Древните знаци по стените са на 40 000 г., твърдят експерти
Изследователи правят за първи път каталог на рисунките в пещерата
Магурата е праисторическа библиотека, събрала знанието на хората от онова време. Галерията с рисунките изобилства със символи, което говори за наличието на абстрактна мисъл и навежда на разбирането, че в пещерата са записани различни познания, дори философски концепции. Това твърдят група местни изследователи. От години те проучват пещерата, убедени, че скалните изображения дават информация за нещо много повече от ежедневието на първобитните хора.
Ловните сцени, на които са изобразени хора с лъкове и животни и с които най-често се илюстрира уникалната праисторическа живопис в Магурата, всъщност са едва една десета от изображенията в пещерата, разказва Кирил Кирилов от археологическото дружество в Белоградчик. Далеч по-непознати са рисунките, които описват фазите на Луната, движението на Земята около Слънцето, разстоянието между Слънцето и Земята, както и развитието на ембриона в майчината утроба. Тук могат да се видят поредица от алхимични знаци и букви от поне десетина азбуки. И това нямаше да е толкова странно, ако местните изследователи не твърдят убедено, че пещерните рисунки са отпреди ... 40 хиляди години.
В същото време проучванията на археолозите датират първите рисунки от енеолита (каменно-медната епоха), които после са дообогатявани през раннобронзовата епоха - т.е. 4800-3600 г. преди новата ера. За това говорят откритите фрагменти от глинени съдове и оръдия на труда. Факт е обаче, че тази мистична пещера, определяна като светилище, и най-вече уникалните скални рисунки в нея, не са добре проучени от специалистите.
Неудовлетворени от работата на официалната наука, местното археологическо дружество в Белоградчик се захваща да опише в специален каталог всички рисунки в Магурата. Те са преброили общо 1031 отделни изображения. Идеята е чрез съставянето на цялостна карта те да бъдат разчетени и анализирани, както и да бъдат потърсени паралели с други скални рисунки по света. Това би дало по-голяма яснота за епохата, в която са направени магурските рисунки. Точно такава е и препоръката на двамата експерти от Националния музей и изследователски център Алтамира, Испания, които посетиха Магурата през октомври м.г. Те бяха поканени от министъра на културата за консултация по номинирането на магурските рисунки за вписване в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Испанските експерти препоръчаха именно изработването на каталог с подробно описание и картографиране на разположението на всяко от изображенията, необходими при подготовката на документите за номиниране и одобряване пред ЮНЕСКО.
Местните изследователи на Магурата обаче вече са открили аналог - плочица от слонова кост от пещера в долината Ач в Германия. Тя е с изображение на човешка фигура с вдигнати като венец над главата ръце - една от често срещаните рисунки в Магурата. Плочицата е на възраст 32 500 - 38 000 г. и се счита, че е пренесена с миграцията на кроманьонците от изток. При тази миграция първобитните хора преминават и през Балканския полуостров, преди да продължат на Запад. Това може да е основание да се счита, че част от рисунките в Магурата са на същата възраст.
Едни от най-популярните изображения в Магурата са на животни - малко над 10 на брой. Някои от тях са доста странни за нашите географски ширини. Една от рисунките е на жираф. "Всъщност жирафи са обитавали територията на Европа до преди 12 000 г., до когато е продължил последния ледников период", смята Кирилов. По време на ледниковия период големи количества вода са били заключени в ледници и поради тази причина нивото на световния океан и моретата е било по-ниско, а на мястото на Средиземно море е съществувала сухопътна връзка между континентите. Средиземно море е започнало да се образува с разтопяването на тези ледници, някъде преди 12-13 000 години. Наличието на жирафи, както и други странни животни показва, че рисунките са по-стари от 12 000 г., казва Кирилов. По подобен начин в пещерата Шове в Южна Франция, където са открити едни от най-старите праисторически рисунки в света на около 32 000 г., се виждат лъвове и носорози, наред с мамути, коне и мечки.
