2036-a e годината, в която астероид може да удари земята. Тази вероятност буквално ни се размина на косъм, след като астероидът 2012 DA14 с диаметър е 45 метра мина покрай нас, при това на едва 27 000 км от земната повърхност. Не само, че това е много по-близо от разстоянието до Луната, но е по-близо от голям брой телекомуникационни спътници, които обикалят Земята.
Дарик радио се свърза с основателя на фондацията Б-612, който е астронавт от американската мисия "Аполо 9". За опасността от евентуален удар на астероид над земята, както и за работата на фондацията да търси подобни заплахи, разказа бившият астронавт на NASA Ръсти Швайкарт:
Защо някои астероиди, като например Апофис, който мина на 15 милиона километра от земята преди месец, ни притесняват, а други, като например 2012 DA14, не ги считаме за опасни?
Следим астероидите подробно и знаем, че при настоящото им преминаване покрай земята тези два астероида няма как да ни ударят. Има много малка вероятност астероидът DA14 да ни удари при следващото му засичане със Земята през 2080-а, но отдавна знаем, че няма как този път да го стори. По същия начин знаехме за Апофис, че няма как да ни удари нито през декември 2012-а, нито при следващото ни засичане с него през 2029-а. Но, ако през 2029 г. мине през една много специфична точка, земното притегляне може така да му промени траекторията, че да ни удари през 2036-а. Всичко това го знаем благодарение на много подробните и точни техники, с които следим тези астероиди. Помнете, че тези астероиди обикалят слънцето по същия начин като планетите и имат много прецизни орбити около него, които ние знаем и много точно можем да предвидим.
Много хора се опасяват от евентуален сблъсък на подобен астероид със земята. Има ли практични начини, които учените да разработват за евентуалното избягване на подобен сблъсък?
Може би ще Ви учуди това, което ще Ви кажа, но ние знаем как да отблъскваме астероиди. Основният проблемът е друг - ние трябва да знаем за съществуването на тези астероиди! Да, ние можем да ги отклоним, но само ако имаме необходимото предизвестие. Ключовата дума тук е "необходимо". Какво означава това? В случая, между 20-25 години. Това може да звучи много, но всъщност не е, защото всичките небесни тела, които обикалят слънцето, а астероидите са именно такива, са изключително предсказуеми. Само трябва да се изчисли орбитата им. Например, ние знаем точно кога ще се случват пълните слънчеви затъмнения и точно кои части на земната повърхност ще бъдат напълно затъмнени от тях (path of totality). Не само това, ами можем да ги предвидим с 200 години напред! Това е, защото знаем точната орбита на земята. Тези предсказания са изключително прости, въпросът е да намерим астероидите, които обикалят слънцето в близост до орбитата на земята. Направим ли това, ние можем да предскажем с десетилетия напред потенциален сблъсък. А това ни дава спокойно време да им променим траекториите.
Планетата земя съществува от 4.5 милиарда години. През това време еволюцията на живите същества на земята е значително повлияна от редовните сблъсъци с астероиди и комети. Например, динозаврите са изчезнали от подобен сблъсък, който обаче е позволил еволюцията на бозайниците. Така че, ако сега ни удари подобен астероид, вероятно пак няма съвсем да изчезне животът на планетата, но аз лично бих предпочел да предотвратим евентуален удар и така човечеството да оцелее!
НАСА следят астероиди вече повече от 10 години. Защо тогава беше нужна Вашата фондация?
Аз и моят колега-астронавт Ед Лу основахме Фондацията Б-612 през 2002 г. Кръстихме я на астероида, на който живее Малкият Принц на Антоан дьо Сент-Екзюпери. До миналата година, основната ни дейност беше разработването на вече споменатите начини за отблъскване на астероиди. В началото на 2012 г. обаче видяхме, че сме разработили почти всичко, което би било необходимо в тази насока и променихме фокуса си към това да ги намираме. Проблемът тук е, че до момента са открити едва 1% от т.нар. "Околоземни астероиди", или астероиди, чиято орбита е в близост до тази на Земята. Целта на Фондацията Б-612 е да открие тези 99%, които не са намерени, но които според статистическите модели знаем, че ги има. Телескопите на НАСА са твърде малки, за да открият безбройните по-малки околоземни обекти. Да, НАСА са открили повечето големи астероиди, които при евентуален удар биха могли да нанесат зловещи щети на цялата планета и които биха унищожили голяма част от живота на нея. НАСА са открили около 10 000 такива обекта, каквито се сблъскат със земята веднъж на няколко милиона години. Информация за тях има в страницата на НАСА и на Центъра за малки планети.
