Петър Стоянов в дружески прегръдки с Личо Стоунса и компания
Легендите на рока в Пловдив се събраха на една маса след години раздяла. Георги Алаинов свири сбор на старата бохема. Две дузини виртуози на твърдия саунд си спомниха славните времена на чашка. Идолите на няколко поколения като Личо Стоунса, Господин Господинов - Чоко, Георги Алаинов - Алаина, Стефан Костов - Тето, Ванко Филибето, Николай Балинов и компания обърнаха по няколко питиета и се отдадоха на спомени. Музикантите се зарекоха съвсем скоро да се върнат и на сцената.
Президентът Петър Стоянов уважи някогашните си любимци. Именитият пловдивчанин, прословут ценител на твърдата музика, бе специален гост на срещата в заведението "Гастро Кинг".
"Бяхме луди глави и невероятни музиканти. Когато в Пловдив опъвахме жиците, запленени от "Ролинг Стоунс", "Бийтълс" и "Дийп Пърпъл", софиянци не можеха да ни понасят. И до бой сме стигали. Столичните инструменталисти бяха подвластни на гръко-македонското звучене, налагано от композиторите Тончо Русев, Морис Аладжем и Ангел Андреев", разказва саксофонистът Господин Господинов - Чоко. Той е един от първите герои на пловдивската рок сцена.
Сега съжалява, че не се е възползват от възможността да заживее в чужбина.
"Навремето бяхме конкуренти и благородно си съперничехме. Карали сме се за музика и жени. Но въпреки това запазихме приятелството си през годините. И днес можем да седнем на една маса", обърна се към колегите си Алаина, който бе и домакин на купона. Музикантите си обещаха да направят срещите традиция, за да върнат духа на старата бохема. Разбраха се да се съберат в нова мега група и отново да опънат жиците. А защо не и да запишат албум с най-добрите си парчета.
Чоко търка наровете на 16 заради концерт
Чоко е роден през 1956 година в Стара Загора. Почти не помни баща си, който умира, когато е едва 2-годишен. Отглежда го дядо му - участник в Балканската война, раняван в Одрин, останал инвалид, но награден с ордени и медали. По музиката пък го запалва братовчедка на майка му, възпитаник на Ленинградската консерватория. Тя му дава първите уроци по пиано, а дядо му купува първия саксофон.
"Бил съм 10-годишен, когато чух за първи път Литъл Ричард. Казах си: Какво е това чудо. Страшна работа. Започнах да имитирам някои песни, но нямах магнетофон, нямаше къде да ги слушам", спомня си рокаджията. Първата група я прави на 16 години заедно със Станчо Томангелов, Димитър Георгиев - Перо, Иван Бучев. Впоследствие милицията ликвидира и тримата. Станчо е първият човек в България, който започна да свири "Бийтълс", много преди Бъндараците.
"Каниха ни да свирим по ученически забави. Веднъж ни викнаха на войнишко уволнение на езерото в Стара Загора. Имаше 200-300 войници с гаджетата си. Около 10 часа идва възрастен човек в костюм и нарежда веднага да спрем музиката. Ние, още хлапета по на 16 години, естествено отказваме. Станчо извика на микрофона: Изхвърлете го! И човекът изчезна. Оказа се, че той бил директор по изкуство и култура към Окръжния съвет. Веднага го потърсихме и го намерихме целия мокър от пот, спомня си Чоко. Заради тази случка на следващата сутрин пред дома му спира камионетка с надпис "Милиция". Вътре вече са Станчо, Перо и Иван. Принуждават и Чоко да се качи. Томангелов, който вече е пълнолетен, влиза в Старозагорския затвор, останалите - в затвора за малолетни в Бойчиновци. "Там беше зверилник - побоища, кървища. Нямаше бани. През нощта се къпехме в реката. Няма да забравя как надзирателят удари в главата едно хлапе пред мен и то падна и умря", разказва музикантът. От този ад ги спасява фактът, че дядо му е герой от Балканската война и е бил в една рота с министъра на правосъдието тогава Петър Панчев. После саксофонистът идва в Пловдив. Запознава се с Личо Стоунса, Стефан Костов, Георги Алаинов.
"Имаше държавни поръчки за университетите в Източна Европа. И заедно с един пианист от Плевен - Даниел Гергов, решиха да ни изпратят да учим в ГДР. Как ме изтърваха тогава, не знам", все още се чуди Чоко.
В Германия се влюбва в една от най-добрите певици на бившата ГДР - Юта Фрайтаг, и им се ражда син - Маркус. След като приключва обучението, се връща у нас, за да си уреди документите за сключване на граждански брак. Оказва се обаче, че не го пускат да се върне обратно. В продължение на шест години е без паспорт и Юта води малкия на гости у нас. В един момент милицията решава, че детето трябва да остане в България, защото е наполовина българин. Примата на родната естрада Лили Иванова обаче успява по някакъв начин да изведе от страната Юта и сина им чрез връзките си.
По-късно благодарение на свой съученик, чийто баща е партизанин в отряда на Чочоолу, Чоко е пуснат в чужбина. Така през 1981 г. излиза на 18-месечно турне и обикаля Източна Германия, Дания, Норвегия, Финландия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
