22:05 ч.

27.08.16

8 мин.

4056

1

0
Духът на Херострат вилнее 25 века

Тютюневите складове в Пловдив пламнаха точно 26 години и 6 дни след Партийния дом в София


Точно преди седмица - на 20 август, избухна големият пожар в Пловдив, който изпепели емблематични за града сгради на някогашните тютюневи складове. Три от тях бяха паметници на културата, две са дарение на Пловдив от благодетеля Димитър Кудоглу.


Огненият ад, който пловдивчани дълго ще помнят, почти съвпадна с една печална годишнина, която отбелязахме вчера - на 26 август 1990 г. пламна Партийният дом В София.


Поглед назад към историята показва, че стихията на огъня често е използвана за различни цели - демонстрация на власт, разчистване на сметки, политически натиск, прикриване на следи, икономически интереси.


"Срещу огън, вода и тълпа не се върви", съветва шахът сина си в едно от "Персийските писма" на Монтескьо. А палежите винаги са били най-лесното и евтино средство за осъществяване на дадена цел. Но огънят крие и магия, която може да овладее съзнанието и да доведе до лудост - състояние, известно на медицината като пиромания.


Храмът на Артемида в Ефес - жертва на честолюбие


Първият зъл гений на огъня, превърнал се през вековете в нарицателно, е Херострат от Ефес. На 21 юли 356 г. той изгаря Храма на Артемида в родния си град. По-късно признал, че причината за палежа е желанието му следващите поколения да запомнят името му. Наказали го със смърт и освен това направили всичко възможно да бъде забравен. За тази цел наели глашатаи, които в продължение на десетилетия пътували из цяла Гърция и обявявали следните разпореждания: "Не смейте да помните името на безумния Херострат, изгорил храма на богинята Артемида от честолюбие!". Но неговият съвременник, древногръцкият историк Теопомп, не успял да издържи на изкушението да запалиш е в аналите историята за пожара. Така Херострат постигнал целта си - името му се помни, макар и покрито с позорна слава. Оттук идва изразът "Херостратова слава", който означава известност за човек, прославил се чрез разрушаване, и най-вече подпалване на нещо.
От тогава и до ден днешен при всеки по-голям пожар винаги се подозира, че той е резултат на умишлено действие, преследващо някаква умисъл - било политическа, било чисто финансова.


Нерон си разчистил сметките с християните


Огънят, погълнал древния Рим, завинаги е белязал с позорно петно и император Нерон. Пожарът, избухнал в нощта на 18 срещу 19 юли 64 г., опустошава 11 от 14-те района на града.


Първи пламват магазините, разположени югоизточно от Големия цирк. До сутринта пламъците обхващат по-голямата част от града. Нерон по това време не е в града - няколко дни по-рано напуска Рим, за да отдъхва в Анций (днешния Анцио).
Гай Светоний твърди, че инициатор на пожара е самият император. Очевидци са забелязали подпалвачите с факли. Отсъствието на Нерон обаче противоречи на твърденията на негови противници, че той наблюдавал пожара, свирейки на арфа и рецитирайки откъса от "Илиада", посветен на гибелта на Троя.


Съвременните историци са по-склонни да вярват на описанието на събитията, дадено от друг римски хронист - Тацит, който е бил дете по това време, но е очевидец на пожара. По неговите думи, Нерон незабавно се отправил към Рим и за своя сметка организирал спасителни групи за града и хората. Императорът заповядал да отворят вратите на дворците за бездомните хора и взел мерки, за да осигури снабдяването на града с храна и вода с цел спасяване на оцелелите и предотвратяване на епидемии.


А още докато градът горял, императорът разработил нов устройствен план за възстановяването на Рим. Планът предвиждал въвеждането на задължителни минимални отстояния между сградите, които да са каменни, а не дървени постройки, както и задължителни минимални ширини на новите градски улици.


Но тъй като е набеден от мълвата за подпалвач, той спешно се нуждаел от виновници за бедствието. Така за подпалвачи били посочени християните. В Рим започва вълна от убийства, погроми и арести. Някои са хвърлени на диви зверове, други, намазани със смола, са запалени живи, за да служат като факли на едно празненство в Нероновите градини. И стават изкупителна жертва на престъпление, което според съвременни анализатори, най-вероятно е предизвикано от тогавашните строителни предприемачи, желаещи да разчистят нужните им терени.


Хитлер отменя граждански права заради Райхстага


Друг пожар, който ще също ще остане завинаги не само в световната, но и в българската история, е палежът на Райхстага в Берлин, извършен на 27 февруари 1933 г.


Той е потушен само за 2 часа, като напълно унищожена е само пленарната зала.
В близост до Райхстага е заловен полугол 24-годишният нидерландски комунист Маринус Ван дер Любе. Той веднага признава, че е действал сам с намерението това да послужи за знак за всеобщо въстание. Според признанията му, Ван дер Любе счупил прозорец, влязъл в сградата и, използвайки подпалки и ризата си, запалил огън.


Събитието е използвано от режима на Хитлер, който става канцлер само месец по-рано, за да въведе диктаторски мерки в Германия: обявява извънредно положение и приканва президента Паул Хинденбург да подпише декрет, с който да отмени редица граждански права, залегнали във Ваймарската конституция. Забранена е Комунистическата партия на Германия (КПГ), започва усилено гонение на леви политици.


Подпалвачът Маринус Ван дер Любе получава смъртна присъда от съда в Лайпциг и е екзекутиран. По обвинения за съучастничество в подпалването на пожара са арестувани също германецът Ернст Торглер - лидер на парламентарната група на КПГ, и трима българи, дейци на Коминтерна - Георги Димитров, Васил Танев и Благой Попов. Димитров обръща хода на процеса. Благодарение на организираната защита на международната антифашистка общественост, включително проведения в Лондон паралелен контрапроцес, четиримата комунисти са оправдани на Лайпцигския процес.


До днес официално не е установена причината за пожара в Райхстага. Но де факто няма никакви съмнения, че палежът е организирано дело на нацистите най-малкото заради бързината, с която се разгаря огънят и неговия мащаб.


През 1960 г. германецът Фриц Тобиас публикува серия от статии в "Дер Шпигел", в които твърди, че подпалвачът Ван дер Любе е пироманиак и е действал сам. През март 1973 г. швейцарският историк Валтер Хофер организира конференция, на която заявява, че някои от следователите са били нацисти, т.е. са били политически пристрастни.


А още през 1946 г. Нахс Гизевиус - бивш служител на Гестапо, казва, че групенфюрер Карл Ернст, по заповед може би на Гьобелс, събира група бойци на СA, която подпалва огъня. През 2001 г. германските историци Бахар и Кугел, въз основа на архиви от Гестапо, съхранявани в Москва и станали достъпни след 1991 г., потвърждават тези думи. А именно, че подпалването е започнато от група от 3 до 10 щурмоваци от СА начело с Ханс Георг Гевер.


Хитов искал да пали Цариград с плъхове камикадзета


Палежите с политическа цел не са чужди и на нашата история, най-вече по време на освободителните борби против турското робство. Първият, който замисля да опожари Цариград, е Панайот Хитов. Идеята му е смела, дръзка и необикновена. Първо трябва да се набележат най-важните места в града - казарми, тъмници, съдилища, "главни квартири". После да се хванат плъхове и на опашките им да се завържат фитили от кълчищени върви, напоени със сяра. С една дума - истински опашати "камикадзета".


"Ще хванем 200-300 плъха и ще ги превърнем в запалителни бомби! Като ги пуснем със серни фитили на опашките и те започнат да бягат из Цариград, турската столица ще лумне! Един плъх може да подпали едно здание от сто места, защото и в най-скришните места се провира". Хитов казвал на мнозина поборници, че ще пали Цариград, но използването на плъхове запазва в тайна.