Но телескопите на НАСА са твърде малки, за да намерят безбройните по-малки обекти, които биха могли да разрушат например голям град. А именно такива са въпросните 99%, които не са открити. Те са с диаметър от 30 метра нагоре и наброяват около един милион, може би дори милион и половина. Астероиди по-малки от 30 метра биха се разпаднали в атмосферата или преди дори да я стигнат. Подобен астероид или комета се удари в областта Тунгуска в Сибир през 1908 г., и повали около 80 милиона дървета на площ от 2000 кв. км. Такъв астероид спокойно би унищожил голям град, но бюджетът на НАСА не позволява да се търсят подобни обекти и знаем, че за дълги години напред няма да го позволи. В Америка има много голям напредък в частния сектор, що се отнася до астрономията и космологията. Във фондацията осъзнахме, че не можем да седим и да чакаме правителството да поеме инициативата и затова преди година сменихме насоката си.
Хубавото е, че знаем къде да търсим всичките тези астероиди. Те реално са миниатюрни планети и съответно повечето от тях се намират на така-наречената "еклиптика", или космическата плоскост, на която се движат планетите около слънцето. Въпреки че астероидите леко се отклоняват от нея, движенията им са горе-долу сходни с тези на планетите. Да, има и такива, които са на 45 или 50 градуса от равнината на еклиптиката, но това са по-скоро рядкости. Астероидът DA14, който ще ни задмине в петък, има сравнително обичайна орбита, тъй като отклонението му от еклиптиката е само 11 градуса. Когато премине покрай земята в петък обаче той ще има малко странна траектория и ще ни настигне горе-долу откъм южния полюс. Това е защото, както знаем, оста на Земята е наклонена с 23 градуса и DA14 ще се доближи до нас точно от посоката на този наклон. Ще мине на 27 000 км над Индонезия и част от Азия, след което ще се отдалечи от нас в северна посока.
Как се финансирате и какво точно правите? Как така строите по-добри телескопи от тези на НАСА?
НАСА много добре знаят как да строят телескопи, тук няма никакъв спор. Проблемът е, че НАСА има много по-важни приоритети, отколкото търсенето на астероиди. Хартата на НАСА гласи, че тя трябва "да изучава вселената и да прави научни изследвания в космоса". Това е много специфично и не включва търсенето на астероиди в близост до земята, нито закрилата на живота на планетата ни. По закон обществената сигурност не им влиза в задачите.
Затова ние като неправителствена организация сме решили, че такова потенциално "космическо природно бедствие", така да го наречем, ще бъде нашият приоритет. За нас обществената сигурност е много по-важна, отколкото да разузнаваме спътниците на Юпитер, например. Сега събираме средства, за да построим космически телескоп, да го изпратим в космоса и да го поддържаме. Събрали сме достатъчно пари, за да го проектираме и разработим, но са ни необходими още много средства. Работим с калифорнийската компания Space X и ще използваме тяхната ракета Falcon-9. Основният ни контрактор за самия спътник пък е друга голяма американска фирма - Ball Aerospace. В момента преповтаряме с тях да построят телескоп, който ще се казва Sentinel ("Страж"), който ще бъде подобен на техния телескоп Kepler, който търси планети в далечни слънчеви системи.
Така че, нашият телескоп е просто разработка на вече съществуващи и доказани технологии. Изчислили сме, че след като го поставим в орбита, за първите шест години и половина телескопът ни ще намери повече от половината от тези околоземни астероиди, които НАСА досега не е открила. Забележете, че Sentinel няма да обикаля Земята. Той ще обикаля слънцето в орбита, подобна на тази на планетата Венера. Той ще бъде с гръб към слънцето и ще гледа към орбитата на Земята. Така той ще вижда всички астероиди, които биха могли да преминат в близост до нас. Така ще намерим всичките тези стотици хиляди липсващи астероиди.
Нашата фондация е в процес на събиране на дарения от хора от целия свят, защото това лично засяга всеки човек на планетата. Много ще се радваме, ако слушателите Ви посетят нашия сайт www.b612foundation.org и се заинтересуват.
Надяваме се до 4-5 години да сме събрали необходимите средства. Нека да ви обясня мащаба - все още не знаем за колко пари ще се споразумеем с Ball Aerospace, но става въпрос за около 400 милиона долара. Това е огромна сума, но всъщност е сравнима с цената на ново крило на болница, или център за сценични изкуства, или нов факултет в университет. Във всеки един момент в Америка се извършват стотици подобни проекти. Щом една общинска управа може да построи нов музей за тази цена, защо тогава човечеството да не може за същата сума да спаси живота на земята?! Защо хората по света да не могат да инвестират същата сума в телескоп, който ще им даде необходимото предизвестие, за да подобрим шансовете ни за оцеляване?
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
