Шон Ленън: Не съм мързеливецът на Джон и Йоко

Шон Ленън: Не съм мързеливецът на Джон и Йоко | StandartNews.com

Татко ме научи да плувам и да си служа с нож и вилица, казва музикантът, продуцент и актьор

Шон Ленън е роден на 9 октомври 1975-а. На същия ден Джон навършва 35 и синът идва като своеобразен подарък от Йоко Оно. Наследникът е само на пет, когато Джон Ленън е застрелян в Ню Йорк. Синът, чийто кръщелник е Елтън Джон, никога не празнува рождения си ден, а го посвещава на баща си. Той казва, че за него животът започва отново всеки ден. Артистичен, любопитен и настроен приключенски - както някога беше неговият баща.

След като през миналия октомври Шон издаде албум с групата си, сега работят по нов проект, наречен Moonlandingz. Предвидено е дискът да излезе през октомври, отново с лейбъла на Ленън и приятелката му Шарлот Мюл - Chimera Music.
От наследниците на "Бийтълс" Шон е с най-успешна кариера. През предходното десетилетие записа три успешни албума и работи по проекти с Моби, Soulfly, Мариан Фейтфул и майка си. Изявява се като актьор и филмов продуцент. В комедията "Алтер его" от 2012-а дори е в главната роля.

"Хората виждат в мен само разглезения мързелив син на Джон и Йоко. Но това е далеч от истината", изплака в интервю за "Гардиън" Ленън син - защитник и на околната среда.

- Шон, през октомври навършвате 40. На толкова беше баща ви, когато го убиха. Правили ли си някаква равносметка?
- Твърдят, че животът започва на 40. А големият Ленън има песен, в която се казва, че възрастта е "просто състояние на ума". Остаряването напомня, че времето ни на тази земя е ограничено. Когато си на 20 или на 30, понятието време ти звучи абстрактно. С наближаването на "попрището жизнено средата" все по-малко мисля за това какви са очакванията към мен. Интересува ме по-скоро посоката на живота ми и изкуството, което ще предложа на света. Вече

нямам време за губене

А това ме вдъхновява и превръща почти в работохолик.

- Какво още има в дългия списък от проекти, с които се занимавате?
- Пиша музика за моята и на Мюл група, нови песни за соловия ми албум - след почти близо десетилетие пауза. Работя по диска на майка ми, който трябва да излезе през януари, създавам и филмова музика. Режисирам документалистика, с която ще популяризирам някои от моите приятели, артисти в Ню Йорк. Отстрани може да изглежда, че ангажиментите ми са прекалено много. Не го правя, за да избивам комплекси заради славното ми семейство. Занимавам се само с неща, които ме правят щастлив, и се чувствам добре в собствената си кожа!

Така отговарям на критиците, които - без значение какво правя, ме виждат като разглезения мързеливец на Джон и Йоко. Бях изненадан, че тези настроения остават и просто го приех. Опитвам се да се овладея, но понякога мислите сами нахлуват в главата ми. Особено, когато се чудя какъв би бил животът, ако баща ми беше жив днес. Безкрайно съжалявам, че не получих възможността да общувам като възрастен с него. Много хора мислят, че не го помня, но това не е така. Той ме научи да плувам, да използвам нож и вилица. Често ми разказваше за Англия и мечтаехме някой ден заедно да идем в Ливърпул.

- Опитвали ли сте някога да издавате музика под псевдоним?
- Имаше моменти в миналото, когато някои хора ме съветваха да работя под псевдоним и да видим какво ще стане. Може би това беше обещаващ начин да бъда по-лесно оценен, но не го направих. Аз съм издънка на Джон Ленън.

Поех си кръста да успявам по трудния начин

Би било неуважение към баща ми, семейството и мен да работя под чуждо име. Не бих се гордял със себе си, ако постъпех така. Да се крия е последното нещо, което бих направил. Поддържам активно публично присъствие в социалните мрежи, споделям неща от живота си в Инстаграм и Туитър.

- Кой от двама ви с Йоко Оно е по-голям работохолик?
- О, определено тя е като работен кон - художник, музикант и активист още от 80-те. Всяка сутрин става в 7, има стриктен график и много държи на точността. Праща на сътрудниците от 5 до 10 мейла един след друг. Не й ли отговорят на момента, веднага пита: "Какво става, нещо не е наред ли, добре ли си?"

- Музиката на "Бийтълс" все още има милиони фенове по света. Вие имате ли любими техни песни?
- Не бих могъл да откроя една или друга, обичам цялата им музика. Все пак най-много харесвам нещата им, правени между "Revolver" и "Magical Mystery Tour". Силни, сложни и пищни шедьоври. Обичам песни като "А Day in the Life", "Tomorrow Never Knows", но не са ми любими извън контекста на определен момент. По същия начин чувствам и цветовете - нямам фаворит. Моят любим период от "Бийтълс" е, който започва с "Revolver". Те наистина рушат границите и дават път на новаторското писане на песни.

- Преди доста години казахте, че рокендролът умира. Защо става така?
- Защото изгуби социалната почва, която му даваше живот. Той се роди като музика на протеста, която подхранваше младежкия антиконформизъм. Днешната младеж е коренно различна, по-прагматична, по-гъвкава, приспособяваща се по-добре към обществените реалности. На нея не й трябват напомняния, че историческото й предназначение е да отправи предизвикателство на този несправедлив свят. Тя вече е разбрала, че

светът не може да се промени

с помощта на музиката. Съответно и тези, на които им се струва, че пишат музика в стил "рок", са много по-загрижени за естетиката на жанра, отколкото за неговата етика. Някога имаше един жанр "прогресивен рок". Е, всъщност рокът отдавна регресира - затвори се в най-сполучливите си форми и не иска да върви напред.

- А каква музика пишете вие?
- Главната ми мотивация е песните да са красиви. Не се опитвам да изобретя жанра отново.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай