Маршъл създава археологията на Индия

Маршъл създава археологията на Индия | StandartNews.com

Мохенджо-Даро е венец в кариерата на британеца

В 1902 г. премиерът на Британската империя лорд Кързън прави важно назначение. За главен директор на Археологическото управление на перлата в короната на кралицата, Индия, е назначен Джон Хюбърт Маршъл. Този забележителен човек е роден през 1876 г. в град Честър в семейството на адвоката Фредерик Маршъл. Получава отлично образование в колежите Даруич и Кингс в Кеймбридж. През 1898-1901 г. той се обучава в Британската школа в Атина и участва в първите си археологически разкопки. Тези проучвания не са къде да е, а на остров Крит и то в легендарната столица на минойците Кносос.

Заминавайки за Индия, Маршъл вече има стройна програма за опазване на нейната велика култура. Той пръв въвежда идеята за каталогизация и консервация на древните монументални паметници и артефакти като храмове, скулптура, живописни произведения. Англичанинът е особено стриктен относно тяхното опазване. Неговите четири принципа и днес са закони при съхраняването на културното наследство. Това са:

1. Хипотетичната реставрация е оправдана единствено, ако сградата е застрашена.
2. Трябва да се пази всеки оригинален детайл.
3. Реконструкция от дялан камък, дърворезба и живопис се прави само ако художниците могат да постигнат качеството на старите майстори.
4. В никакъв случай не се допуска създаване на нови изображения.

Но най-големите постижения Маршъл прави в областта на археологическите проучвания. Благодарение на него индусите за пръв път са допуснати в изследването на собствената им страна. Преди всичко е отделено значително внимание на историческата област Гандахар, която днес се намира на територията на Пакистан. През 1913 г. са започнати разкопки в Таксила, продължили около 20 години. От земята са извадени хиляди находки, изложени в специален музей, основан от Маршъл през 1918 г. Следват будистките центрове Санчи и Сарнатх, а резултатите са публикувани в три тома. Венец на археологическите търсения на британеца обаче са разкопките на древните градове Харапа и Мохенджо-Даро, дали на света сведения за една изчезнала цивилизация.

Маршъл попада на уникалния Мохенджо-Даро или "Града на мъртвите" на езика синдхи през 1930 г. Сега той се намира в провинция Синд на Пакистан. Ученият следва бележките на индийския археолог Банарджи, открил го осем години по-рано. Започнатите от него мащабни разкопки дават невероятни резултати. Оказва се, че

градът възниква в 2600 г.пр.Хр., а е напуснат от жителите си девет века по-късно

По време на разцвета си Мохенджо-Даро е административен център на цялото поречие на Инд и едно от най-големите селища в Южна Азия. Според първоначалните виждания градът е гранична крепост на месопотамските култури, чийто съвременник наистина е. После обаче става ясно, че той не е споменат никъде в клинописните текстове на шумерите. Така на този етап от развитието на науката въпросът за идентификацията на тайнствената цивилизация в долината на река Инд още не е решен. Проблем е и финалът на живота в Мохенджо-Даро, тъй като няма данни за насилствено превземане и унищожение. Все пак надделява мнението, че градът е изоставен при арийското нашествие в този район.

Археологическите данни представят жителите му като носители на протоиндийска земеделска култура, тясно свързани с обитателите и на другия голям град - Харапа. Това са били миролюбиви хора, които не са се нуждаели от крепостни стени и дори от оръжие. Такива черти се свързват с кроткия нрав на древните индуси. За сметка на това представлявали великолепни архитекти и строители. Мохенджо-Даро се откроява от останалите центрове на Индската цивилизация с почти идеална планировка. Основен строителен материал са изпечените тухли. Местните майстори умеели да правят сложни напоителни съоръжения и водопроводи. Маршъл открива тук може би първите в света обществени тоалетни, както и истинска канализационна мрежа.

В периода на големия възход населението на Мохенджо-Даро достига 30-40 000 души. Широчината на градските улици често надхвърля 10 м. Сред различните постройки трябва да се отбележат огромното зърнохранилище, Големият басейн за ритуално измиване при култовите дейности с площ от 83 кв. м и т. нар. "цитадела", създадена вероятно за защита на населението от наводнения. Но далеч не всичко в селището още е изяснено, понеже за 4500 години нивото на река Инд се е вдигнало с цели 7 м.

Така долните квартали на града, където е живяло простолюдието, са под водата

и практически не са изследвани от археолозите. Това ще бъде дело на наследниците на Джон Маршъл.
Самият той ръководи като директор Археологическото управление на Индия до 1931 г. За заслугите си още през 1914 г. е посветен за рицар на Британската империя. През 1931-1936 г. е член на правителството на Индия, а в 1939 г. издава капиталния си труд "Мохенджо-Даро и Индската цивилизация". Умира на преклонна възраст през 1958 г.

Как замира Мохенджо-Даро?

Липсата на археологически данни за края на тайнствената култура поражда много и често невероятни хипотези. Като версии се сочат наводнения, пожари, падане на голям метеорит, изригване на вулкан, епидемии. В художествената литература се появява дори мнение за нашествие на извънземни.

 Първооткривателят Банарджи

Твърде интересна личност е и човекът, намерил Мохенджо-Даро. Археологът Банарджи изследва бенгалската писменост, средновековната индийска скулптура, както и монетите на своите предци. Пише поредица от трудове и учебници за университета в Калкута, като най-важна от тях е обемистата "История на Индия".

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай