Боя върху боя върху боя. Картина, която е ситуирана в центъра на една от стените в ателието, но между тях няма граници – нито в техниката, нито в цветовете, нито в посланията... Изглежда фриволно, но всичко е подчинено на желязната логика на автора. Три едно до друго платна, върху които Евгени Батоев рисува едновременно, превръщайки ги в обща композиция, обща душа, обща аура.
"Насладата е в усещането за развитие, за движение напред. Научаваш нови неща за възможностите си. Щастлив си, че работиш. Че не си заплашен от депресия. Децата до едно рисуват. Но аз просто не спрях. Съвсем не искам да кажа, че е добре всички да продължават да го правят – би станала пълна лудница. Живописта няма да ти помогне, ако имаш проблеми – освен ако дължиш пари и притежаваш Пикасо, разбира се. Но живописта умее да провокира шок - ако истински се оставиш на нейното въздействие. Странно е, дори парадоксално. След като закачиш картината, вече не можеш да го пипнеш. Но то може да те промени. Голяма част от картината се рисува, когато ти си мислиш, че не я рисуваш. Докато мозъкът работи сякаш без твое участие, опознаваш себе си. В подобни моменти се събуждам призори и знам, че вече съм готов да завърша творбата си. Че вече имам отговорите - колкото и да е нахално", споделя Евгени. Но няма навик да затъва с приятелите си в тежки дебати около теорията на изкуството. Паролата за всяко арт зрелище е „Кефи ли те?". Ако реакцията е отрицателна, се отправят към следващата изложба или концерт. „Не мисля, че това ни прави по-глупави. По-импулсивни сме", мотивира се Евгени. Той е само на 9, когато заминава със семейството си за Лондон. Днес, 20 години по-късно, е категоричен – образователната система в Англия е по-различна от българската.
„Професорите не ти казват много. Създават среда, атмосфера, условия... Неслучайно много мои състуденти си наеха огромни ателиета, в които работят заедно – не само защото си делят разходите. Аз не съм такъв. Не съм от хората, които не могат да понесат и секунда самота. Когато рисувам, не се чувствам сам".
На 22 взима диплома от Академията в Лондон и започва да пише - есета, поезия, проза. И така четири години – само на английски. Всеки божи ден от сутрин до вечер реди думи – никога не са много, тъй като се налага да изхвърля некачествената продукция. Не се стреми да публикува. Адски сериозно се отнася към поредното си самотно занимание. През това време не рисува – може би е убеден, че двете енергии – на създаването на текстове и на сътворяването на живопис – не се преплитат. Връща се към рисуването, след като се прибира в България. И ако в Лондон рисува повече фигуративна живопис, то тук първо се увлича от абстракцията - а сега отново се обръща към фигуративното. Последната му засега изложба в София беше в новата сграда срещу БНТ на „Сан Стефано". Но се отказва от тамошната галерия, а се насочва към едно все още празно и огромно пространство.
„Живописта няма да изчезне. Тя е толкова освобождаваща, че и след хиляди години ще има кой да рисува. В един момент обаче - след като разбереш, че ти е толкова лесно да го правиш – може да се окажеш в капан. В капан - при това под ключ. И започваш да се чудиш - къде попаднах? Нали го контролирах - беше толкова лесно и омайващо, а то ме "изработи". В самата живопис няма нищо ретро. Ретро има само в различните стилове на тези, които са се пробвали".
Визитка
2008-2011: Завършва специалност "Живопис" в Слейд университет по изящни изкуства в Лондон
Самостоятелни изложби
2017- "Стой далеч от Рая" - в "Сан Стефано плаза" в София
2016 - "Нито Полок, нито Нова година" - галерия One night stand, София
2015- "Спирала", галерия "Юзина", София, куратор Мария Василева
Участие в общи експозиции
2011 - галерия Swiss Cоttage, Лондон, куратор
Джонатан Мърфи
2016 - "Лятото на кратко", галерия Credo Bonum, София, куратор Весела Ножарова
В офисите на Unique еstates
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
