Вече пет години комплексът "Глухите камъни" край любимешкото село Малко Градище е обект на интереса на археологическия екип на доц. д-р Георги Нехризов от БАН. Загадъчният комплекс е магнит и за туристите. Учените го сочат като втори Перперикон. Обектът е в трудно достъпна местност, в която се работи бавно и затова всичко, което излиза, е буквално по лъжичка, смятат археолозите. Но са убедени, че "Глухите камъни" тепърва ще разбулват мистерията си. Мястото е интересно с непрекъснатия си пласт от ранножелязната епоха до Средновековието.
Доц. Нехризов успя да намери и доказателства, че живот в този район е имало още през V-IV в. пр. Хр. Тракийският пласт находки е много добре съхранен. Запазени са и много артефакти от Средновековието. Има и пласт от ранната желязна епоха, който е от периода от ХI-VI в. пр. Хр. и е с над 2,5 м дебелина. "В България няма друг подобен обект с толкова дебел културен пласт", категоричен е Нехризов.
Многото изсечени скални гробници, олтари и култова керамика, а в последствие и откритата раннохристянска църква свидетелстват, че аурата на това място му е отреждала ролята на светилище през вековете.
На мястото, където е построена църквата, е съществувал тракийски култов обект. Църквата е съществувала 700 години в пряка връзка с древна скална гробница. При по-внимателно вглеждане в скалата и към входа на скалното помещение, се виждат улеи в камъка,които водят към нишата. Затова Георги Нехризов смята, че нишата е ползвана като баптистерий /кръщелня/. Заради тайнствените знаци, изсечени в скалите на все още неизвестни за нас тракийски божества, археолозите смятат, че " Глухите камъни" не са били мястото за живеене, а за религиозни ритуали. Жертвен олтар е сред най-ценните находки на д-р Нехризов. Става въпрос за извършване на обред, свързан с огън.
Въпреки трудния терен, ентусиазмът на туристите на секва. В подножието на върха, където са скалните гробници, наклонът е до 80 градуса и изкачването е изключително трудно. Стигнеш ли до върха обаче гледката е неповторима. Там е и щерната за раннохристиянската църква. До нея може да се качиш и по изгладени от времето стъпала в почти отвесна каменна стена.
Знак в скалата е загадка за учените
През лятото на 2011-та разкопките в "Глухите камъни" привлякоха любопитството и на един от най-големите капацитети по скалните релефи проф. Лин Роллер от Калифорнийския университет. Правила е проучвания в Анатолия и на други места в Турция, известни със скалните си находки, а край Любимец пристигна, за да помогне в разгадаването на скалните изсичания в "Глухите камъни".
Загадъчните трапецовидни скални ниши на траките са в изобилие в местността "Глухите камъни". Учените и до днес нямат обяснение за тяхното предназначение.
Преди няколко години екипът на Георги Нехризов откри изключително интересен знак в предверието на малка скална вдлъбнатина. Археологът го нарече "соларен", но все още няма обяснение за значението му. Нехризов е правил консултации с много учени, но не е открил съвпадение с други изображения.
Откриха дворец насред гората
Останки от огромна постройка, достойна за дворец според древните представи, откриха археолозите при разкопки в края на лятото на 2012-та година. От останките на сградата са разкрити само няколко квадратни метра, но дебелината на зида - почти метър, както и други детайли, дават основание да се предполага, че тя е широка поне още 10-15 метра. Вътрешните стени са били измазани, което също навява на мисълта, че сградата е била представителна. По откритите останки личи, че тя е имала още поне един етаж, от дърво, но той вероятно е изгорял. Най-интензивно постройката е била използвана през 5-6 век, смятат археолозите.
На другия обект в Глухите камъни, изследван това лято, също има многобройни артефакти. Открити са 18 монети, бронзов пръстен с камък, части от керамични съдове. Монета от елинския град Абдера, който се намирал до устието на р. Места, е от първата половина на IV в. пр. Хр. Открити са още дребни битови предмети от тракийската епоха - части от вретено, и накрайник от жезъл.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