Предположенията на местните изследователи на Магурата са още по-интригуващи, когато се опитват да разчетат друго странно изображение - жираф и до него човешка фигура със същата височина. Това те тълкуват като опит древните обитатели на пещерата да се сравняват. "Хората тогава трябва да са били високи близо 3 и половина-4 метра, а такива са били атлантите, чиято цивилизация е изчезнала преди около 12 000 години", допуска Кирилов. Според него далеч по-загадъчни и съществени от ловните сцени са изображенията на мъжки и женски фигури с множество символи. Привидно сексуалните сцени, според Кирилов дават сведения и за нещо далеч по-важно - телесно и духовно посвещение на обикновения човек от по-висши същества. Изобразено е и върховното божество - Богинята Майка, както и сцени, които може да се тълкуват като прераждане. Сакрално място е и Слънчевата зала с изумителниаизображения на положението на Земята спрямо слънцето в различни периоди на годината. "Хората от онова време са знаели, че Земята обикаля около Слънцето обратно на часовниковата стрелка, което отговаря на действителността. Знаели са също, че през зимата тя е най-близо, а през лятото се намира най-далече - това е удивително!", възкликва Кирилов.
На пръв поглед всички 1031 рисунки са привиден хаос, но описването им в цялостна карта дава възможност да се систематизират, да се обединят в смислови групи и да се четат, така както четем книга. Записите от Магурата показват високи познания на първобитните хора. Една от хипотезите е, че това познание и вдъхновението то бъде изобразено е дошло от външен за хората източник - Бог или извънземни пришълци.
Загадка според Кирилов е как 26 знака в Магурата изглеждат като първообрази на букви от кирилицата. Според неговото собствено проучване в Магура съществува сложна система за представяне на числа с точки и черти. Той разчита изображения, които показват колко дни продължава една година, месец, седмица.
Може да бъдат намерени много паралели между записа в Магурата и философски концепции, които използваме в съвременния свят, казва Кирилов. Затова според него е необходимо да се привлече по-сериозен интерес за едно, качествено ново равнище за изследване на рисунките и тяхното влияние върху човечеството.
Знаците са разказ, дописван хилядолетия
Рисунките от пещера Магура се делят най-малко на две основни възрасти, като това се познава по степента им на изпъкналост от стената. Скалата е варовик, който с времето се изветрява. В Галерията с рисунките това става много по-бавно отколкото на открито заради липсата на въздушни течения и на течаща вода. Това е най-сухото място в пещерата.
Малко повече от 100 рисунки - 10% от всички в галерията, са изпъкнали от стената, като в някои случаи изпъкването достига до 1 см. Причината за това е, че прилепно гуано, с което са рисували праисторическите хора, запечатва стената точно под рисунката, докато околната, незащитена скала, макар и бавно, ерозира. Колко хилядолетия би трябвало да минат, за да се получи изпъкналост от 1 см на стената при тази изключително ниска скорост на ерозионните процеси на това място в пещерата? Тук Кирилов цитира предположения на специалистът по криптография Стефан Гайд, че става дума за период от 40 000 до 100 000 г.
Останалите 90% от рисунките са плоски, което означава, че са правени в много отдалечени във времето периоди. В стила на рисуване обаче има почти пълно сходство с използване на едни и същи елементи. Това дава основание на изследователите от местното археологическо дружество да смятат, че рисунките от Магура са един цялостен и непрекъснат разказ, без значение, че той е започнат хиляди години преди да бъде завършен. Как е възможно една мисъл да бъде започната в някакъв момент и след хилядолетия да бъде завършена така, сякаш никакво време не е минало? Кирилов посочва две хипотези. Едната е, че чрез тези рисунки, древните хора предават познание, дадено им от външен източник, който започва разказа си, прекъсва го по някаква причина и хиляди години по-късно довършва разказа си. Другата хипотеза е, че хората са изоставили Балканите за дълъг период от време, но са си тръгнали от тук със знанията си и по-късно са се върнали и са довършили разказа. От какво са избягали хората от Балканите? Преди около 39 000 г. изригва особено мощен вулкан на юг от Сицилия, който покрива Централна и Източна Европа с над един метър пепел. Възможно е да са бягали от това бедствие.
Още гадаят как са си светили
Няколко ниши и малки ръкави в Галерията с рисунките, отделени и скрити от основния посетителски поток, озадачават изследователите. За разлика от опушените тавани над повечето места с рисунки в галерията техните сводове са чисти и бели, въпреки че и там има изображения.
