Мариус Куркински получи престижния орден "Свети свети Кирил и Методий". А онова, което той извърши с театралната изкуство в последните 20 години, е безценно. Революционните му моноспектакли са обичани в цялата страна, а Куркински бе и продължава да бъде една от най-важните арт фигури у нас. Биографията му, като на всеки голям артист, е особено интересна. Ето най-важните факти и цифри от нея.
Роден е на 15 октомври 1969 г. в Нови пазар. Истинското му име е Ивайло Стоянов.
Maйкa мy e била aкyшepкa, a бaщa мy е cтpoитeл. И двaмaтa мy poдитeли oбaчe са с yceт към мyзикaтa и дoкaтo eдиният cвиpeл нa китapa, дpyгият пeeл.
В ранна възраст едва успяват да го спасят от пневмония, която продължава ДЕВЕТ МЕСЕЦА. Мариус оживява по чудо и с тежки антибиотици.
Има по-голям брат.
Страстта на Мариус към изкуството на Мелпомена се заражда в началното училище. Учителите водят децата да гледат "Шестте пингвинчета". Това е моментът, в който малкият тогава Ивайло разбира, че театърът ще се превърне в негова мисия. Дотогава си мислел, че единственото, за което става, е учител по пеене.
Като 12-годишен постъпва в детското театрално студио към Драматичен театър - Варна.
Първо го късат по актьорско майсторство, а после го приемат "кукли" в класа на Боньо Лунгов.
След това изкарва две години в казармата - период, за който не обича да си спомня и често споделя, че това е първият голям шок в живота му.
Премества се в класа по актьорско майсторство на проф. Крикор Азарян. Завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1993 г. После следва ДВЕ години кинорежисура при проф. Георги Дюлгеров.
Автор е на игралния филм "Дневникът на един луд" по едноименната повест на Николай Гогол през 1996 г.
Издава музикалния албум "Любовна война" през 1997 г., написан от група "Тибетски сърца".
По това време театралната публика го знае за страхотния моноспектакъл "Дамата с кученцето". Масовата обаче открива Мариус с прочутата "Ти-ри-ри-рам".
Псевдонимът му е измислен от Стефан Вълдобрев още във ВИТИЗ. И до днес не е ясно защо близкият му приятел избира точно тази комбинация от имена, но след първия афиш с новото име Мариус решава да го запази завинаги.
Той е една от първите български звезди, която през 90-те разкрива хомосексуалността си.
Любимата му актриса е Мерилин Монро. Сред кумирите му са Чарли Чаплин, Мерил Стрийп и Антъни Хопкинс.
Най-важната психологическа граница в живота му настъпва, когато Мариус навършва 30 години. Тогава спира с музиката, витизчийските компании, появите си по телевизията и решава да се отдаде отшелнически на изкуството.
"Казах си: "Аз играя Чехов, защо трябва да въртя някаква мелница и да правя глупости по телевизията?!" - така обяснява големия си преход.
На ДВА пъти крадци влизат в предишната му квартира в центъра на София. Единият обир е бил непосредствено преди премиерата на спектакъл.
Едно от любимите му правила, които следва в живота, са думите на Чехов - "Човек е това, в което вярва".
Религиозен е и оттам идва свръхинтересът му към Достоевски и "Сънят на смешния човек".
Не ползва интернет.
Освен проф. Азарян другият му голям учител е Тодор Колев.
Днес твърди, че шансът да се върне към музикалната си кариера е нулев и младежките години не му липсват.
През март 2008 г. издава на DVD моноспектакъла си "Сътресение".
Има по няколко ИКАР-и и АСКЕЕР-а в колекцията си, но казва, че отдавна не се интересува от наградите.
"Много е трудно човек да е безразличен към ритници от хора, на които е дал обувки!"
"Какво правя? Разказвам приказки на пораснали деца".
"Свойството на любовта е да съществува. Независимо дали е споделена или не, дали го искам или не, нея просто я има и ние живеем в това. Няма обичаш ли ме или не ме обичаш. Дали сте заедно или не. Няма дали ти се дава любов или не. Любовта просто е тук. Тя не пита приемаш ли я, другият приема ли я."
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
