Световната мрежа е най-известният успех на физиците
ЦЕРН празнува тази седмица юбилей. В понеделник организацията отбеляза 60 г. от създаването си, в които ненаситната жажда на учените бе утолявана с несравними технологични постижения. Безброй са успехите през годините, като се започне с пускането в експлоатация на първия му ускорител на частици "Синхроциклотрон" и се стигне до първия сблъсък в Големия адронен колайдер. Откриването на Хигс бозона бе предшествано от това на частиците W и Z. Броят на държавите основателки през 1954 г. пък нарасна от 12 до 21, сред които и България, а пък историята на организацията е колкото богата, толкова и вълнуваща. В крайна сметка, от създаването си лабораторията оставя забележителна следа в историята на физиката.
Не мислете, че ЦЕРН е място, над което не може да прехвръкне живо пиле. Всеки, който иска да надникне в голямата европейска лаборатория, може да го направи в делничните дни без никакъв проблем. На основната площадка близо до швейцарския град Мейрин няма да ви пуснат, но за сметка на това, експозициите в Кълбото на науката и иновациите и Музея на микрокосмоса са на ваше разположение. При това - безплатно, което не е много типично за Швейцария. Ако сте в центъра на Женева, трябва да хванете трамвай номер 18, който за около 15 минути ще ви закара до сградите за посетители, където сложната материя е обяснена на човешки език.
ЦЕРН всъщност е мястото, където се правят най-много открития. Тук се раждат идеите, които пък водят до опитите. Не смятайте, че става дума за огромна пещера под земята или пък експериментална инсталация. Лабораторията
наподобява повече на кафене
където учени от цял свят се събират на чаша на кафе на неформални срещи. Многообразието и лекотата, с която тези хора си сътрудничат в името на науката, са сред най-големите успехи на ЦЕРН. Иначе прозорливостта е една от основните характеристики. Още в началото основателките се отказват да следват 12-те национални програми, като избират общ път за фундаменталната физика на своите страни. Днес държавите членки са 21, а физици от 60 страни се срещат в лабораторията, където работят в името на обща цел.
В ЦЕРН политическите различия никога не са били от значение. През годините на Студената война изследователи от организацията са работели както със съветски колеги, така и с американски. След падането на Берлинската стена 5 източноевропейски страни се присъединяват към ЦЕРН, като
България става 20-ия член
на организацията на 18 юни 1999 г. Последно в лабораторията влиза Израел на 14 януари т.г.
ЦЕРН се финансира от своите членове, които обезпечават разходите за експлоатацията на програмите. Страните членки са представени в Съвета, където се вземат решенията за организацията и нейните дейности. Държави и организации, които имат статут на наблюдатели, могат да присъстват на заседанията на Съвета, но без участие в процедурите по вземането на решения. В програмите на ЦЕРН се включват и редица държави, които не са членове.
Женева е избрана за централа заради традицията на града да приютява международните организации. Неутралитетът на Швейцария е водещ при избора, като се смята, че това е от значение за научните изследвания.
Акронимът ЦЕРН идва от френската абревиатура на Европейски съвет за ядрени изследвания. Това е временен орган, създаден през 1952 г. с мандат да създаде в Европа организация за изследвания в областта на фундаменталната физика. Престава да съществува през 1954 г., когато се ражда Европейската организация за ядрени изследвания, но за сметка на това акронимът ЦЕРН остава.
Една от причините за съществуването на ЦЕРН е присъщата за човека любознателност. При създаването на лабораторията структурата на материята все още е мистерия. Днес вече се знае, че видимата материя във
Вселената е съставена от ограничен брой частици
чието поведение зависи от 4 фундаментални взаимодействия. За това знание ролята на ЦЕРН е от съществено значение.
През 60-те години на миналия век теоретиците обединяват двете фундаментални взаимодействия между елементарните частици, слабата и електромагнитната сила. През 70-те пък опит в ЦЕРН дава първото му експериментално доказателство. 80-те години са белязани от откритието на носителите на слабото взаимодействие, бозоните W и Z, потвърждава теорията. Заради това изследователите Карло Рубия и Симон ван дер Меер получават през 1984 г. Нобеловата награда за физика. През 90-те години опитите в ЦЕРН потвърждават електрослабата теория с екстремната точност. През 2010 г. Големият адронен колайдер започна да сблъсква елементарни частици и пресъздава условия, близки до тези от времето на Големия взрив. Това е последвано от откриването на неуловимия дотогава Хигс бозон - частицата, позволила създаването на маса след Големия взрив.
Големият адронен колайдер е най-големият ускорител в света. Разположен на 100 м дълбочина под Швейцария и Франция, той е най-голямата научна машина, строена някога в света.
За 1 секунда протоните изминават 11 000 пъти 27 км
разстояние, преминавайки границата между Франция и Швейцария.
Безспорно най-известната технологическа иновация на ЦЕРН е Световната мрежа (Word Wide Web). Идеята на хипертекстовия проект е била да позволи на учените да обменят информация, но днес той е не само от тяхна полза.
60 г. по-късно жаждата за знание все още не е утолена. Мистерията около Хигс бозона не е изцяло разбулена, а материята във Вселената продължава да бъде енигма. Въпроси, които вероятно ще бъдат решени във времето от учените на неформална среща на чаша кафе в ЦЕРН.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
