09:30 ч.

11.02.17

6 мин.

0

2

0

Мариела Нордел: Мога да убия с мусака, готвена със сарказъм

от Стандарт |

Мариела Нордел: Мога да убия с мусака, готвена със сарказъм

Мариела Нордел обикаля света „С черпак в куфара" и каквото забърка, го представя, гарнирано с подправки, стил и атракция във вече хитовото си предаване по национална телевизия Bulgaria on air. През първия сезон шоуто отведе многобройните зрители в различни кътчета от планетата и ги запозна с местната кулинария и култура, със забавленията и хората. Мариела, в чиито вени тече българска, испанска, китайска, френска, гръцка и еврейска кръв, естествено, е наясно с блюдата на много народи. За нея екзотика в кухнята означава гола жена, върху която е сервирано суши. Ето фрагменти от изключително интересната история на Мариела.


Пържени яйца в България ми отвориха вратите към рая


Представете си слабичко тригодишно дете, което пристига от гладна Куба при баба и дядо в България. Дотогава си мислех, че храната има само едно качество – количеството! Не можех да си представя, че може да бъде и вкусна. И изведнъж моят дядо Кольо ми отвори вратите на рая – пържени яйца в истинско краве, вкусно, цвърчащо масло, объркани с парченца сирене, което хем се топеше, хем оставаше на цели бучици и цялата тази нирвана, поръсена със смлян червен пипер! Исках само едно – да разбера как се постига това вълшебство. И тогава получих първия си кулинарен урок - от дядо...


След 3 години отново ме върнаха в Куба - родителите ми вече се развеждаха. Баща ми го пратиха в Ангола, а майка ми пътуваше много в командировки. Нито един от двамата не умееше да готви – така тази задача се падна на мен. Бях намерила в библиотеката книга от 50-те с нескопосни черно-бели, но боядисани в цветно снимки на ястия. Прекарвах часове, запленена от имена, непознати продукти и магнетични техники: ванилия, канела, поширане, сотиране....


В истинските кухни стресирани грубияни работят при 40 градуса


Каква е магията на добрата храна ли? Топ шефовете имат стандартен отговор: локални и сезонни пресни продукти, добри познания за храните, авангардни техники. Домакините също ще ви дадат своята версия – да е сготвено с любов. Каквото и да разбират под това. Защото в истинските кухни няма много място за любов – там стресирани грубияни работят с бясно темпо на 40 градусова жега по 12-16 часа в денонощие...


За мен храната - както и всичко останало в този живот, е комуникация! Чрез храната не само изразявам отношение, но и изпращам ясни послания – харесвам ли те, уважавам ли те, разигравам ли те... Моята формула за добра храна е – знай за кого готвиш, какво искаш да му кажеш и го направи по най-добрия начин. Тоест - с най-подходящите продукти и приемливи за другия техники. На моите съселяни от Широка лъка няма да предлагам суши, както и на Негово превъзходителство посланика на Швеция не бих си помислила да сервирам хляб със сланина.... Освен, ако няма много водка наоколо, разбира се.


Мога да убия някого със сарказма на една мусака. Когато съм ядосана, нищо не ми излиза като хората. Всъщност излиза моето много кофти настроение.


Мога да целуна ръката на всеки корифей


С Милена и Менко Менкови бяхме поканени от бившия ми годеник - по това време вицепрезидент на Виза юръп, в „Гетсби клуб" за финалите на Уимбълдън. Цялата обстановка беше много изискана – огромни кръгли маси с бели ленени покривки и живи орхидеи. Двуметрова руса саксофонистка допринасяше за елегантната атмосфера. И понеже на банкер и адвокат не се отказва, се оказахме във фокуса на специално внимание. Бяхме обслужени от самия автор на менюто – френският топ шеф Алберт Ру, който пръв докарва 3 звезди на Англия. Джон Лойд също се спря при нас. Менко подаде програмата си от „Уимбълдън" за автограф от прочутия тенисист, който му написа дълго и лично послание. Когато видях Негово величество шеф Ру, се втурнах към него, целунах му ръката и направих дълбок поклон. Човекът се стъписа, не очакваше подобна спонтанна реакция на толкова снобарско място. Снимахме се и той също ми даде автограф върху програмата на тенис турнира. След перфектното 7-степенно меню отидохме до кортовете, оставяйки багажа си на рецепцията на клуба. Каква беше изненадата ни след няколко часа в таксито, когато, разлиствайки програмите си, Менкови откриха, че тяхната с автографа на Лойд, е подменена. После разбрахме, че негов подпис вървял между колекционерите по 15 000 паунда! Моята обаче си седеше автентична - явно хитрите търгашки на рецепцията на „Гетсби клуб" не бяха оценили какво им е попаднало в крадливите ръчички...


Не ми ли хареса манджа, ставам безцеремонна


Където и да седна, почти винаги се сприятелявам с маестрото на ястията и завършвам обяда или вечерята, поканена на „шефската маса". В „Ил палячи" – ресторант в Рим с две звезди, където царува шеф Антъни Дженовезе, ме посрещна управителят на салона Ил Лупо – Вълкът. Перфектно изтупан гей с лачени обувки „Армани", който високомерно ми поднесе първата чиния от 5-степенното дегустационно меню, което бях поръчала. И когато накрая отегчено ме попита „Как беше?", защото със сигурност очакваше стандартното „Супер, много добре!", направо подскочи, когато чу моя коментар: „Направо е срам за ресторанта на гениалния Дженовезе!". И започнах да му изреждам защо. Той се побърка! Със сигурност никой преди това не си е позволявал подобна наглост. След 10 минути се върна от кухнята с чиния, в която имаше само една равиола. Но това беше перфектната равиола! И му го казах. Разбира се, шеф Анди дойде да види този екземпляр, който си позволява от „Разпни го" да го въздига до „Осанна". Така станахме приятели и с него. С един холандец пък - а както е известно, те са супер арогантни и егоцентрични, толкова се "сдушихме", че той ме задържа до края на работното време на ресторанта, а после ме покани на разпивка в неговия кабинет, където той и управителят на салона брояха парите от дневния оборот. Холандец да си покаже пред теб парите, е повече от признание в любов! Настоящият ми съпруг, който е холандец, още не го е правил...


Свинско със зеле в джунглата


Беше 1990 г. Бях изпратена като кореспондент на вестник „Народна младеж" заедно с група българи в Никарагуа. Беряхме кафе, а аз всяка седмица пишех репортажи за това как ще завършат изборите там, какво става с контрите по границата, накъде отива тази латиноамериканска страна. Живеехме в дървени бараки заедно с още 200 души от цял свят. Имаше негър от Ямайка – Коко, член на тяхната Компартия. И като всеки комунист, по цял ден спеше, а вечер удряше яко по няколко танца и питиета. Групата на руснаците беше изцяло от бивши ветерани от Афганистан и чеченци. Намираха се и няколко заблудени журналисти от Кипър, една девойка, избягала от баща си – капитан на боинг, норвежка тийнейджърка. Датско-шведската компания се състоеше предимно от феминистки, които не си бръснеха краката и подмишниците. Слава Богу, че имаше десетина бразилци и други латиноси, та заедно с нас и с кипърците правеха купона. Аз, освен за писането, бях отговорна и за готвенето. Обикновено към три и половина- четири, след като се прибирахме от джунглата, слизах до общата кухня на селото, където с няколко индианки готвехме обяда и вечерята за лагера. В началото всяка група си имаше свои хранителни дажби и запаси, но постепенно, като се поопознахме, всеки започна да си носи нещата и аз приготвях менюто на всички. Това беше май единственият период в живота ми, когато съм готвила най-много български ястия! Не мога да си обясня защо – от носталгия ли, заради консервите ли... Но моето „свинско със зеле" стана легендарно! Докторът на лагера за малко да се прости с живота си заради него – трябваше да отиде до съседно село, където да изтъргува гримовете и червилата ни срещу малко черно прасе – породата, която отглеждаха местните индианци. Те пускат свинете си из джунглата - да търчат и да ядат, каквото намерят. Месото им е твърдо, почти няма мазнина. Та докторът, който днес оперира в "Пирогов", на връщане от бартерната сделка, с прасе през рамо, беше попадал на засада на „контрите". С типичния си цинизъм и хладнокръвие после ни разправяше: „Легнах аз в канавката до пътя и си викам, че докато изпуша две цигари, тия ще изстрелят пълнителите си и ще спрат. И точно така и стана". Друго, което се опитахме да правим с доктора в джунглата, беше ракия от портокали и грейпфрути - само те растяха наоколо. Получи се доста добре, макар че за вдигане на градуса накрая той доля и от медицинския си спирт, който запалихме няколко пъти, за да „убием" метиловия алкохол...


Информационна Агенция standartnews.com по никакъв начин не влияе на коментарите под статиите и на гласуването за тях и трие коментари само и единствено в случаите, в които не са написани на кирилица или в които сме получили оплаквания от читатели за неуместни коментари.

Потребител · 12:26 · 30.05.2017
Има една буквичка във българския език ...."Ъ"
Потребител · 02:43 · 20.04.2017
Кога щe сe научат рeдакторитe чe нeгар e дума която e краино врeмe да излeзe от рeчницитe на балгарина. Това e обидна u расиска дума. Можe да сe замeни наи спокоино сас чeрнокож.
Условия за писане на коментари
Напиши коментар Напиши Facebook коментар Кирилизирай



Новините навсякъде с вас


По всяко време, където и да се намирате, не пропускайте новините и събитията, които Ви интересуват. Изтеглете удобните и лесни за използване мобилни апликации за iPhone и iPad на Стандарт.


Standartnews for iPhone Standartnews for iPad
www.standartnews.com © всички права запазени За нас Контакти Условия за ползване Редакция Интернет реклама Реклама във в-к Стандарт Абонамент