Дългият път на Дългия

Дългият път на Дългия  | StandartNews.com

Тайната на Трифонов е, че пази хората си по-добре от очите си

Да направиш два концерта, които да се изкупят за два дни и да продадат общо 80 000 места - това е по силите само на един човек. Слави Трифонов и "Ку-ку бенд" предизвикаха по-голям интерес от който и да било друг изпълнител - дори спектакълът на Роби Уилямс изглеждаше като камерно удоволствие в сравнение с мащаба на шоуто на "Васил Левски". За 25 години се смениха ужасно много моди, извъртяха се не един жадни за слава музиканти, изгряха куп нови жанрове, но единствено бендът и Дългия се задържаха стабилно на върха. Сред интелектуалците дори имаше известно сепване - как така 70 000 седят под дъжда, дошли от цялата страна да слушат Трифонов?

Интелектуалците от години подценяват и открито негодуват срещу Слави, наричайки музиката му "чалга". Каквато тя, разбира се, не е; и ако човек е решил да поеме ролята на морален съдник, не е сигурно, че разбира от музика.
Как Дългия се превърна в най-жадувания музикален ас? Едната версия е, че предлага кофти музика на кофти хора и поради съвпадението на първото с мнозинството на второто се случват и тези 70 000, дошли да го гледат от цялата страна на "Васил Левски".

Тази версия обаче е прекалено черно-бяла, а и доста неистинна - ако наистина "чалгата" продаваше, толкова народ трябваше да събират по стадионите и Преслава, Галена и Глория, а не да пеят в клубове пред 1000 души.

Истината е другаде. Трифонов постигна грандиозния си успех с правилните хора, към които имаше правилното отношение, и то години наред. Водещият например никога не е жалил пари за подопечните си - инвестира всичко спечелено още от 90-те в бенда, за да може да свирят с последни модели инструменти, микрофони, озвучаване. Събра първокласни музиканти, чийто имидж е напълно безпрекословен - ако някой иска да нарича Трифонов чалгар, трябва да нарече "чалгари" Евгени Димитров, Цветан Недялков, Годжи, Венко и другите. В известен смисъл Слави беше и изобщо първият истински голям продуцент в държавата - който за разлика от пишман капиталистите, чиято представа за бизнес е просто да изцедят срещу минимално възнаграждение максимален брой служители, владееше изкуството да инвестира в хората си и да ги пази.

А бендът му се отблагодари както подобава. Обработката на фолклора, която Маестрото извърши, по нищо не отстъпва на стореното от Горан Брегович и неговия оркестър за сватби и погребения. "Назад, назад, моме Калино", "Йовано, Йованке", "Катерино моме", прозвучаха в съвременна трактовка, която върна българите към едни от най-хубавите ни народни песни. Когато пък композират нови - "Сватба", "Темна ли е мъгла паднала", по нищо не може да се познае, че парчето не е автентичен фолклор. А ако някой се заслуша в солото на Цветан Недялков в "Кога зашумят буките", би трябвало да забележи, че Слаш не е особено далеч по майсторство от нашия китарист. Почти всяка песен, сътворена от бенда и Трифонов, се помни лесно и за дълго. А освен всичко Слави разполага и с прекрасен текстописец - Ивайло Вълчев, който сътвори текста на "Свети Георги" едва на 22 години, а е достатъчно човек да прочете "Един от многото", за да разсее съмненията си за каквото и да било "пошлост" в музиката на бенда.

Зад всичко това стои толкова много труд и професионализъм, колкото никой от критикуващите Трифонов не е способен да положи. Слави не е нито велик музикант, нито велик певец; но е човек, който през годините показа изумителна воля, постоянство и трудолюбие, които в момента му се отплащат. В страна, в която всяко чудо е за три дни, водещият навърши вече 25 години на върха в шоубизнеса.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай