В тях са намерени множество средновековни ръкописи.

Тук пътешествениците решават да се разделят. Проучванията в района на пещерите са продължени от Номура. Най-ценната находка е китайски ръкопис от 782 г., намерен в Кумтура. Татибана пък започва разкопки в пясъците на пустинята Лоулан. Венец на работата му е документ от началото на IV в., написан по нареждане на заместник-управителя на Западните земи на Поднебесната империя, Ли Бо. Множество фрагменти от писмени паметници излизат на бял свят и в пещерата Тоюк. След завършването на проучванията двете групи се срещат и заедно се връщат в Япония през Индия.

Последната трета експедиция на Отани е най-дълга и се състои през 1910-1914 г. Тя също се разделя на две групи, като тази на Татибана Дзуитьо поема от Лондон на 16 август. Пътешествениците

прекосяват Русия

и стигат до Омск. После сподвижникът на Отани тръгва към Куча, минавайки и през историческия Черчен. На 7 май 1911 г. е отново в Хотан, където продължава заедно с Ватанабе започнатите през 1902 г. разкопки.

През есента на същата година самият Отани идва от Япония в Шанхай, а оттам се насочва към Дунхуан, където трябва да изчака завръщането на Татибана. Той обаче се задържа и японците решават да изследват пещерата Могао. Сътрудникът на "графа" Йосикава прави снимки и отпечатъци от статуи и фрески, а са откупени и десетки старинни ръкописи. След пристигането на Татибана в началото на февруари 1912 г., закупуването на древни документи от Дунхуан със средствата на Отани продължава, като са използвани главно услугите на китайския антиквар Ван Юан. Така колекцията достига до 369 единици. Последните години от експедицията са посветени на търене на будистки ръкописи в Тоюк, както и на разкопки в Астан и Гаочан. От тамошните могили са извадени множество надгробни надписи, тъкани и различни артефакти.
Трите експедиции в Азия на "граф Отани" се превръщат в едни от най-мащабните археологически проучвания за времето си. Той е избран за член на Кралското географско дружество в Лондон.

Тайните служби

на Британската и Руската империя обаче смятат, че научната дейност е била прикритие за действията на японската шпионска централа. Може би в тези твърдения има доза истина, защото по време на Втората световна война вече доста възрастният Отани Кодзуй отново е призован от Империята на изгряващото слънце. Той става съветник в окупираните територии на Китай, известни като Манчжоу-Го. През 1945-1947 г. попада в съветски плен, а в 1948 г. умира от рак на стомаха.

Фалитът

Огромните разходи за експедициите разоряват школата Дзьодо-Синсю. През 1914 г. избухва финансов скандал и Отани е принуден да се отрече от ръководната си роля. Като настоятел на манастира Ниси Хоган-Дзи е избран племенникът му Отани Косьо.

Колекцията

Трите експедиции в Азия дават невероятни материали за историята на континента. Днес "колекция Отани" е разделена между японски музеи в Токио и Киото, както и между хранилища в Китай и Корея. "Графът" оставя и доста публикации върху тези артефакти.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай