Унгарец с български хора спечели местния "Х фактор"

38 години страстният почитател на нашите танци тропа ръченица в състав „Мартеница"

Унгарец с български хора спечели местния "Х фактор" | StandartNews.com

Унгарецът Левенте Дели вече 38 години танцува български народни танци в Будапеща. Те стават голямата страст в живота му, след като преди това е опитал гръцки, сръбски и хърватски. Всяка седмица по два пъти ходи да разучава новите хора от всички области на България. Прави това в Българската танцова къща.

Българите са едно от 13-те признати от унгарската държава национални малцинства. Техните културни прояви се поощряват и субсидират. Дели разказва за увлечението си по българските хора пред в. "Марица".
---------

Движението за националните танци и така наречените Танцови къщи се създават през 70-те години в Унгария. След това в страната е имало едно високорейтингово предаване „Кой каквото знае". „Това беше нещо като сегашния "Х фактор". Съставът ни „Мартеница" стига до финала и се класира на първо място. Тогава в Унгария имаше само две телевизии. Цялата страна гледаше и обсъждаше това шоу. Това събитие стана през 1983 година", казва унгарският танцьор. Тогава Левенте е бил само на 23 години.

Как съставът стига дотам? Първо Левенте посещавал Гръцката танцова къща. Понеже гръцките танци са по двойки и ти трябва партньор, той преминал последователно през сръбската и хърватската къща. И там обаче танците са основно по двойки. Един начинаещ танцьор, ако няма партньор, не може да танцува. „Много по-лесно и по-забавно е да се хванеш на хорото. От къща на къща стигнах до Българската", разказва Дели.
„Мартеница" започнала съществуването си през 1981 година. В нея влизали млади хора като него. Повечето от тях

танцуват и досега, макар вече да се оплакват от болки в колената и кръста

„В българската колония в Будапеща беше хореографът Лиляна Зафирова. Тя е завършила в София, ала е омъжена за унгарец и преподава народни танци в Българската танцова къща. Заведе ни на няколко мероприятия и празници на българите в Унгария. Хареса ни всичко, което видяхме. Присъствахме 25 души и тогава дойде следващото събитие - през есента обявиха конкурс за участие в супершоуто „Кой каквото знае" и можеше да се кандидатираме", разказва Левенте Дели.

Не можело да участва целият състав, затова създали една група от шестима танцьори. Лиляна Зафирова направила чудна хореография. „Четири месеца само с това се занимавахме. И така отидохме на състезанието", разказва Дели.

По професия е преподавател по физическо възпитание. Подчертава, че няма много автентични унгарци, които да изглеждат както по времето на създателя на унгарската държава Арпад. „Ние сме народ, който приема другите народи. Сега изглеждаме по съвсем различен начин от едно време, когато сме се преселили в Европа. Имали сме по-азиатски вид", подчертава синеокият унгарец.

Признава, че през последните години учителската професия е станала доста сложна в Унгария. „Отдавна съм преподавател по физическо в университета по ветеринарна медицина. През социализма нямаше голяма разлика между различните професии. Сега не е така. Влязохме в тъй наречения „капитализъм" и

когато можеха да се търсят големи пари

се получиха големи разлики в заплащането. Сега да си учител не е така престижно и дори се стигна до „контраселекция". Който е добър учител, бива забравян от системата", подчертава Дели. През 2004 г. учителите единствени от държавните служители получили шоково 50% увеличение на заплатите си. Бил много хубав момент, ала за съжаление - кратък. Това веднага довело до вътрешна девалвация на форинта и цените скочили. „Преди имахме възможност да избираме учебниците си. Сега учебниците са избрани централно от правителството. Това не е добре. Учителите се чувстват притиснати", подчертава Левенте Дели.

Има ли понятие един унгарец колко популярен е Виктор Орбан в България със своята антиимигрантска политика? „Това е много лесен начин да си популярен - с антиимигрантска политика! Виктор Орбан няма желание и не може да комуникира за вътрешната политика, така както би трябвало, и затова хората загубиха интерес към нея", казва той.

Сега в състав „Мартеница" има 20 танцьори - 10 жени и 10 мъже. Кандидатства за различни държавни проекти. „Това са нещо като субсидии. Получавали сме и държавна награда за малцинствата от министър-председателя", казва Дели. Групата поддържа постоянни връзки с български хореографи. Те предлагат нови костюми. За 35 години успели да обходят цяла България, за да разучат всички музикални области. „Първо започнахме с шопски танци, които са най-зрелищни. Изпълняваме и тракийски, варненски, шуменски, северняшки и пирински танци", изрежда унгарецът.

„Мартеница" избягва само родопските танци

Колкото е по-бавна музиката, толкова е по-труден танцът за унгарците.

Унгария промени конституцията си с текст, който забранява промяна на етническия и културния характер на държавата. „Не се знае какво точно следва от него. Предполагаме, че Виктор Орбан иска по този начин да заплаши гражданските организации - NGO-тата, които са независими от държавата. Става въпрос за тези, които все още смеят свободно да говорят и да критикуват. Ако приложат този нов закон, правителството ще може да глоби всеки. Или да притисне организациите, които си посочи", разсъждава Дели.

Унгарците от състав „Мартеница" започнали българските танци като един вид спорт. След това взели да гледат на тях като изкуство. От 10-те мъже в състава 7 са над 50-годишни. Другите са по-млади. Жените във формацията се сменят, защото при тях нещата са по-различни. „Жена като роди - и ще - не ще - се отказва или за няколко години, или завинаги. Имаме 2-3 колежки, които са с нас от 80-те години. Разполагаме със зала, където се събираме да танцуваме по два пъти в седмицата", разказва Дели.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай