"Всеки човек има две основни гари в живота си -Любов и Смърт. Вече пътувам към втората", казваше Николай Николаев в тъжни моменти от живота си. През януари на миналата година той печално се пошегува, че му остава още най-много петилетка. Уви. Бате Николай, както го наричаха с обич няколко генерации културтрегери и деца, си отиде на 77 в понеделник. Синът му Стефан Николаев, един от работещите родни художници по света, сподели в социалните мрежи, че известният актьор преди няколко дни е получил инсулт и е бил приет в интензивното отделение на Първа градска болница. Наследникът го намерил полу припаднал в къщичката във Вакарел. Лекарите опитали всичко възможно, но напразно. "Цяла епоха на светлина и човещина си отива", написа Стефан.
Доскоро приятелите и колегите на Николай Николаев бяха убедени, че най-големият оптимист между тях има няколко живота - той преодоля рак, побой от рецидивист с присъди, тежки телесни повреди, нанесени от брутален екземпляр от нашенската действителност, джип го прати в кома, куче го хапа. Но Бате Николай - като истински корав българин - понасяше всичко по мъжки. Докато неотдавна откри дъщеря си Надето бездиханна.
Първата му приятелка Мариана Аламанчева, с която бяха сърцето и душата на телевизионната "Сладкарница "Захарно петле", също си тръгна, за да бъде със своето момиче, потърсило края си върху въжето като Надето. Почина и неговият боен другар и събрат доцент Роко, с когото през 2008-а създадоха единствената в Европа Клиника по смехотерапия, която действаше в Детската секция на "Пирогов". Професор Коко и д-р Роко носеха радост на малките пациенти. Двамата изповядаха философията, че усмивките помагат повече и от най-силните лекарства. Неслучайно в книгата си "Аз, клоунът" Бате Николай казва, че 80 процента от народа ни е болен от най-тежката болест - неврозата. И че тя води до неизлечимото заболяване - депресията. Не се лекува - може да затихне, но не се лекува. След всички гадости, които му се случиха, а виновниците не бяха наказани, Николай Николаев беше искрен и за още нещо: „Омерзен съм. Няма държава България – тя не съществува. Аз съм имигрант в собствената си родина".
Актьорът, който е внук на поп Никола - свещеник от Русе и родственик на Васил Левски, беше изискан и остроумен бунтар: без крайности, но винаги категоричен в позицията си на човек, стремящ се към Доброто. След като напуска Народния театър, където играе 26 сезона, Николай Николаев вика Марин Неделчев, за да хванат Съдбата в ръцете си. Те влизат в трупата на италианския цирк „Нандо Орфей", за да обиколят света с него като клоуни-фокусници. Участват в една програма дори с Елизабет Тейлър. "Няма рецепта за лечение на света, ако човек не потърси усмивката вътре в себе си. Но когато около него има злоба и лошотия, как да му помогнеш? Криворазбраната демокрация и слободията ни съсипаха. Подмяната на морала и въобще на цялостната ни ценностна система през годините на така наречения поход ни довърши", казваше Бате Николай. И се гневеше, че когато избухва "нежната революция", много от колегите му пребоядисали чувствата, идеите и самите себе си - и се превърнали в палячовци. А палячовщината в живота винаги го отвращаваше.
"На Ботуша имаше 273 цирка. Свещените животни в Индия са кравите, а в Италия са две - клоуните и футболистите. Аз бях измислил номер, в който ние сме и фокусници, и певци. Това много допадна на собствениците, които за първи път виждаха клоуни, които не се ритат, не пърдят и не се удрят по главите", разказваше Коко за приключенията си на Ботуша, където вместо за 15 дни, останали 3 години.
Когато Бате Николай се връща през 1993-а, Хачо Бояджиев го назначава за художествен ръководител на Канал 1. През 1997-а напуска погнусен телевизията и се зарича до края на творческия си живот да се занимава само с деца. После Коко и Роко всяко лято плават на огромните кораби из северните морета, превозващи на курс по 200-300 хлапета от цял свят, за които правят веселото си шоу - на норвежки, английски, френски, италиански.
"Забавлявах онези деца и си мислех за нашите, българските - за това как цяло поколение попадна в Бермудския триъгълник, в който едната страна е диско храмът и насилието от компютърните игри, другата са наркотиците, а третата - така нареченото общество и разпадащата се образователна система", страдаше тогава актьорът хуманист. В онази година пише книгата си "Свети Клоун и неговата Библия" - с 10 притчи за добрия клоун Коко, който живее в своя измислен цирк на красотата, с 10 клоунски заповеди, перифраза на 10-те Божи.
И понеже Бате Николай винаги успяваше да съхрани светлото си чувство за хумор, пословичното си кавалерство и готиния навик да ухажва дамите, ще припомним щрихи от емоционалната му биография. Чаровният актьор имаше три брака. Последната му съпруга беше примата на Музикалния театър Деница Шопова.
Тяхната история е живо кино, а 20-годишната им връзка е кармична. През 1966-а Николай Николаев и тогавашната му жена живеят в къща, чиито вътрешен двор на софийската улица "Хан Аспарух" дели с дома на композитора Михаил Шопов. Деница, по-малката дъщеря на прочутия музикант, е само на 6, когато става първата участничка в телевизионната "Сладкарница "Захарно петле". Така минават годините, а на "Хан Аспарух" купоните са денонощни - да пият и да пеят идват Жоро Мамалев, Павел Попандов, Найден Андреев, Стефан Данаилов...
Приятелството на Бате Николай и Деница се превръща в романс - при това в Габрово. Тя става звезда във Вариететния театър в града на смеха, където той трябва да наложи новия арт тренд. Шопова обаче влиза в трупата след конкурс, а не с връзки. И именно там между тях пламва страстта. Но се женят много по-късно - след няколко петилетки и няколко развода. Това е съдбата на Бате Николай - приключенията и изкуството бяха в ДНК-то му. Баща му, Стефан Николаев, режисьор и продуцент, е от скромните, но големи строители на българския театър - основател е на храма на Мелпомена в Силистра и на Операта във Варна. През 1947-а го изпращат в София да построи Музикалния, който по-късно ще има съдбовна роля в живота на двамата му синове. Смъртта го сварва на 42 като директор едновременно на Оперетата и на "Трудов фронт" - с 20 стотинки в джоба, както разказваше Николай Николаев. През тежките 1947-1951 години баща му превърнал три от стаите в огромния семеен апартамент на улица "Трапезица" в хотел за командировани провинциални артисти. Те спели и се хранели без пари в дома му и дори наричали всеотдайната му съпруга Странджата. От него Николай Николаев и две години по-малкият му брат Васил Николаев-Орфи се научили да не диплят париците си под възглавницата, а да се раздават на другите. След кончината му неговият най-добър приятел Мистер Сенко взима под крилото си по-малкия син Васко и на 16 години той прави в Музикалния театър своя дебют. През 1983 г. Орфи става втори илюзионист в света.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
