Евгени Минчев: По делата ми ще ме познаете

Първото интервю, което направих в кариерата си на журналист, беше с Гойко Митич, разказва лордът

Евгени Минчев: По делата ми ще ме познаете | StandartNews.com

Евгени Минчев днес празнува 55. Известният пи ар, продуцент и благотворител не е поклонник на равносметките, но е готов да се представи по неочакван и винаги интересен начин.

- Евгени, чувствате ли се помъдрял? А имате ли доказателства за това?
- Мъдростта не е качество за хвалба - тя или прозира в действията, или служи като евтина брошка за закичване на посредствеността. Мъдростта не е функция на книгите от покритите с прах библиотеки, пред които се снимат пълководците. Ако мъдростта не личи от постъпките, значи тя не е мъдрост, а заключени под папируса послания, измъчвани от хората, които не са дораснали за тях. Дали имам доказателства за моята мъдрост- вероятно за себе си имам, но няма защо да ги натиквам в лицата на хората. По принцип обществото трябва да посочи това качество или да го отхвърли. Но често обществото не е достигнало развитие, което му позволява да определя тези състояния. Затова Библията най-правдиво казва: По делата им ще ги познаете.

- Кои са най-големите ви битки със самия себе си?
- Винаги да оцелявам. Като бебе - в дом „Майка и дете", където бях оставен за осиновяване. После трябваше да оцелея под пиянското иго на моя баща осиновител. После - във Военното училище, после - в трамваите. Сега - да оцелея сред малките копърки, които превърнах в акули и всяка от тях иска да ме ухапе заради онова, което направих за растежа им. Но в битките всъщност се калява духът ми - после се радвам на медалите си.

- Мислите ли, че с годините човек става по-смирен пред невъзможността да промени другите и света?
- Смирението е необходимо най-вече за да не прегреем, да се движим бавно - за да не пропуснем някой знак, някоя заръка Свише. Но смирението не означава да спрем. Да променяме другите, е загуба на време - докато те самите не поискат това. Накрая, откъде накъде, ние , едни смъртни, по-скоро смътни в човешките си качества и възможности, ще променяме изделията, направени и покровителствани от Бог? Кому е нужен подобен грях...

- Накъде е суетата ви навръх ЧРД - нагоре или надолу?
- Суетата има много лица. И когато е напориста, самоцелна и няма за причина украсяването на света, а само една единствена личност, е досадна. Суетата, базирана на общото освежаване, на това да сме слънцеподобни, да греем, без да парим, е добра. За себе си мога да кажа, че експериментирам и вече улавям повода и мястото как да изглеждам и да се държа. Правил съм доста грешки, но се радвам и на много постижения.

- Срещали сте десетки интересни хора - кои 5 от тях са оказали най-голямо влияние върху представите ви за действителността?
- Малко преди да напусна Пазарджик, за мен се грижеше в духовен и приятелски план известен местен журналист - Румен Жеков. Той ме напътстваше, публикуваше, даваше ми поле за изява. Тогава направих интервю с Гойко Митич за радиовъзела, в който Румен беше водещ и мисля - главен редактор. После срещнах Васил Андреев и Емил Димитров - останах да живея при тях. Съдбата ми прати много актуалния тогава импресарио Жоро Костадинов, който менажираше Васил Найденов и други знаменитости. Той ме въведе в шоубизнеса като модел и артист в шоуто на Еди Казасян. В този момент Еди вече имаше две деца от Зоя, която след смъртта на Леа Иванова стана негова съпруга. Зоя управляваше шоуто, пътувахме из цялата страна, добих увереност на сцена, която и до днес ми помага. След 1991-а започнах рубрика във вестник „Хайлайф" и известно време бях главен редактор - за това благодаря на Георги Кузмов. После ме намери Величко Скорчев. Всъщност благодаря на всички - явни и анонимни - които ми помагаха в развиването на моята кариера. Благодаря!

- Често сте в Лондон - имате ли усещания, че сте бил там и в предишен живот, някъде долавяте ли "сигнали" за "вече видяно"?
- В България е сърцето ми, но в Лондон е душата ми. Изпитах това разпределение от четвъртия път в Лондон, където първоначално ме задържа любовта. После вратите започнаха да се отварят една по една. Днес съм щастлив организатор на едно от най-забележителните събития, дори за самите британци – Британско- българския бизнес бал. С този бал – тази година на 11 октомври - подкрепяме дейността на Британския кралски легион. Това е моята възможност да представя там България по най-красивия и правилен начин. Миналата година представихме българските царе и царици.

- Пишете ли още стихове?
- Постоянно пиша стихове. Миналата година получих голямата награда в международен конкурс за поезия. После издателят Пламен Тотев пусна стихосбирката ми „55 мига от любовта". После се замислих - дали това всъщност не са „55 мита от любовта", защото любовта най-често е мит.

- Какви изненади сте подготвил за гостите на 55-ия ви рожден ден?
- Дрес кодът на събитието е бяло, но аз вероятно ще бъда в противоположен цвят. Поканил съм за гост звезда кралицата на попфолка Ивана. В рамките на рождения ми ден ще бъдат връчени наградите „Национална гордост". Сред номинираните са оперната прима Дарина Такова, примабалерината Силвия Томова, посмъртно ще обявим диплом за Светлин Русев. Дипломът ще бъде приет от бизнесмена Ники Младжов, който е сред най-големите приятели и колекционери на академика.

- На къде, според вас, върви бг обществото - през погледа ви на човек, който общува с хора от различни сфери?
- Най-просто казано - повечето хора са покойници, но никой не им е казал. И те продължават да кретат зомбирани, бездушни, вяли, незаинтересовани от нищо, освен от търбуха и слуха си. Срещам, разбира се, и много духовни хора – понякога и финансово богати. Вярвам в онази част от младото поколение, която не се съизмерва с дадения от татко автомобил, нито с уикенда, прекаран на яхта, нито със селфи с манекенка, а с други много по-ценни неща.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай