Невъзможното е по-сладко, казва оперната дива, покорила световните сцени
Христина Ангелакова, изпяла по световните сцени най-големите арии за мецосопрано през втората половина на ХХ век, празнува юбилей. Страхотната дама, чиито талант и железен характер будят преклонение и респект из класическата гилдия и меломаните из цяла Европа, е родена на 29 октомври в Исперих. Семейството се мести в Шумен, а по-късно красивото момиче завършва Музикалната академия в София при професор Сима Иванова и "Санта Чечилия" в Рим. Специализира във Венеция и в центъра за усъвършенстване на млади певци към "Ла Скала" при световноизвестната певица Джина Чиня. Кариерата й започва щастливо - с тригодишен договор в Меката на белкантото в Милано, където дебютира като Улрика в "Бал с маски". Получава овациите на корифеите и на публиката като Йокаста от "Едип цар", Адалджиза от "Норма", Леонора от "Фаворитката", Елизабет от "Мария Стюарт"... Концертира из Италия с прочутия оркестър "Виртуози ди Рома". Вае таланта и работохолизма си с най-големите диригенти и режисьори от 70-те години - Mадерна, Гавацени, Бартолет, Питър Маг, Меноти, Зануси. От 1976-а Христина е солист на софийската опера, където блести като Амнерис, Азучена, Кармен, Сантуца, Графинята и Полина от "Дама Пика", Марфа от "Борис Годунов", Ахросимова от "Война и мир", в "Хан Крум" от Александър Йосифов, "Хан Аспарух" от Александър Райчев, в "Саламбо" на Веселин Стоянов. Гастроли я отвеждат в Милано, Рим, Берлин, Мюнхен, Будапеща, Дюселдорф, Лиеж, Лайпциг, Болоня, Палермо, Равена, Москва, Руан, Атина... Продължава и концертите с най-елитните симфонични формации, записва за РАИ, БНР, БНТ, "Балкантон". От 2001 до 2004 година Ангелакова е първата жена директор на Националната опера и балет. През следващите четири години като председател на едноименната фондация дирижира някои от най-значимите събития в културния афиш на столицата. Режисира "Така правят всички" от Моцарт във Велико Търново. От 2012 година е артистичен директор на фестивала "Моцартови празници" в Правец. Доцент на Академията в София, горд притежател на титлата "Комендаторе" на Италия за изключителни заслуги към културата на Ботуша. Нейният неписан девиз е: "Правя всичко с любов - към изкуството и хората".
Свири на цигулка в Шумен, омъжва се на танкер в Генуа
Майката на Христина, сестра в хирургията, е от Шумен, а баща й, който завършва право в Белград, е от Гоце Делчев, като родът му идва от Кавала и Драма. Формално нямат нищо общо с музиката, но пеят прекрасно - Добринка получава роля в местната оперета "Шибил", а мъжът й винаги е мечтал да свири. Те се установяват в Исперих, а по-късно в Шумен - истинско средище на интелектуалци, настроени възрожденски. Там бъдещата прима хваща за първи път цигулката - носи й я Любен, братът на Панчо Владигеров. След като родителите се убеждават, че дъщеря им е наистина кадърна и има глас, повече не й предлагат да кандидатства нещо по-"стабилно", а се качват във влака за София. Все пак Ангелакова отива и на изпита по физика в Софийския университет, тъй като няма проблем с формулите. Разбира се, страстта към музиката е без конкуренция. След почти петилетка с дипломата от Консерваторията в чантата, 50 долара в джоба и люти чушки за късмет, Христина акостира в Рим, където учи в "Санта Чечилия". После заминава да се доусъвършенства в "Ла скала". Стипендията й обаче е символична, така че започва да гледа деца, за да си плаща наема. Съдбата чука на вратата, когато румънката, която пее в "Едип цар" и "Бал с маски", се разболява и викат българката да я замести. Христина излиза на сцената със самия Пласидо Доминго и високорейтинговата туркиня Лейла Генчер. Така стартира шествието й под международните прожектори - възхищението я съпътства навсякъде, носталгията - също. Пее с Мария Калас, Лучано Павароти, Пласидо Доминго, Пиеро Капучили, Хосе Карерас, Монсерат Кабайе, Ренато Брузон, Хуан Понс, Катя Ричарели, Франко Корели.
