На Кенсингтънския камък в Минесота намират руни на 7 века
В един есенен ден на 1897 г. фермерът от щата Минесота Олаф Оман излиза на работа заедно с десетгодишния си син Едуард. Целта му е да извади от земята няколко стари пъна. При поредното дърво двамата виждат, че корените обхващат огромен правоъгълен камък. След като го освобождават, те забелязват по повърхността редове издълбани странни знаци. Това заинтригува Олаф и той отнася каменния блок в близкото селце Кенсингтън, макар теглото му да надхвърля 90 кг. Тук са основно изселници от Скандинавия, но никой не разбира написаното. Някой изказва идея, че става дума за старогръцки език и затова изпращат камъка в Минеаполиския университет. Там познавачът на скандинавската писменост Олаус Бреди познава в знаците древни руни и ги разчита:
"Ние сме 8 готи (шведи - б. а.) и 22 норвежци и сме участници в разузнавателното плаване от Винланд на запад. Десет човека от отряда останаха край морето, за да пазят корабите ни на 14 дни път от този остров. Ние спряхме на две шхери (архипелази от малки островчета - б. а.) на ден път от този остров. Ние отидохме за един ден да ловим риба. После се върнахме и намерихме десетимата наши хора окървавени и мъртви. Аве Мария, избави ни от злото. Година 1362."
Първото заключение на Бреди е, че това е фалшификат. Същото е мнението на учените от Северозападния университет в Чикаго и на скандинавските лингвисти и археолози, видели надписа. По представите на онова време никой преди Колумб не можел да стигне Америка, камо ли да пътешества из Минесота в северозападните централни части на САЩ. Затова от Университета връщат находката на Олаф Оман, който използва камъка за праг пред вратата на къщата си.
Именно така го заварва ученият Ялмар Холанд през 1907 г. Кой е този ентусиаст, опълчил се срещу общото мнение? Роден е в селището Хьоланд на норвежката провинция Акерхус през 1872 г. По това време скандинавската страна е много бедна. Майката на Холанд умира рано, а баща му губи имота си, когато той е на десетина години. По тази причина през 1884 г. семейството се качва на кораба "Исландия" и емигрира в САЩ. През 1898 г. младежът получава бакалавърска степен в Университета в Уисконсин, а на другата година вече е магистър.
От детството си Холанд вярва, че скандинавците са открили Америка много преди Христофор Колумб. Научавайки за надписа, той заминава за Кенсингтън
и го откупува от Олаф Оман за смешната сума от 10 долара
В следващите години се посвещава изцяло на него. Първо изследва годишните кръгове на отсечените пънове и разбира, че дърветата са на около 40 години. А първите заселници на Кенсингтън идват едва през 1858 г. и явно камъкът се е намирал там преди.
През 1932 г. той публикува резултатите от работата си, които са смели и трудно приемливи за тези години. Днес вече със сигурност се знае, че викингите на Лейв Ериксон са стигнали Америка и са плавали край бреговете на Хъдзъновия залив още през Х-ХI в. Но в първата половина на ХХ в. се смята, че до Колумб Северна Америка е населена само с индианци и ескимоси. Холанд обаче обикаля Великите езера и открива десетки камъни, служещи за привързване на викингските кораби. В 1930 г. на брега на езерото Латок е намерен железен крик, ползван от скандинавците, през 1940 г. край Детройт Лейк - норвежко огниво, а през 1940 г. пак в една от фермите на Минесота - ръкохватка от скандинавски меч от XIV в.
Но главното доказателство се появява в древните ръкописи. Според тях през 1355 г. норвежкият крал Магнус Ериксон е организирал морска експедиция на запад под началството на Паул Кнутсон от Онархайм. Изворите не разказват нищо за резултата, но се знае, че се връщат малцина и то 9 години след началото на похода. В него освен норвежци, участват и шведи. Учените предполагат, че те имат по-висока грамотност и са познавали древното руническо писмо.
Кенсингтънският камък съвпада като дата с времето на експедицията на Кнутсон. Съгласно надписа десетима са загинали от вражеско нападение, очевидно от местните индианци. Останалите се установяват там, правейки набези във вътрешността на континента. Вероятно един от тези отряди не се връща, а другите го чакат, което обяснява деветгодишното отсъствие. Що се отнася до използването на руните, то скандинавците ги употребяват до късно, отбелязвайки важни събития.
Холанд изказва интересна идея за изчезналия отряд. При изворите на Мисисипи обитава индианското племе мандани, което отдавна привлича интереса на етнолозите. Те рязко се отличават от останалите червенокожи по външен вид и обичаи.
Всеки пети от тях има бяла кожа и светлосини очи
Срещат се и съвсем руси хора. Манданите не са номади и живеят в селища, наподобяващи на някогашните северноевропейски села.
Въпреки доказателствата на Холанд, остават доста скептици. Те не могат да си обяснят как при такива обстоятелства воините от групата си позволяват направянето на толкова дълъг текст. При все това на 11 март 1948 г. Кенингтънският камък тържествено е пренесен в залите на Националния музей във Вашингтон. А извършеното с модерни методи изследване през 1998 г. показва, че по степента на изветряване на издълбаните букви надписът е на 500-600 години. Освен това геолозите са категорични, че камъкът е престоял в земята най-малко половин век. Така при сегашното развитие на науката паметникът отново е обявен за автентичен.
Ялмар Холанд умира през 1963 г. Освен със средновековните норвежки походи, той се занимава с историята на скандинавската емиграция в САЩ. В една от последните си книги много цветно описва родния си край. Макар животът му да минава в Новия свят, норвежецът никога не забравя развълнуваното Северно море и обраслите с гъсти гори хълмове край фиордите.
Реконструкцията на маршрута
Изследвайки откритите камъни за привързване на корабите, Холанд възстановява пътя на северните воини. Той свързва с линии десетте пункта и проследява маршрута през днешния щат Минесота до река Мисисипи. Там данните за загадъчната експедиция рязко прекъсват, което подкрепя фактите от надписа.
Проблемът с датата
Противниците на автентичността на надписа изтъкват ползването на арабски цифри за обозначаване на годината. Норвежкият рунолог Есинг обаче смята, че в това няма нищо необичайно. Арабските цифри навлизат в Европа още в края на Х в., а от началото на ХII в. се използват в Скандинавия и Исландия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