Стефан Караджа пък замисля да да запали Русе, да завладее казармата и "догдето пристигне аскеря, да убеси, хванат жив, на русенския мегдан прочутия Мидхат паша". И Филип Тотю има идея да подпали турския квартал в Русе и да стори същото в другите градове по десния бряг на реката.
Да подали дунавския град мечтае и Христо Ботев.


Палежът на Цариград се провалил, или по точно се отлага поради провала на Старозагорското въстание. Панайот Хитов горчиво съжалява за това с думите: "Все щяха някои места да запалят, поне за похвала. Но не знаеха начина на лесното хайдушко палене".


Идеята обаче остава жива. В плановете на гюргевските съзаклятници, подготвящи Априлското въстание, влиза подпалване на Цариград, Одрин, Пловдив, Пазарджик, София и на няколко мюсюлмански села.


Партийният дом - въпросите остават


Най-знаковият пожар в новата ни история е на бившия Партиен дом. През лятото на 1990 г. Великото народно събрание взема решение да бъдат демонтирани символите на комунистическата власт от публични места. Висшият съвет на БСП се съгласява да се махне петолъчката от върха на Партийния дом, но умишлено протака свалянето й. През това време на площад "Батенберг" е разположен "Градът на истината", създаден от граждани, които не приемат манипулираните резултати от изборите за Велико народно събрание. Пламен Станчев, активист на движение "Инициатива за гражданско недоволство", и отец Димитър Амбарев обявяват, че ще се самозапалят, ако символът не бъде свален до 20,30 часа на 26 август. Протестът им провокира хиляди столичани, които се събират на площада. В 20.40 ч лидерът на "Подкрепа" д-р Константин Тренчев говори пред събралите се и заплашва властта, че хората ще атакуват омразната сградата, символ на комунизма. В 21,15 часа по БНТ Радой Ралин и земеделският деятел Йосиф Петров отправят призив към президента петолъчката да бъде демонтирана, за да не се стига до крайности. Минути по-късно тълпата атакува сградата и нахлува в нея, а малко по-късно Партийният дом вече е обхванат от пламъци. Огнената стихия е погасена малко след 3 часа през нощта. Изгарят 40 помещения, унищожено и разграбено е имуществото в 94 стаи. На сутринта полицията използва инцидента с пожара и помита Града на истината, а Главна прокуратура образува Наказателно дело № 53.


Още същия ден тръгват и различни версии за зловещия инцидент. БСП обвинява за пожара лумпенизираната тълпа, но се чуват и първи съмнения, че палежът е умишлен. Планиран е от бивши комунистически фактори, за да се унищожат документи и да се прикрият следите на тоталитарния режим.


През 1991 г. следствието излиза със становище, че пожарът е дело на "екзалтирани екстремисти". Официално обвиняеми са 38 души, сред тях са Пламен Станчев и Константин Тренчев. Съдът връща делото в прокуратурата четири пъти, докато - на 23 август 1996 г. - следствието е официално прекратено.


Това е последното известно правно действие по пожара в Партийния дом.
Двадесет години след палежа все още няма яснота изгоряла ли е истината за българския преход в приземните етажи на бившия Партиен дом.


Информационна Агенция standartnews.com по никакъв начин не влияе на коментарите под статиите и на гласуването за тях и трие коментари само и единствено в случаите, в които не са написани на кирилица или в които сме получили оплаквания от читатели за неуместни коментари.

Потребител · 15:08 · 01.09.2016
Има известен организатор - Тренчев,но на властта не и стискаше да го обяви публично.Така е и до сега.Затова все още "няма яснота"
Условия за писане на коментари
Напиши коментар Напиши Facebook коментар Кирилизирай



Новините навсякъде с вас


По всяко време, където и да се намирате, не пропускайте новините и събитията, които Ви интересуват. Изтеглете удобните и лесни за използване мобилни апликации за iPhone и iPad на Стандарт.


Standartnews for iPhone Standartnews for iPad
www.standartnews.com © всички права запазени За нас Контакти Условия за ползване Редакция Интернет реклама Реклама във в-к Стандарт Абонамент