Историята й с Красимир Дачев е като сюжет от романтична комедия с неочакван край. След като през 1975-а печели поредния конкурс, Людмила Живкова й казва: "Няма нужда да спите по хотелите на София" и й дава апартамент в блока на културните дейци в Лозенец. Така Христина става съседка с Минчо Минчев и Димо Димов, с Константин Коцев и Невена Коканова... Над нея живее цигуларят Владко Титов. Майка му е много загрижена за хубавата певица, която вече гони 30, а си няма годеник. Една прекрасна вечер Влади води на гости - в онази епоха без предупреждение - своя приятел Краси. Той й оправя грамофона, но не пропуска да я покани на среща. След няколко посещения на кино и ресторанти Ангелакова заминава за Модена, където има представления на "Весталката". Кани Дачев на гости по Нова година. Двамата не са от най-големите привърженици на протокола - женят се на танкера "Огоста" в пристанището на Генуа. Точно тогава Христина пее там в "Хованщина" с Никола Гюзелев и няма време за никакви многолюдни церемонии. Но моряците постилат пред младоженците червен килим, а капитанът слага халките им. Кум е партийният секретар, а вечерта има парти в клуб на брега. Новоизпечените съпрузи имат хармония в повечето от сферите на динамичното си битие - представителни, образовани, магнетични, гонещи успеха с висока цена, с пиперливо чувство за хумор, любители на високите скорости на пътя и в живота... Винаги са център на вниманието: тя - абсолютна международна знаменитост, той - проспериращ юрист. Краси, който е бивш републикански шампион на висок скок, е и страхотен танцьор. Заедно са в продължение на 10 години. 1989-а се оказва "време разделно" не само за нацията. (Сред мъчителните напъни на така наречения преход звездата понякога съжалява, че не е приела някое от предложенията да остане на Запад).
Тежка катастрофа я сваля за кратко от сцената
Христина преживява тежка катастрофа във Франция, където е на поредното турне. Тя е най-тежко пострадала от всички в автобуса - със счупена глава, гръдна кост, прешлени... 10 дни лежи в реанимацията, а после остава за месец в парижката болница. Инвестира цялата си воля и енергия и в най-малкото движение. Заради засегнат нерв ходи трудно - дори не успява да слезе сама от самолета в София. Малко след това се разделят с Дачев. Христина - заради пословично високата си летва - не се омъжва втори път. Но както казва самата тя, никога не се прави на Кармен. Отдава се тотално на музикални и социални акции. Темпераментът й не познава почивен ден - винаги прелива от идеи и мотивация. Разочарова ли се, бързо се изправя - рядко се лъже в хората, интуицията й за личности и спектакли е без грешка. Ненавижда непочтените и ги държи далеч от себе си. Умерената й с годините суета по-скоро прелива в самоирония.
Дъщеря й Русана, която дълги години тренира баскетбол, има дипломи за финансист и работи в холдинга на баща си. Оперната дива се шегува, че тъкмо тя е царицата на точните науки в семейството, а известният бизнесмен е фен на историята, географията и литературата.
Христина става директор на Софийската опера - защото е пословичен перфекционист и работохолик. Но - за жалост на нейните почитатели - постепенно спира да пее. При това - не само заради конфликт на интереси. Дамата никак не долюбва компромисите, а още по-малко - мисълта, че някой може да ограничи свободата й. Но като истински Скорпион с инат, постоянство и упоритост постига възможното, а още по-често - и невъзможното.
Играят на автоматите в Монте Карло с Гена
Христина е близка приятелка с Гена Димитрова, която винаги е била твърде сдържана в отношенията си с колегите. Двете се обичат още от Консерваторията, а после са заедно и в Милано. "Тя беше велика. В света нямаше много гласове като нейния", категорична е Ангелакова. Двете пеят заедно в Монте Карло - в "Бал с маски". Често играят на автоматите и печелят. Гена, която е фанатичен фен на нумерологията и звездите, понякога прави хороскопи на дружката си. Христина рядко говори дали вярва на предсказания, но винаги е била истинска светска дама. Преди години дори дефилира в благотворително ревю като модел на Даря Манченко, Йорданка Чернаева и Дора Момекова - излиза на подиума с Татяна Лолова, Мартина Вачкова, Анахид Тачева.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