Опушените тавани би трябвало да показват, че художниците са си светели с помощта на факли или нещо подобно. За факлите древните хора са използвали различни масла, които горят. При изгарянето си маслата и смолите отделят значителни количества сажди, които се отлагат по таваните и могат да останат там с хилядолетия, тъй като представляват водород, който не се разлага.
Според мен факлите са използвани по-късно при разчитането на рисунките, а не при тяхното създаване, допуска Кирил Кирилов. Той мисли така именно заради местата над отделни групи рисунки, където опушвания не се забелязват. Както не се забелязват и при навлизането в галерията с рисунките - първите 40 метра от нея не съдържат изображения и там таванът е чист. Обяснението е, че в миналото хората с факлите са преминавали по-бързо, а и височината на галерията там е около 4 метра. Над първите рисунки обаче таванът е съвсем черен, това са най-популярните ловни сцени. Ако "художниците" не са използвали факли, с какво са си светели, докато рисуват? Възможно ли е рисунките от Магурата да са правени с употребата на недимящи източници на светлина и първоначално таванът е бил чист над всички рисунки? Вероятно обитателите по тези места са притежавали по-високотехнологични осветителни средства от факлите, с които са си служили векове, и дори хилядолетия по-късно тези, които са разчитали рисунките им, смята Кирилов.
Чудовището от Рабишкото езеро
Съвсем близо до Магурата е Рабишкото езеро - единственото текстонско в страната. Произхода си дължи на разместване на земни пластове, при която се оформя котловина, която се запълва с вода. Дълбочината му е до 40 м. В миналото обаче местното население е вярвало, че то е бездънно. Една местна история разказва за овчар, който изпуснал гегата си в езерото и тя се появила по-късно в Тимок. Днес това може да се обясни с подземни реки, които свързват езерото с други водни басейни. Подводна река може би свързва и Магурата с Рабишкото езеро. Легендата за него е, че е обитавано от чудовище с глава на бик. Най-разпространената легенда е, че Раби (както местните наричат чудовището) е дете на огромен змей, който е бил затрупан в една от залите на Магурата - Срутището. Според предания, записани преди 160 г. в книгата Българска етнография, пещерният змей взимал хората от местната общност, обучавал ги и след това ги връщал да предадат наученото. Подобна легенда изследователите от археологическото дружество в Белоградчик откриват в далечна Австралия, югоизточното й крайбрежие, където аборигените вярвали в човека гущер, който живее в пещера и излиза да помага на хората при нужда. Наричали го ... Магуар. Сходството с името на пещерата е много загадъчно.
Та според нашата легенда след смъртта на змея, Раби се преселил в езерото и оттогава хората наоколо понякога чуват неговия рев нощем. Тогава Водният бик излиза на лов за едри домашни животни или да си прибере кървавия данък - най-красивата девойка от селото. Легендата продължава - Раби се влюбил в една от тях, оженил се за нея и досега живеят в езерото.
Рабишкото езеро е изключителна природна аномалия. То почти няма водосборен басейн и е безотточно. При положение, че тази вода е неподвижна и застояла, според логиката би трябвало да се превърне в миризливо блато. Само че не е така. Водата му е сладка, бистра, с чудесен вкус, без мирис. Друго чудо на езерото е, че горните му пластове са топли, докато слизайки по-надълбоко, водите стават ледени.
От енциклопедията
Магурата се намира до с. Рабиша, на 25 км северозападно от Белоградчик. Тя е една от най-големите български пещери. Площта на пода се изчислява на над 28 600 кв. м, а кубатурата на над 65 535 куб. м. Пещерата има няколко входа, като най-големият, висок 2.80 м и широк 6 м, е в южния склон на могилата. Изходът води до Рабишкото езеро, единственото тектонско езеро в страната.
Първите следи от човешко присъствие в пещерата датират от преди 12 хиляди години. В проучения културен пласт се разграничават няколко наслоени селища - останки от жилища, огнища, пещи, оръдия от камък, кости, метал, керамика. Открити са кости на пещерна мечка, пещерна хиена, див кон, говедо, елен, сърна и др.
Бисерът на пещерата без съмнение са уникалните скални рисунки. Според специалистите те са на поне 7000 г. Изобразени са сакрални и ловни сцени. Слънчевият годишен календар от късния енеолит с добавки през раннобронзовата епоха изненадват с голямата си точност и прецизност.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
