Изключителният художник опоетизира спомените и сенките
Иван Гранитски
Стефан Чурчулиев е от съвременните художници, които трайно и неотклонно се интересуват от превъплъщенията на формите и техните чудни и непредвидими трансформации. Всяка поредна изложба на този творец ни убеждава, че поетичната му чувствителност го тласка към вълнуващи носталгични пътешествия към първоизворите – първоизворите на идиличното детство, посланията на историческото и митологическото време, видяни през окуляра на светоусещането за модерното, за съвременното. Творби като „Мълчание", „Спомен", „Силуети", „Сенки", „Утринна светлина", „Край брега" и „Присъствие" показват до каква степен Стефан Чурчулиев е потопен в реминисценции от света на сънищата, в друга реалност, където линията едновременно музицира и изобразява, разказва и метафоризира.
Неуморният откривател на художествени таланти Светлин Русев проницателно посочва, че при този художник „структурата на картината носи душевната характеристика на автора – светът на Стефан Чурчулиев е свят на тишината, на едно овладяно пластическо пространство, в което живия ритъм на линията е едновременно предметна характеристика и музикална фраза. Ако сюжетната съдържателност носи нещо повече от красива предметност, живописта на Стефан е отвъд реалната вещественост – там, където цветът, линията, формата – пластическата материя в нейната цялост е превърната в поетическа реалност."
Пластическият свят на Стефан Чурчулиев е загадъчният свят на мълчанието. В редица от неговите натюрморти плуват или витаят риби, вази, столове, ябълки, свещници, поставени върху богато орнаментирани маси. Сякаш наблюдаваме експозиции, потопени в съвършено прозрачна вода, където нереалното се преплита с натуралното, с изобилието от флорални мотиви, загадъчни детайли, изпълнени с приглушена цветова оркестровка.
Нека се спрем върху една, струва ми се програмна за автора, творба „Безвремие", която илюстрира в значителна степен принципите на пластическата философия на художника. Много силно и натрапчиво е внушението за съзерцателност, вглъбеност, даже в известен смисъл отстраненост (ярък акцент тук е вазата със самотното изсъхнало цвете, поставена върху маса с течащи загадъчни фрагменти, може би като реминисценция и намигване към прочутите метафори на Салвадор Дали). В същото време сякаш усещаме невидимо човешко присъствие, като че ли самотата и уединението са персонифицирани в неизвестен наблюдател на небрежно и дискретно разхвърляния интериор. В други творби на художника пък ще открием едва-едва загатнати силуети, вградени в общата перспектива от изобилието на детайли, фрагменти и орнаменти, както е в „Акт", „Присъствие", „Интериор" и една впечатляваща серия рисунки.
При този художник привидното отсъствие на конкретния човешки персонаж всъщност говори за неговото постоянно присъствие, само че съвсем завоалирано и приглушено, ненатрапчиво и дискретно. Именно така можем да си обясним несекващото желание на Стефан Чурчулиев да разгадае превъплъщенията на формите – очевидно за него всичко, което човешкото око съзерцава и възприема, е живо, жизнено и постоянно се изменя, доколкото самият процес на наблюдението и съзерцанието променя обектите, предметите, разширява или стеснява пространството, огъва го и го насища с човешки валенции.
Философията на пластическите метафори на Стефан Чурчулиев предполага поетическо вглъбяване и сурово логическо отстранение от реалната и измислена действителност. Затова неговият свят е конструиран на границата между сънищата и будността. А може би това е един от сигурните начини истинският творец да избяга от пошлостта и плебейщините на социалното днешно битие и да се извиси до прекрасните селения на мечтата и благородните илюзии.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
